Обърна оръжието срещу другия бриганти и напълни тялото му с патрони от три инча разстояние.

Джони падна на коляно, опря автомата, за да не отскача и помете двамата бриганти, които последни се бяха изправили.

Огледа се за онзи, който стреля по Бити. Никъде не се виждаше.

Петима бриганти се втурнаха откъм лагера и изпратиха оловна вихрушка в негова посока.

Неговият Томпсън засече. Не искаше да зареди. Хвърли го и грабна другия.

Без да обръща внимание на сипещите се като дъжд куршуми, Джони притича, приведен ниско до земята, към падналия руснак.

Коленичи зад тялото, опря картечницата и бомбардира с куршуми петимата. Политнаха назад, но вторият откос ги достигна още преди да успеят да се свлекат на земята.

Джони взе автомата на руснака и го зареди.

Трябваше му онзи бриганти, който застреля Бити.

Отляво и зад гърба му се показаха осем наемника, които досега бяха лежали, скрити от погледа му.

Джони се покри. Изчака и последният да излезе от прикритието си.

Започнаха да се приближават към него, стреляйки.

Джони вдигна автомата до рамото си и внимателно се прицели. Застреля последния от колоната, за да не забележат другите. След това с един откос повали останалите.

От хълма се понесе лавина трупове.

Ларс чу стрелбата долу от гаража. Побягна към платото. След това долови по-острия и отсечен пукот на автомата. Моментално разбра, че Джони не е мъртъв. Бригантите нямаха автомати. Тези оръжия бяха къде по-точни от Томпсъните. Отлично го знаеше. Беше се опитал да намери от тях, но не успя. Спря се.

Автоматът още веднъж стреля продължително. Тежкото стакато на картечниците замлъкна. Ларс веднага реши какво ще е най-добре за него.

Върна се в гаража и хукна да бяга навътре. Видя една стара повредена кола и се намуши под нея. Отново далечен пукот на автомат. Зарови се още по-дълбоко, хлипайки от ужас.

Джони изтича да заобиколи хълма, за да види дали наемника, който застреля Бити е все още зад камъка.

Откъм другата страна на лагера изскочи група бриганти, които започнаха да стрелят с автоматите.

Джони се опря зад един камък, стреля и се отърва от тях.

Търл бе легнал на пода в клетката, за да не го достигне някой куршум. Внимателно се надигна. Животното! Веднага залегна. Очакваше всеки момент животното да стреля по него и да го довърши. Търл на негово място би сторил точно това. Дали ще може да се добере до скрития експлозив и да си направи граната? Но това би го изложило на куршумите и се отказа. Лежеше и дишаше тежко от страх.

Използвайки всяко дърво и камък за прикритие, Джони продължи да притичва към наемника, който уби Бити.

Вятърът се усилваше. Тътенът на бурята се сливаше с изстрелите, а разузнавателният самолет бе съвсем близо отгоре.

Къде, къде беше този бриганти?

Двама наемници изскочиха зад една врата и стреляха по него. Един куршум го одраска по врата.

Джони обърна към тях автомата и ги превърна в две въртящи се топки мъртва плът.

Извади от чантата нов пълнител и го зареди. Маймуната, която търсеше, вероятно се бе скрила зад един порутен трактор. Джони изстреля няколко куршума така, че да рикошират зад трактора.

Затича се натам, без да спира да стреля.

Ето го!

Наемникът побягна. Джони се прицели в него. Бриганти се обърна и стреля.

Джони го преряза на две с автомата.

Самолетът се бе отдалечил. За момент тътенът на бурята утихна. Чуваше се единствено стонът на вятъра.

Джони отново зареди автомата. Набързо обходи полето, като поглеждаше ту един, ту друг от мъртвите наемници.

Един от тях пълзеше и се опитваше да се добере до Томпсън. Джони го застреля.

Изчака. Не се чуваше никакъв звук, който можеше да означава опасност.

Дансър се бе освободил по време на стрелбата и тичаше надолу по хълма.

Джони държеше автомата с една ръка, готов за стрелба. Яростта от битката се стопи. Запъти се надолу по хълма към Бити.

Момчето лежеше на покритата с кръв земя, а главата му бе обърната към по-ниския хълм.

Джони беше сигурен, че Бити е мъртъв. Никой не можеше да оживее с толкова много куршуми в корема, при това в такова малко телце.

Чувстваше се ужасно. Коленичи до разкъсаното момче. Искаше да вдигне тялото, затова нежно подложи едната си ръка под главата и леко я повдигна.

Имаше леко дишане!

Очите на Бити се отвориха с трепване. Изглеждаха безжизнени от шока, но го познаха.

Бити раздвижи устни. Шепнеше нещо. Джони наведе глава по-близо.

— Аз… аз не бях много добър оръженосец… нали… сър Джони.

По бузите му се стекоха сълзи.

Джони бе поразен. Детето смяташе, че се е провалило.

Опита се да говори, да му каже, че не е така. Но гласът му бе изчезнал. Искаше да каже на Бити не, не, не, не, Бити. Ти беше забележителен оръженосец. Току що ми спаси живота! Но от гърлото му не излизаше нищо.

Момчето излизаше от шок и безчувствеността, която досега бе притъпявала болката, се стопи.

Ръката му изведнъж рязко се сви в спазъм на агония. По цялото му тяло минаха конвулсии. Главата му клюмна на една страна.

Бе мъртъв. Сърцето му не биеше. Не дишаше. Нямаше пулс.

Джони остана, ридаейки. Не успя да каже на Бити, че греши. Не беше лош оръженосец. Не и Бити. Никога!

След малко взе на ръце момчето и тръгна надолу по хълма. Много внимателно остави тялото на седалката на колата.

Върна се за тялото на руснака и също го прибра в колата.

Уиндсплитър го бе забелязъл и дойде до него. Другите коне също се съвзеха от уплахата и се приближиха.

Джони премести в скута си тялото на момчето и пое към Академията. Понеже караше бавно, конете го последваха. Малката процесия прекоси равнината.

Пътят им отне доста време. Най-после Джони спря до окопа, където толкова отдавна шейсет и седем кадета бяха водили последната битка с психлосите. Остана в колата с тялото на Бити в ръце.

Един от кадетите-часовои ги бе видял да се приближават. Не след дълго от сградата започнаха да наизлизат кадети. Бързо се разчу какво бе станало и продължаваха да идват още и още. Учителят видя от прозореца, че около колата се събират много хора и също слезе. Появиха се Данълдин, Ангъс и Кер.

Джони излезе с мъртвото телце. Искаше да им каже нещо, но не можеше да говори.

Камионите на руснаците пристигнаха, те слязоха и се присъединиха към тълпата.

Няколко кадета се втурнаха към оръжейната и се върнаха с автомати и чанти с пълнители. Започнаха да ги разпределят помежду си. Всички гледаха по посока на лагера.

Все по-силно се чуваха гневни възгласи.

Някои от кадетите тичешком отидоха до стаите си, за да вземат оръжията си.

Тътенът на бурята горе в планината от време на време отекваше долу и гневен, студен вятър шибаше събралите се хора.

Един от камионите на руснаците бе отишъл в лагера и току-що се върна. При спирането му се вдигна облак прах. Руснаците викаха и сочеха към лагера и се опитваха да разкажат какво става там. Никой не ги разбираше.

Откъм Денвър с голяма скорост се приближаваше малка кола. Спря и от нея изскочи офицерът, който следеше за разузнавателните полети на самолетите. Проправи си път през тълпата, а зад него вятърът развяваше дълга лента снимки, отпечатани от принтера. През цялото време обясняваше, че снимките са заснети от самолет, който точно тогава е прелитал отгоре. Опитваше се да разкаже на хората какво се бе случило. Веднага грабнал дисковете и разпечатките и пристигнал право тук.

Най-после един Координатор успя да надвика множеството. Бе разбрал какво са видели в лагера руснаците, които бяха ходили до там с камиона.

— Всички бриганти от лагера са мъртви! Цяла команда!

— Онзи психло Търл все още ли е жив? — извика някой.

От тълпата се разнесе гневен рев. Някои започнаха да преглеждат снимките, да видят дали Търл се вижда на тях.

— Още е жив — извика руският Координатор, който се бе осведомил от хората от камиона.