— Тишина! — каза Браун Лимпър, като се надяваше гласът му да прозвучи силно и плътно. — Затворникът трябва да отговаря ясно и точно, иначе ще бъде обвинен в непочтителност към съда!
— Не виждам никакъв съд — каза Джони. — Защо си облякъл тази смешна дреха?
— Тайлър, прибавям към обвиненията ти непочтителност към съда.
— Добави каквото искаш — отегчено каза Джони.
— Няма да ти е толкова леко, като разбереш в какво си обвинен. Сега само ще ти бъдат прочетени обвиненията. След една или две седмици ще се учреди Световен Съд и тогава ще се състои съдебният процес. Но като углавен престъпник и подсъдим имаш право да чуеш обвиненията, за да можеш да организираш защитата си на процеса.
А сега слушай: обвинен си в убийство на потърпевшите братята Чамко, верни поданици на държавата, жестоко нападнати с цел убийство и умрели по-късно от собствената си ръка, за да облекчат болките от раните си.
Обвинен си в нападение и отвличане на двама Координатори, които в момента са действали законно като пълномощници на Съвета.
Обвинен си в убийство и нападение над мирно племе, наречено бриганти, включително в масово заколение на половин техен боен отряд.
В поголовно убийство на конвой от миролюбиви търговци, тръгнали да вършат работата си и злобно убити до последния човек.
— Психло — прекъсна го Джони. — Бяха психлоси, които организраха атака срещу тази столица.
— Това няма да бъде записано — каза Браун Лимпър. В същност, ще да се наложи да го изтрие от диска. — Не си на съд. Това са само обвиненията, предявени срещу теб от почтени и заслужили граждани на планетата. Не се обаждай и чуй обвиненията!
— Съдът прави забележка — Браун Лимпър бе прекарал дълго време над правните книги и се надяваше, че всичко е правилно и законно, — че има още ред обвинения, които могат да се предявят срещу престъпника, но засега няма да бъдат предявени.
— Например? — попита Джони, безразличен към този клоун.
— Например това, че си откраднал дистанционното управление от някой си Търл и си изпратил газовия бомбардировач срещу човечеството, а когато гореспоменатият Търл се опитал да свали бомбардировача, си стрелял по него. Но в предвид на това, че има свидетели, предубедени и повлияни от теб да лъжесвидетелстват и които представят нещата по различен начин, засега обвинението не е включено, но по-късно е възможно да ти бъде предявено.
— Значи това е всичко, което си стъкмил? — иронично каза Джони. — И нищо за крадене на бебешко мляко? Изненадан съм!
— Няма да си толкова наперен, като чуеш останалата част — заплаши Браун Лимпър. — Аз съм безпристрастен съдия и това е законен и безпристрастен съд. От сега нататък до предстоящия процес ти се забранява да използваш моята… искам да кажа, собствеността на Съвета, което включва самолети, коли, къщи, оборудване, инструменти!
Падна му в ръцете! Браун Лимпър светкавично извади документа за продажба на Земния клон на Междугалактическата минна компания и го размаха пред очите на Тайлър.
Тайлър го взе и го погледна.
„За сумата от два билиона кредита Търл, упълномощен представител на едната страна на договора, която от сега нататък ще се нарича едната страна на договора, предаде всички земи, мини, минни комплекси, лагери, самолети, оборудване, машини, коли, танкове“_ — и т.н. — _„намиращи се на Земята, на избраното и упълномощено правителство на горепосочената планета. Отсега нататък всички те му принадлежат и са под негово разпореждане.“
Подписано бе с „Търл“, но Джони, който добре познаваше подписа на Търл видя, че явно се е подписал с лявата лапа. Понечи да го прибере в торбичката си.
— Не, не! — извика Браун Лимпър. — Това е оригиналът!
Започна да рови из някакви книжа на бюрото, извади едно копие и го размени с оригинала. Джони го прибра.
— И не само това — каза Браун Лимпър, — ами и цялата планета, която също е била собственост на Междугалактическата. За нея също има сключен договор!
Протегна към Джони оригинала, но размисли, изрови едно копие и му го подаде.
Джони му хвърли поглед. В действителност Търл бе продал на тези глупаци собствената им планета!
— Сделките са законни — надуто каза Браун Лимпър. — Т.е., ще бъдат законни, когато изцяло се регистрират.
— Къде? — попита Джони.
— На Психло, естествено — каза Браун Лимпър. — Заради доброто си сърце и въпреки проблемите, Търл сам ще отнесе договорите и ще ги регистрира.
— Кога?
— Веднага щом поправи устройството, което ти така злонамерено и престъпно унищожи, Тайлър!
— Ще отнесе и парите, нали?
— Разбира се! Трябва да ги предаде на компанията. Той е честен човек!
— Психло — поправи го Джони.
— Психло — поправи се Браун Лимпър, веднага след което страшно се разгневи на себе си заради това, че е позволил съдебната процедура да приеме различен от съдебния тон.
— Следователно — продължи да чете Браун Лимпър, — както напреки е посочено, в съответствие със законните племенни права на въпросния Джони Гудбой Тайлър, същият се задържа под домашен арест в собствената му къща в ливадата и следователно не трябва да напуска въпросната къща и въпросната околност, преди да бъде призован пред Световен Съд, който следва да бъде учреден от Съвета, който въпросен Съвет е законно избран и разполага с цялата власт на цялото правителство на Земята. Амин!
Беше прибавил в края религиозна нотка, за да звучи по-добре и доволен от себе си, гордо изпъчи гърди.
— Тъй че, ако затворникът няма някакво последно желание…
През цялото време Джони трескаво мислеше. Никога преди не бе обръщал особено внимание на Браун Лимпър и се учуди откъде тази злоба, измамничество и… В хангара, в лагера имаше зареден с гориво самолет.
— Да — каза Джони. — Имам една молба. Ако ще отивам в ливадата, искам преди това да взема конете си.
— Отсега нататък притежаваш само къщата и тях, така че, може да ти се разреши. От любезност и от правилно разбиране на правата на затворника, а може би и от бащинско чувство към него като негов собствен Кмет, удовлетворявам молбата ти при условие, че оттам отидеш право в селото на ливадата и в твоята къща!
Джони го погледна презрително и излезе от стаята.
С прекалено силен блясък в очите Браун Лимпър го наблюдаваше как излиза. Това ще бъде краят на Тайлър! Въздъхна покъртително. Какво облекчение! И колко дълго го бе търсил! Двайсет години. Не, това не бе отмъщение. Бе длъжен да го направи. Задълженията му го изискваха! Народите на Земята от сега нататък ще са изцяло в добри ръце — в неговите, на Браун Лимпър. Ще се грижи винаги за доброто им, както сега. Въпреки мъките, които ще му струва.
6
Инцидентът, който нарекоха „убийството на Бити Маклиъд“, който доведе планетата до война и предизвика смъртта на много хора и по-късно бе възпяван в балади, романси и легенди, започна следобед същия ден, когато за свое нещастие Бити забеляза Джони пред сградата на Конгреса в Денвър.
Когато началникът на руския контингент получи заповед в Африка да затвори американската подземна база, за всички руснаци стана ясно, че нито те, нито Джони ще могат да останат да живеят в Америка. Този факт повдигна въпроса какво да правят с конете. За руснаците конете бяха богатство. Бяха си отгледали свое собствено не многобройно стадо в Америка и нямаха намерение да го изоставят.
Бити Маклиъд се чувстваше отговорен за конете на Джони. Категорично заяви на полковник Иван, че ще отиде с тях да ги доведе. Възпротивиха се, но Бити ловко се измъкна: щом е с руснаците, нищо лошо не може да му се случи. Освен това конете го познаваха. Уиндсплитър, Дансър, Олд Порк и Блоджит ще се уплашат по време на дългия полет и трябва някой да ги успокоява, някой, на когото имат доверие. След като спориха часове наред, полковник Иван се предаде.
Същия ден още преди зазоряване руснаците затвориха всички входове на американската подземна база, а също и склада за ядрени снаряди. Ако някой се опита да влезе, без да знае пътя и без да има ключове, щеше да бъде вдигнат във въздуха. Самолетите бяха готови за излитане, натоварени с всичко, което трябваше да изнесат извън границите. Преди изгрев слънце потеглиха с малък конвой камиони и коли, за да приберат от полето конете. С това работата им приключваше.
