Позвъни в Академията, където го увериха, че двамата придружители на „Стормълонг“ са излези оттам преди известно време и дежурният офицер ги е отметнал.

Въоръжиха бригантите с автомати Томпсън. Оказа се, че други автомати няма, но и Томпсън щяха да свършат работа.

Ларс получи разпореждания и придружен от двама въоръжени бриганти, тръгна към лагера. Трябваше да се скрият някъде отвътре и да изчакат да се появи „Стормълонг“ и без много шум да го арестуват. Ларс трябваше да го доведе в съдебната зала. Не биваше да плаши Тайлър. Като му предявят обвиненията, ще му съобщят, че случаят му ще бъде разгледан на заседания на Световния Съд. който ще бъде свикан след две седмици. След това ще го отведат в селото. „Под домашен арест“ и „до разглеждане на делото“ бяха все понятия, които Браун Лимпър наскоро усвои от речника. Ще осведоми Тайлър, че е под домашен арест. След това Ларс ще го отведе в ливадата. Не бива да се допуска да научат кадетите или руснаците, които контролираха старата гробница — американската база.

Ларс каза:

— Мисля, че е по-добре да го хванем още докато е в офиса на Търл.

Но Браун Лимпър отвърна:

— Не. Търл ме увери, че винаги може да познае дали е сторил някаква поразия, като огледа офиса си. Вероятно ще иска да изчака другите да свършат и тогава ще извърши някое престъпление. Трябва да го хванете, когато е сам. Другите двама могат да се намесят на негова страна. Трябва ни престъпника Тайлър. Ще го арестуваме тихомълком, ще го обвиним и ще го заведем на ливадата. Бъди любезен. Не му отказвай всякаква обикновена молба. Дръж се спокойно и не създавай никакви проблеми. И да не повредите офиса! Търл изрично помоли за това.

Разпорежданията се сториха на Ларс малко неясни и непоследователни, но разбра основните пунктове. Получи си двамата бриганти, увери се, че имат автомати и ги поведе към бронираната служебна кола. Потеглиха.

Браун Лимпър каза на генерал Снит:

— Нека наемниците ти не се показват много много из лагера, но да бъдат нащрек. Кажи им да открият стрелба само в случай, че бъдат нападнати.

Генерал Снит разбра. Хората му бяха готови да заслужат заплатите си.

Браун Лимпър неотдавна бе видял какви мантии са носели едновремешните съдии и поръча да му ушият една. Облече я и отиде до прозереца, за да следи какво става. Погледът му попадна на едно старо пропукано огледало и се огледа.

Най-после дойде часът да потърси сметка за обиди и унижения, търпени цял живот!

Джони влезе в стаята на Чар и направи две крачки.

В лявата му страна опря дуло на автомат!

Един бриганти се изправи иззад един стол и насочи към него друг автомат.

Ларс се изправи иззад леглото и се прицели в него с лъчев пистолет.

— Не сме тук, за да те убием — каза Ларс.

Бе участвал в цялата тази кампания и можеше да си позволи малко украса. Досега бе разбрал, че Тайлър е опасен престъпник и от него може да се очаква всичко. За да изпълни заповедта, трябваше да бъде много умен, като Хитлер.

— Подчини се и няма да ти сторим зло. Действията ни са напълно законни. Арестуван си по заповед на Съвета, а това са военните сили на Съвета.

Като влезе в стаята, Джони още не бе свалил маската си, иначе щеше да усети вонята на бригантите.

Един час. На Ангъс и Кер им бе нужен един час, за да довършат работата в офиса. Тези същества може би щяха да се качат в офиса, възможно бе дори да имат заповед за арестуването и на другите двама. Трябваше да осигури на Ангъс и Кер този час.

После осъзна, че Ларс и двамата бриганти са тук от доста време. Когато Джони каза на Кер да му донесе работни дрехи, той просто бе събрал във вързоп всички принадлежности на Стормълонг. Беше ги оставил подредени на леглото. Сега бяха разхвърляни из цялата стая. Бяха претърсили всичко. Чантите с храна от Африка и от Академията също бяха там. И тях бяха преровили. Ангъс носеше много малко принадлежности, освен това чантата с инструментите му бе в него, тъй че нямаше как да се познае, че вещите са на двама души.

Единият бриганти, който беше зад него, извади от колана на Джони лъчевия пистолет, като предварително погледна към другия да го предупреди да внимава.

Джони повдигна рамене. Трябваше да спечели време!

— И къде ще ме водите?

— Тази сутрин ще се явиш пред Съвета, за да ти бъдат прочетени обвиненията — каза Ларс.

Джони уж небрежно затвори вратата зад гърба си, за да не се вижда какво става в коридора. Ангъс и Кер едва ли щяха да минат оттук за хангара, но можеха да вдигнат шум. Или още по-лошо, можеха да изоставят работата си, за да се заемат с тези тримата, което щеше да е глупаво.

— От вчера не съм ял нищо — каза Джони. — Имате ли нещо против първо да хапна?

Ларс отстъпи до стената. Бриганти зад него се отдръпна. Този, който беше зад стола зае друга позиция и Джони взе чантите с храната и кратунките с вода. Седна и отпи вода. Имаше чепка банани и отчупи няколко.

Бригантите не бяха виждали банани откак напуснаха Африка и се вторачиха в тях. Джони им предложи и щяха на драго сърце да приемат, но Ларс им кресна и това ги накара да си спомнят какви са задълженията им.

Джони изяде един банан. После намери малко хляб и си направи сандвич с тукашно говеждо. Доста време му отне, докато отреже филийките. Огромният психлоски часовник на китката му отмерваше секундите и минутите.

— В какво съм обвинен? — попита Джони.

Ларс тънко се усмихна. Притискаха го да издаде поверителна информация:

— Ще научиш, когато дойде времето и от когото трябва.

Джони довърши сандвича и намери някакви диви къпини. Изяде ги. Часовникът продължаваше да тиктака. Още четиресет и девет минути.

Надникна в чантата и откри дива захарна тръстика от Африка. Внимателно я обели и започна да дъвче, като от време на време отпиваше от кратунката.

След това му хрумна, че ако седят така тихо, Ангъс и Кер могат да влязат, за да проверят дали е заминал. Ангъс вероятно ще предположи, че Джони си е взел комплекта с инструменти, но все пак можеха просто да решат да влязат и да бъдат арестувани, или пък да ги застрелят. Най-добре да накара този Ларс да говори, за да чуят отвътре непознат глас.

Още четиресет и две минути.

— Ама как сте ми разтурили дрехите! — каза Джони. — Ще трябва да ги опаковам наново.

Но Ларс имаше нещо друго в предвид. Искаше да направи истинска проверка на документите, а бе забравил. Искаше да е напълно убеден, че арестуваният има белези по врата. Започна да хитрува. Нужна бе някаква военна маневра. Не искаше този Тайлър да сграбчи някой от бригантите и да го използва като щит. Точно в момента яката на работното му яке закриваше врата.

— Нямаме намерение да ти създаваме неудобства — каза Ларс. — В момента си в работни дрехи и може би ще искаш да се преоблечеш, за да бъдеш в най-представителния си вид пред такъв могъщ орган като Съвета. Ако искаш, можеш да се преоблечеш. Прибрали сме всички ножове и оръжия, така че можем да ти позволим.

Джони сухо се усмихна при споменаването на „могъщия орган“. Каква помпозност! Но каза:

— О, да, в такъв случай най-добре да се преоблека.

Започна да подрежда разпиляните дрехи на купчини, като се стараеше да вдига колкото се може повече шум. Щеше да е по-добре, ако накара Ларс непрекъснато да говори. Още трийсет и девет минути.

Кер наистина бе довлякъл целия багаж на Стормълонг. Сгъна всичко и после започна да вдига една по една дрехите, критично ги оглеждаше, сякаш се чудеше какво да облече. Постоянно питаше: „Това става ли?“, или „Ами това?“. „Как трябва да е облечен човек, за да се яви пред Съвета? В нещо подобно?“ Ларс започна да го съветва. Съветът бе много стриктен и особено държеше на достойнството си. Има огромна власт и хората трябва да го осъзнаят. Още двайсет и девет минути.

Изведнъж Джони видя, че Стормълонг, който винаги се носеше спретнат и държеше на дрехите, бе запазил костюма от времето, когато копаеха злато. Слагаше го, когато трябваше да се прави на Джони. Криси бе ушила няколко еднакви костюма в клетката по искане на Джони, за да се отвлича от тъжните мисли. Дадоха ги на Данълдин, Тор и Стормълонг, за да приличат повече на Джони. Разгъна ловната кожена риза, панталоните и колана. Да, бе запазил дори мокасините. Оставаха двайсет и три минути.