Тайлър се усмихна. Вождовете се засмяха и дадоха на Макадам благословията си.
Но Макадам не искаше само това. Искаше второ пълномощно, подобно на първото, но издадено от този орган. Няма да стане публично достояние, но е важно да го има в сейфа си.
Прочетоха го и го приеха.
След това Макадам изложи несъгласието си със сър Робърт в предварителни разговори с него относно преместването на банката от Цюрих в Люксембург. Това би причинило неудобства и трудности. Ще трябва да пренасят печатните преси и да търсят подходящи помещения в Люксембург.
Вождовете поискаха сър Робърт да се изкаже. Той обясни, че в Люксембург има психлоска мина, от която психлосите са черпили нужните им на планетата доставки на желязо. Близо до нея имало древна крепост. В същност, Люксембург означавало „малка крепост“. В продължение на две хиляди години градът бил кръстопът на търговия и банкерство. Щяло да бъде временна мярка. Люксембург може да бъде отбраняван. Цюрих не.
Посъветваха Макадам да се премести.
Макадам се съгласи с нежелание. Но имаше още един въпрос — разходите по подготовката за война. Изискваха се суми, които нямаха покритие в бюджетите на племената и в притежаваната от тях земя. Предложи да се отпускат заеми срещу нещо друго.
Джони поиска думата. Каза, че има информация за многобройни залежи (не спомена откъде е информацията) и след като нещата се уталожат, могат да започнат да копаят. Увери ги, че залежите са доста богати. Знаеха, че отпреди има познания в миньорството и можеха да му вярват без доказателства. Предложи залежите да служат като гаранция срещу заемите, като се третират като притежание на вождовете, а не на племената.
Макадам ги попита известно ли им е, че Браун Лимпър претендира, че притежава цялата планета? Вождовете потвърдиха. Освен това твърди, че притежава целият тукашен клон на Междугалактическата минна компания?
Вождът на клан Фергус се обади, че валидни или не, част от сделките принадлежат на тях и ще настояват да имат дял от минералните залежи, който да послужи като гаранция за военните разходи.
Макадам спокойно се усмихна. Знаеше накъде духа вятърът. Прие. Ще оправдае доверието им.
Вождовете приеха резолюция и упълномощиха сър Робърт да тегли средства от отворената им сметка за военния бюджет.
Съветът продължи още дълго и се разделиха със същата сериозност, с която се бяха събрали.
Въоръжените слуги придружиха Джони до изхода.
Криси го чакаше и му сервира чай с кифлички.
Джони седеше в дневната, протегнал крака в удобни мокасини, с отворена риза. Тревожеше се за това, което ставаше в Америка, но се опита да се съсредоточи върху домашни неща.
Криси му каза, че свещеникът и леля Елън ще им гостуват утре за обяд и се надява, че той ще си бъде вкъщи. Леля Елън се чувствала прекрасно в Шотландия. Бузите й се бяха налели и кашлицата, която напоследък я тормозела, бе изчезнала. Изглеждала доста млада.
Джони каза, че това се отнася и за самата Криси. Беше хубава с дългата си златиста коса, хваната на тила в голям кок. Очите и бяха станали още по-черни и блестящи, а туниката, която бе преправила в домашна дреха, й стоеше по-добре дори от кожените дрехи. Белезите от нашийника почти бяха изчезнали. Криси се изчерви от комплиментите.
Пати беше по-добре. Бе отслабнала ужасно. Все още беше на легло след треската, но вече нямаше опасност, само бе заслабнала. Джони трябва да я посети сутринта. Лошото бе, че Пати бе загубила интерес към всичко. Може би Джони може да й разкаже нещо.
Джони попита дали къщата има мазе. Да, имаше и то доста солидно и дълбоко. Посъветва Криси ако нещата тръгнат на зле, да прибере чудесните мебели и други вещи долу в мазето. Има ли къде да иде на сигурно място в подземията на Касъл Рок? Криси му каза, че вече е мислила за всичко това и не трябва да се притеснява за нея. Доста бе поскитала по света и бе събрала достатъчно опит. Още малко чай? Кифличка?
Беше му хубаво. Къщата бе стара, чудесна. Толкова по-различна от съборетините в тяхното село. Само да спечели някак си и късметът да не му изневери и може би някой ден това приятното усещане — просто да си седи в тази дневна и да си говори с Криси или с приятели — щеше да се превърне в ежедневие.
На вратата се почука и Криси отиде да отвори. С радостен вик Джони скочи да посрещне Гленканън.
Информация за текста
© 1982 Л. Рон Хабърд
© 1993 Снежана Йорданова, превод от английски
L. Ron Hubbard
Battlefield Earth II, 1982
Сканиране и разпознаване: Мандор, 2001
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 г. ЧАСТ 2. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 477. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-020-8.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/530]
Последна редакция: 2006-08-06 16:27:30
