Джони се замисли. Друга чужда раса? Дали се интересуваха от Земята, след като психлосите не са вече тук?
Погледна към езерото, зачуден какви ли могат да бъдат. Бурята се развихряше.
Добре де, каквото и да бе това, Стормълонг каза, че не заради него е тук. Бръкна в куфарче, където обикновено си носеше картите.
— Писмо от Кер — каза Стормълонг. — Каза ми да ти го донеса лично и да внимавам в никакъв случай да не попадне в чужди ръце. Длъжник съм му и той каза, че ако не го получиш, всичко пропада. Ето го.
4
Джони огледа плика. Бе от хартия, която използваха за опаковки на противотоплинни щитове. Единственният надпис върху плика бе: „УЖАСНА ТАЙНА“. Повдигна го срещу светлината, която с приближаването на бурята ставаше все по-оскъдна. Не се виждаха някакви експлозиви. Отвори го. Да, почеркът бе на Кер. Полуграмотните завъртулки и ченгелчета може и да изписваха грешно психлоската азбука, но във всеки случай изразяваха правилно представата на Кер за нея. Извади целия лист и зачете:
УЖАСНА ТАЙНА
До знаеш кого.
Както ти е известно, компанията забранява лична кореспонденция и ако ме хванат, ще ми струва три заплати. Ха-ха. Но преди да заминеш ми каза да ти пиша, ако се случи определено нещо и да го пратя по един пилот, знаеш кой, да ти го донесе бързо. Тъй че, никакви имена, понеже имената са несигурни. Но ще стане онова, затова ти пиша дори Компанията да ме отреже с парите за три месеца. Забележи, че почеркът ми също е преправен. Вчера един провалил се бивш пилот загубеняк Ларс — онзи дето си мислеше, че е най-великият боен акробат-пилот само, защото разговаряше с определен индивид, чието име няма да спомена защото е несигурно (СИГУРНОСТ, схващаш ли?) и си счупи врата и бе повишен за помощник на знаеш кой (никакви имена), дойде при мен и каза на всички психлоси да се размърдат да поправят помпите за дихателен газ и вентилаторите в стария офис на знаеш кой. Е, отказаха да помогнат, както си знаех и ти също. Вярват и с право, че знаеш кой умъртви стария — знаеш кой — с убийство. Един друг убит след това се сетил и им казал точно преди телепортацията в средата на годината и после той изчезнал безследно, както те вярват. Не биха си помръднали пръста за знаеш кой и не искат да имат нищо общо със старите помещения на знаеш кой, защото психлосите са сигурни че, знаеш кой ще ги вдигне във въздуха. Както и да е, помпите за дихателен газ и циркулаторите в онова отделение са разбити на парчета както и двамата знаем и преди всеки можеше да работи там без маска и трябва да се поправят, но са повредени. И тъй, онзи ненормален идиот, най-великият боен пилот който никога не се е бил и си счупи врата и не можахме да го научим, дойде да ме види и аз казах, че мога да стегна офиса на знаеш кой, но ще ми трябват някои части може би дори от други мини, защото помпите за дихателен газ са толкова повредени. А той каза, че това е заповед на Съвета и ще имам каквото ми трябва. Тъй че правя схема на един много измислен ремонт и отлагам колкото се може повече. Казаха, че знаеш кой от Съвета казал, че това е тайно и спешно и ще ме карат със самолет да си взема нужното и ще ми плащат допълнително. Ха-ха. Тъй че затъвам и по-добре да дойдеш тук и им казах, че ми трябват помощници но не използвай името си и не споменавай знаеш кой и знаеш кой е като отровен газ. И тъй, сега знаеш и ме заболя лапата от писане и ушите да се ослушвам да не дойде някой, но ще отлагам и ще търся резервни части колкото може по-дълго за помпата за дихателен газ, която със сигурност бе повредена и сега е още по-повредена. Ха-ха. Това лично писмо може да ми струва тримесечна заплата. Ха-ха. Тъй че ми ги дължиш, ако ме хванат. Ха-ха.
Знаеш кой
Добавка: Раздери това писмо, за да не ми струва тримесечна заплата… или главата ми. Без хаха.
Джони прочете още веднъж писмото и после, според изискването, го разкъса на парчета.
— Кога ти бе дадено? — попита той Стормълонг.
— Вчера сутринта. Наложи се доста да те търся.
Джони погледна към езерото. Бурята вече вилнееше и се носеше като черна стихия. Всеки момент щеше да ги връхлети.
Джони бутна Стормалонг към триколесника и го запали. Без дума повече полетяха през прерията към минния комплекс.
Отекна гръм и ги ожилиха първите дъждовни стрели.
Джони съзнаваше, че ВЕДНАГА трябва да замине за Америка. Незабавно!
5
— Това е капан! — каза Робърт Лисицата.
Джони се бе върнал и бързо им разказа какво пишеше Кер. Даде заповед незабавно да се зареди с гориво самолета на Стормълонг, да се провери дали всичко е изрядно и да се почисти. След един час заминаваха. Помощник пилота, който пристигна със Стормълонг бе застанал редом с Ангъс и Джони ги сравни.
— Можеш ли да се довериш на Кер? — попита Робърт Лисицата.
Джони не отговори. Със задоволство откри, че Ангъс може да бъде объркан с помощник пилота, ако си потъмни брадата, натрие лицето си с малко кестен и се преоблече.
— Отговори ми! Комай не си с всичкия си! — Робърт бе толкова развълнуван, че крачеше напред-назад в подземната стая, която Джони използваше. Дори заговори на местния си шотландски диалект.
— Трябва да ида. Веднага — остро каза Джони.
— Не! — отсече Данълдин.
— Не! — отекна Робърт Лисицата.
Координаторът бързо преведе за какво става дума и полковник Иван гръмогласно викна: — Нет!
Ангъс си сменяше дрехите с помощник-пилота.
— Ако не искаш, може да не идваш, Ангъс — каза Джони. — Доста бързо се реши, помисли си.
— Ще дойда — каза Ангъс. — Ще си кажа молитвата и ще си напиша завещанието, но ще дойда, Джони.
Джони дръпна Стормълонг пред едно огромно психлоско огледало и застана до него. В последно време тропическото слънце бе хванало Джони. Тенът им вече не се различаваше толкова. Брадата на Стормълонг бе малко по-тъмна, но боята от кестени щеше да свърши работа. Новият белег на лицето на Джони бе зараснал, но нищо не можеше да го заличи. Джони се надяваше хората да си помислят, че Стормалонг се е ударил някъде. Чакай, можеше да го превърже. Аха, квадратната брада, там беше разликата. Посегна към чантичката с инструменти, която Ангъс винаги носеше със себе си, извади една остра ножица и си подряза брадата точно като Стормалонг. Смениха си дрехите. Сега малко боя по брадата… добре. Погледна се в огледалото. А, да. Превръзката. Сега вече бе добре. Спокойно можеше да мине за Стормълонг. Големите старомодни очила, бялото шалче и коженото пилотско яке. Така, чудесно. Ако не се вгледат в него от прекалено близо или не забележат разликата в акцента… Накара Стормалонг да говори, след това повтаряше. Стормълонг говореше доста чисто. Завършил бе Шотландския университет. Малко омекотяваше съгласните. Опита се да го имитира. Получаваше се.
Другите бяха много развълнувани. Едрият руснак щеше да счупи кокалчетата на ръцете си от стискане. Бити Маклиъд надникна в стаята. Приближи се, в очите му светеше молба.
— Не — каза Джони. Горд или не, мисията му носеше смъртна заплаха. — Не можеш да дойдеш с мен! — След това по-меко: — Грижи се добре за полковник Иван.
Бити преглътна и отстъпи.
Ангъс бе готов и изтича навън. От хангара, където подготвяха самолета за излитане, се чуваше дрънчене на горивни капсули и звук от бормашина.
Джони повика полковник Иван. Той се приближи с Координатора си.
— Затворете Американската подземна база, полковник. Всяка врата. Никой освен нас да не може да влезе. Залостете я отвсякъде толкова здраво, че и пиле да не може да прехвръкне. Направете същото и с базата за тактически и ядрени оръжия на трийсет мили на север. ЗАПЕЧАТАЙТЕ я. Погрижете се за всички автомати, които не са в ръцете на шотландци. Разбра ли?
Около полковника се беше събрала групичка. Да, разбра всичко.
Джони махна на Данълдин и сър Робърт и те тръгнаха след него. Кратко и ясно им обясни точно как трябва в бъдеще да действат, ако го убият. Те сериозно се безпокояха за него. Планът му бе отчаяно дързък и съдържаше много неизвестни. Но в общи линии им стана ясно. Увериха го, че ще продължат започнатото от него.
