— Познаваш ли онези двамата психлоси, които работеха там в купола? — попита го Ларс през решетките на клетката. — Затвориха ги в една килия долу в спалните помещения и макар че бяха взели толкова предпазни мерки, двамата се обесили с веригите си. На една греда. Разкъсали веригите, направили от тях примки и се обесили. Можеха да опитат да избягат, но вместо това просто свършили със себе си.

— Не! — престорено каза Търл, сякаш не очакваше точно това. — Горките. Сигурно животното ги е ранило много лошо. Видях оттук какво стана. Той седеше и стреляше, стреляше. Когато един психло е лошо ранен и знае, че няма да се възстанови, най-ветоятно е да се самоубие.

Това бе възможно най-далеч от истината и Търл едва се сдържа да не се разсмее.

— Дадоха часовоя и сержанта от стражата на военно полеви съд — каза Ларс. — Вероятно ще ги изпратят обратно в Шотландия. Те са от клана Арджил.

Търл съчувствено зацъка с език при тази явна несправедливост.

Ларс се съгласи, че понякога властта може да бъде много несправедлива. Но не трябваше да отива прекалено далеч.

— Искам да се запознаеш с един човек. Той е важна личност, старши член на Съвета. Няма да споменавам името му. Стои ей там, под сянката на стълба. Виждаш ли го?

Търл го бе забелязал веднага щом се появи.

— Къде? А? Какво значи старши член на Съвета?

И така Ларс се възползва от прекрасната възможност да практикува езика и разясни на Търл цялата политическа система, която функционираше в момента. И Търл каза да, разбира се, че ще разговаря с помощта на своя приятел кадета с този висшестоящ служител, освен това той ще има страхотна възможност да упражни езика.

И така посредством два предавателя (Браун Лимпър каза, че от силната светлина пред клетката го болят очите, а напоследък никак не вижда добре) се получи един дълъг разговор, в който Ларс изпълняваше ролята на преводач.

Търл даде на политика много полезна информация, все „факти“. Психлосите всъщност били миролюбив народ. Занимават се с търговия, а на тази планета — само с миньорство. Преди повече от хиляда години след някакво бедствие на психлоската компания се удал случай да се пренесе тук. Не, няма представа какво е причинило бедствието, вероятно някакъв природен катаклизъм. Компанията се опитала да спаси колкото се може повече хора, но жителите на планетата не разбрали намеренията им и се изпокрили от спасителните групи и мисионерите на мира, и понеже компанията не е политическа, а само търговска организация и следователно доста бедна, прекъснала спасителните операции поради непосилната финансова тежест.

Да, би могло да се каже, че животното (Тайлър?) е предизвикало криза. Дали е действал прибързано? Ами да, като помислиш, доста прибързано. И необмислено. Кой би могъл да знае по-добре от него. Търл бе опитал се да се сприятели с животното и ето го сега затворен в клетка — при това без съд и присъда! Но разбира се, истинската причина за сегашното му положение бяха чувството за вина и желанието да се разкае. Това животно — как го нарече? Тайлър? Не знаеше, че има име. Всъщност то беше много потайно, дори злонамерено. Та погледни какво стори с двамата най-добри приятели на Търл само преди два дни. Ранил ги е толкова жестоко, че са се самоубили.

О, психлосите наистина бяха миролюбив народ. Честни, любезни, добри към приятелите си. Можеше да им се вярва. За него самия основното правило в живота бе никога да не предава тези, които му вярват.

Какво? А, да, много лошо, че животното Тайлър няма принципите и морала на психлосите. Да, съгласен бе, че е трябвало някой да го научи още като млад да бъде честен и прям.

О, не, на психлосите и през ум не би им минало да контраатакуват. Те не бяха войнствена нация, Междугалактическата компания се занимаваше само с мини, интересуваше се единствено от това да оцелее и да бъде в добри отношения с цялата вселена. Явно бяха оценили много погрешно психлоския народ.

След като си тръгнаха, Ларс бе благодарен за чудесната възможност да говори толкова много на психлоски, а сянката под стълба определено желаеше още такива разговори за в бъдеще. Търл ликуваше.

Щеше да се измъкне от тази планета, беше му в кърпа вързано. Планът му бе блестящ! Каква щастлива случайност. И без нея щеше да успее, но сега ставаше страшно лесно. Не само ще се прибере у дома при златото си, но и ще му се удаде възможност да вдигне тази планета във въздуха. Ще си заведе и затворник у дома. На Психло имаха въздушни камери. Можеха да разпитват със седмици пленници от коя да е система — и колко болезнени седмици щяха да бъдат! Да, ще си отведе затворник. Не този глупав кадет, който нищо не знаеше, не и този тъп самонадеян политик, който с пилешкия си мозък не можеше да различи полезната информация от боклука, не и животното Тайлър, който можеше да бъде много опасен… е, може би все пак Тайлър, ако не успее дотогава да намери друг. Но по-добре да е някой, който е запознат с всичките им планове и да знае каква готовност имат… кой?

Търл едва се сдържаше да не се разсмее от удоволствие. Не искаше часовоят да надуши нещо заради странното му поведение. Може да си помисли, че Търл страда от болки в стомаха.

О, ставаше твърде хубаво!

Преподавателите му едно време бяха напълно прави. Той без съмнение бе най-добрият им ученик!

Най-накрая Търл не се сдържа и избухна в смях, но часовоят се бе сменил и навярно просто щеше да реши, че Търл е малко по-луд от обикновено. В сводката не бе отбелязано нищо друго, освен че кадетът е идвал на обичайното си посещение да практикува психлоски. Новият часовой крачеше напред-назад. Глождеше го някакво странно предчувствие. Дали лятната нощ бе застудяла? Или всичко бе заради този лудешки смях от клетката?

— Ние — каза Джони — отиваме в Африка.

Доктор Макендрик, който в този момент махаше гипса от ръката на Тор, се сепна и вдигна очи.

Всички ранени шотландци с изключение на Тор бяха изписани от подземната болница. Наложи се да счупят отново ръката на Тор, но вече се бе оправила и след като и той си заминеше, в болницата щеше да остане само Джони. Доктор Алън се бе върнал в Шотландия и се бе заел отново с обичайната си практика. Това възнамеряваше да направи и доктор Маккендрик.

Като свърши с гипса, той попита:

— Ние?

— Да — каза Джони. — Ти разбираш от кости, но мисля, че освен това разбираш и от неврохирургия, нали така му казват?

Доктор Маккендрик погледна високия млад мъж, опрял се на тояжката си. Харесваше му този младеж. Много му харесваше. Със задълженията му у дома се бе заел един добър млад лекар и предполагаше, че може да го замества и по-дълго време. Мислеше, че една малка ваканция няма да му се отрази зле преди да премести всичките си инструменти отново в пещерата в Абърдин. Но Африка?

Тор протегна ръка и изглеждаше много доволен. Маккендрик му обясни какви упражнения трябва да прави, за да заздрави мускулите си. Явно този път костта бе добре наместена.

Джони даде знак на Маккендрик да го последва и отидоха в една болнична стая, която Джони използваше като офис. Върху една стара операционна маса бяха разпиляни хартии, снимки й книги.

— Нуждая се от няколко мъртви и няколко живи психлоси — каза Джони.

Застанал на вратата, Тор се засмя:

— Не мисля, че с мъртвите ще имаш проблеми. В околностите на лагера има поне хиляда.

— Съжалявам, — каза Джони, — но ги хвърлиха в една минна шахта, дълбока около миля. Мината не е много стабилна и ще е крайно рисковано да се слиза долу. Миналата седмица през цялото време съм търсил мъртви психлоси.

— Можеш да използваш братята Чамко — предложи докторът.

— И това не става. Съветът по някакви причини е решил да ги изгорят.

— Какъв е проблемът? — попита доктор Маккендрик.

— Да си се питал защо Междугалактическата Минна Компания винаги прибира телата на мъртвите? Не искат тук да остават умрели психлоси.

— Свещеникът — каза Тор — разряза двамата, които намерихме в самолета.