Откак Зът излетя с бомбардировача, Чърк бе имала достатъчно време да размисли. В крайна сметка си спомни за ключовете. Когато Робърт й ги поиска, тя се ядоса и му каза да предаде на Търл, че тя стриктно изпълнява задълженията си: той много добре знаел, че преди сума ти време й бе дал няколко ключа и й бе заповядал да ги пусне в тръбата за преработка на отпадаците, тъй че ключовете отдавна не съществуваха и ако Търл се опитваше да очерни работното й досие за това, че не изпълнява заповеди, тя също би могла да се погрижи за неговото. Случайно не си ли спомня обещанията за огромна къща на Психло? Чърк бе истински ядосана.

И така, Робърт Лисицата поиска да му донесат ботушите на Търл и като ги опипа, откри двойна подметка. От там извади един много тънък и малък лъчев пистолет.

В момента Търл бе завързан с четири вериги, към него бе насочено дулото на автомат и от устата му бълваха проклятия по адрес на жените.

Лагерът бе потънал в светлини и врява. Стотици психлоски тела се пречкаха на пътя им. Всичко бе прогизнало във вода.

Братята Чамко бяха доволни от сключения договор за петнайсет хиляди кредита годишна заплата плюс петстотин кредита премия за всяка допълнителна работа. Малко се притесняваха да не би да последва контраатака от Психло, но парите си бяха пари. В момента помагаха на шотландците да поправят системата за свръзка, но се чудеха дали веднага ще могат да спечелят петстотинте кредита. Водата бе наводнила голяма част от техниката, а площадката за излитане бе в бедствено състояние. Невъзможно бе да се изкара на открито някой самолет, за да използват радиовръзката му, а предавателят в самолета на Гленканън се бе превърнал в купчина сплескан метал.

Робърт Лисицата не се спираше на едно място. Отговаряше на въпросите и се разпореждаше за каквото трябва. Но мислите му бяха другаде.

Дванайсетчасовата забрана за свръзка бе изтекла, а нямаха връзка на планетарни вълни. Нямаше как да заповяда на самолетите, които атакуваха отдалечените мини, да се отправят да търсят бомбардировача. Не можеше и оттук да прати самолети.

Отиде да види двайсетината ранени шотландци, които лежаха на малка поляна под грижите на свещеника, учителя и четири възрастни жени. И на Криси.

Погледът му срещна нейния. Робърт Лисицата се почуства много зле. Джони се бе оказал прав. Не можеха да чакат атакуващите самолети, за да нападнат бомбардировача. Те бяха потеглили много преди той да излети и не знаеха нищо за него. Нямаше възможност дори да им каже.

Имаше усещането, че Джони е в беда. Робърт леко поклати глава. Криси го погледна втренчено за момент, после с усилие преглътна и се върна към работата си.

Зът триумфираше.

Животното бе ранено, и то зле. Макар че можеше и по-добре да се получи. Клатенето на бомбардировача малко бе объркало изчисленията му и вместо плочата направо да отреже главата на животното, първо се бе ударила в захватките на самолета.

Но резултатът бе твърде удовлетворителен. Навсякъде по пода бе сплескано с червена кръв.

Животното бе успяло да даде още един изстрел по пътеката, но Зът видя в своето огледало как то изгуби съзнание, за миг се свести и после пак припадна. Зът изчака достатъчно. Явно животното нямаше скоро да дойде в съзнание и Зът можеше да се доближи до него и да го довърши. Но плановете му се объркаха. Животното бе успяло да допълзи до задната част на бомбадировача, спря и стреля, после продължи и пак стреля.

Пропълзя в един от кошерите за складиране на газови бутилки. Отворът бе доста малък за Зът и нямаше как да го последва.

Зът чакаше, но нищо не се случваше. Накрая излезе иззад рамката на скривалището си и под прикритието на другите рамки и с помощта на огледалото си стигна до задното товарно помещение.

Опита се да огледа района с огледалото, но вътре бе тъмно и нищо не се виждаше.

Светна с фенера. Пак нищо. Животното сигурно се бе прилепило към стената.

Зът насочи фенера към огледалото и го насочи надясно. За миг успя да зърне животното, но то стреля, улучи фенера и огледалото и те изхвърчаха от ръката на Зът. Добре, че не бе надникнал сам вътре.

Напрегнато се услушваше да долови дишането на животното, но ревът на двигателите заглушаваше всичко.

Доста дълго време го чака да изскочи и да стреля, но нищо подобно не се случи. Най-сетне реши, че то е допълзяло вътре и е умряло. Във всеки случай кръв имаше достатъчно. Сигурно бе умряло от загуба на кръв. Зът грейна в щастлива усмивка.

Е, достатъчно чака! Най-добре да се залови за работа.

Отвори вратата на бойния самолет, включи локалния предавател и се опита да събуди Нъп. Тъпоумникът със сигурност трябваше да е някъде отгоре. Може би спеше. Зът нетърпеливо включи всички предаватели. Това щеше да подлуди този глупак. При планетарния обхват ако разстоянието бе само няколкостотин фута, можеха да ти се пръснат тъпанчетата.

— Нъп, събуди се, глупако!

— Кой е? Кой е това? — чу се гласът на Нъп.

— Виж какво, Нъп — опита се да прояви търпение Зът, — знам, че не си си доспал. Знам, че в минното училище не са ви научили да се справяте в точно такива ситуации, но мисля, че при сегашните обстоятелства трябва да се опиташ да ми помогнеш.

— Зът ли е?

Какъв идиот, какъв празноглав ненормалник!

— Естествено, че е Зът!

— Ти в бомбардировача ли си? Аха, така си и мислех. Но Снит не те ли измъкна със самолета? Мислех, че…

— Млъкни! — изрева Зът. — От теб искам да направиш следното: ще излетиш и ще кацнеш със самолета точно над вратата. Гледай да е близо до ръба, за да спираш вятъра със самолета.

Нъп се поинтересува защо трябва да спира вятъра, но Зът го скастри и понеже горивото му щеше да стигне само за десетина минути, той побърза да се подчини.

Зът възнамеряваше да вземе бутилките с гориво на бойния самолет. С ужас си мислеше какво майсторство ще е нужно, за да измъкне самолета от бомбардировача. После бе осенен от щастлива мисъл — дали пък вътре няма резервни бутилки?

Качи се на седалката и започна да тършува в задното отделение. Цяла чанта с бутилки! Десетки бутилки!

Но забеляза и още нещо. Клапата за издишване на дихателната му маска просветна. По тях имаше радиоактивен прах! Разбира се, това не бе чудно при положение, че бутилките са били в близост до битка с радиационни куршуми и количеството радиация по тях бе минимално, но все пак Зът се изплаши. Той метна чантата с бутилки на пътеката и бързо изскочи, за да ги спре да не се търкулнат през вратата. С протегната ръка разтърси торбата. Предпазливо издиша дихателен газ близо до нея. Нямаше пламък. Добре.

Отвори и двете врати на бойния самолет. Няма да влиза в задното отделение. Ще държи всичко на една ръка разстояние от себе си.

Освети с фенер помещенията на главния и балансиращите двигатели. Тренираното му око забеляза пукнатина с дебелина на косъм върху десния балансиращ мотор. Може да работи, може и да не работи. Сблъсъкът не бе помогнал. Протегна се под двигателя, напълни лапата си с кабели и ги измъкна, а после ги вкара на мястото им без да ги свързва и то така, че да не се забелязва. Ето един боен самолет, който няма да потегли веднага. Добре.

Влезе под самолета и насочи поглед към главното двигателно устройство. А, ето къде беше гаечния му ключ. Животното не бе свалило плочата. Добре. Отново прибра гаечния ключ в ботуша си, където му бе мястото.

Движението на бомбардировача рязко се промени. Нъп се бе преместил. Свистенето намаля, но клатенето рязко се увеличи. Както и да е, това имаше и своите добри страни. Сега бомбардировачът летеше диагонално наклонен и вратата бе защитена от вятъра.

Отдалечен на безопаснно разстояние от самолета, Зът предпазливо протегна ръка към микрофона.

— На позиция ли си? — попита той.

— Направих два опита, но…

— Добре. Знаеш ли как изглежда въжената стълба?

Нъп понечи да обясни, че като специалист миньор и високо квалифициран пилот той естествено знае как изглежда…