Зът се бе умълчал.

Джони се изтегли колкото можа встрани на пътеката и се приготви да стреля веднага, щом чуе гласа на Зът. Но изведнъж му хрумна нещо и спря. Зът бе главният механик на лагера, по-точно бе отговорник по транспорта. Ако някой знаеше нещо за този бомбардировач, това бе само Зът.

— Кой те вкара в този капан? — попита Джони.

— Търл! — буквално изкреща Зът. — Този… — последва рой психлоски ругатни, които не стихнаха в продължение на няколко минути.

Джони търпеливо чакаше. Когато най-после Зът снижи глас, той каза:

— Значи искаш просто да слезеш от тук. Кажи ми как да приземя това и ще можеш да слезеш.

Отново го заля дъжд от психлоски псувни, толкова яростни, че в крайна сметка Джони се убеди в правотата на последните му думи:

— НЕВЪЗМОЖНО е да се промени курса или да се приземи.

Последва пауза, след което със слаба надежда в гласа Зът добави:

— Търл даде ли ти ключа от програмната кутия?

— Не. Не може ли да се отвори с взрив?

— Не — вяло.

— Не можеш ли да измъкнеш кабелите?

— Само ще се разбие бомбардировачът, но и това не може да се направи. Бронирани са с молекулярен напластен метал. Значи не ти е дал ключа — почти проплака Зът. След това изсъска: — Тъпоумник! Защо не взе ключа от него, преди да дойдеш тук?

— Беше малко позавързан — каза Джони. — По добре ми кажи какво да НЕ правя, за да не вземат да му спрат двигателите.

— И да искаш, не могат да спрат.

На Зът пак започна да му прилошава от клатенето.

Джони се изтегли възможно най-встрани на пътеката. Чудеше се дали може да изпрати няколко рикошета към рамката, зад която се криеше Зът. Иначе нямаше как да заеме удобна позиция. За здравина ръбовете на рамките бяха остри и стърчаха.

Значи Зът не можеше да му помогне. Джони се върна към самолета. Искаше да вземе маската на помощник пилота. Арктическият студ сковаваше лицето му. Хвърли поглед към остатъците от своята, която Зът бе избил от ръката му. Пръстът все още го болеше.

Зът го бе замерил с ГАЕЧЕН КЛЮЧ. Той още си стоеше забит в маската. Ако го бе улучил в главата…

Гаечен ключ? Почакай. Каква работа межеше да свърши един гаечен ключ?

Джони се наведе да го извади. Личеше си, че е психлоски — бе тежък като олово. Ако се отвори докрай, може да обхване болт с диаметър дванайсет инча. По психлоски стандарти това бе малък болт. Хубаво оръжие ставаше от него.

В момента, в който понечи да се изправи, след като бе извадил ключа, Зът се опита да стреля.

Не улучи. Джони натисна спусъка и куршумите се стрелнаха над пътеката. Зът отскочи назад. Не бе улучен, иначе радиационните куршуми щяха да го превърнат в бледо зелена експлозия.

Джони направи крачка към самолета и взе другата маска. Провери клапите и я надяна на лицето си. Работи.

Зът опипваше пода да открие огледалото си. Беше се пъхнало под един разхлабен метален лист. Разхлабен?

С помощта на огледалото Зът откри къде се намира животното. След това се захвана с помощта на ноктите си и на една малка метална линийка, която винаги носеше със себе си, да повдихне петдесет фунтовата лента. Не бе никак лесно, но какъв снаряд щеше да стане от нея!

Смъртоносният бомбардировач продължи с рев към Шотландия.

Джони държеше в ръка гаечния ключ. Гледаше го замислено. Явно бе, че за да бъде в движение този бомбардировач, механиката му трябва да се намира НЯКЪДЕ.

Заключена и бронирана програмна кутия. Да, но това бе само една контролна кутия. Не бе забелязъл нищо друго, в което да влиза ключ.

Трудно му бе да мисли. Какъв студ! Тези стари военновъздушни екипи трябваше да бъдат електрически отоплявани, но не бяха успели да си направят батерии, а оригиналните нямаха трайност хиляда години. Кръвта от разрязаното му чело продължаваше да цапа стъклото на маската, отгоре на всичко то непрекъснато се запотяваше. Каква ли бе температурата на тази височина? При всички положения бе много под нулата.

Този гаечен ключ…

Забеляза някакво движение откъм предната част на кораба и даде предупредителен изстрел.

Два проблема. Не, три. Зът, Нъп заедно с един Марк 32 върху бомбардировача и как да повреди тази машина.

Старият Стафър често казваше за него, че е „прекалено умен“. Много хора от неговото село мислеха същото. В момента не се чувстваше особено умен.

Знаеше, че трябва да се отърве от Зът. Но стрелбата в бронираната вътрешност на бомбардировача бе опасна не само за Зът. Самият той се излагаше на опасност. Всеки изстрелян куршум многократно рикушираше в множеството рамки и вече лва пъти чу просвистяване съвсем близо до себе си, а един път самолетът бе ударен от отскочил куршум.

Представи си, че Зът е пума. Какво ще направи, за да я убие? Добре, със сигурност човек не отива сам до пумата, а изчаква тя да скочи. Не, по-добре да предположи, че Зът е мечка в клетка. Това повече подхожда на обстоятелствата. Ако влезеш в клетка, в която има мечка? Самоубийство.

Помисли си дали да не постави на подходящо място бомба с часовников механизъм, да влезе в самолета и да се уповава на бронировката му. Но може да повреди магнетичните захватки и да предизвика нестабилност на самолета си. Искаше му се сега да има един снаряд, но тези, които бяха намерили, се оказаха неизбухливи и не успяха да разберат как да ги използват. Дори му мина през ума да вземе някоя от капсулите с гориво или с амуниции, от които имаше достатъчно в бойния самолет, да я хвърли и да стреля по нея във въздуха. Със сигурност щеше да избухне. Но само една капсула може и да не убие Зът. Психлосите определено бяха издръжливи, много издръжливи. Беше чул, че Зът веднъж победил в борба Търл — а Зът истински го мразеше — и едва не го убил. Не, няма да прави каскади, като например да излезе срещу Зът, пък било и въоръжен. Не знаеше къде точно е Зът и какво има наоколо, а Зът може би бе въоръжен.

За момента реши да не мисли за Нъп.

Господи, какъв СТУД.

Едно по едно. Целта му не бе нито Зът, нито Нъп. Трябваше да спре газовия бомбардировач. Най-добре ще е да става страшно умен. И то бързо!

Заради запотената и нацапана с кръв маска Джони не бе забелязал малкото огледало, което го наблюдаваше. Бе зает с разнищване проблема с бомбардировача.

Там, където психлосите не можеха да използват молекулярна заварка, използваха болтове и гайки. Бе сигурен, че това брониране не се поддава на „метален нож“, както се наричаше инструмента на жаргона на психлоските механици. От Зът подразбра, че това бе молекулярно наслагване — слой след слой различни, но съвместими метали. Добре. Значи някъде са използвали гайки и болтове.

Усети движение и пак стреля. Куршумът рикушира три пъти и излетя през вратата.

Може би някое от подовите покрития… Изведнъж се засмя. Точно пред самолета между захватките мястото оставаше в сянка. Металният лист, който покриваше тази част от пода, бе прикрепен с болтове!

Намали обхвата на гаечния ключ и слезе между захватките. Още малко коригира ключа и получи размера. Имаше осем болта. Въртяха се много лесно — явно бяха отвъртани скоро. Сложи болтовете върху захватките, където имаше гнезда. Въпреки клатенето те стояха стабилно.

Една от захватките бе застъпила края на лентата. Той подпъхна ключа под нея и тя се разхлаби. Вкара ключа напречно и я повдигна. Възнамеряваше само да отмести металния лист встрани, но точно в този момент бомбардировачът се заклати в противоположна посока и той се изплъзна от вкочаненито му ръце, тръгна право към вратата и изчезна в празнотата и виещия вятър. Много важно!

Взе фенерче и го насочи в черната дупка.

Пред очите му стоеше главният двигател!

Заемаше място колкото едноетажна къща. Разбра, че цялата долна част на самолета се състои от мотори и допълнителни складове за газови бутилки. Колко тонове и тонове, и тонове смъртоносен газ носеше това нещо! В тъмнината бутилките светеха като чудовищни риби. Но конструкцията!