— Чакай — каза Джони. — Това значи, че Търл ще ги избие, преди да се нанесе тук. — Сложи ръка върху резето на вратата на офиса. — Наистина си претърсил за капани отгоре и си махнал подслушвателната апаратура, нали?

— Ха-ха! — каза Кер. — Направо съм разглобил всичко, докато ви чаках да дойдете.

Влязоха и оставиха на пода оборудването. Вътре наистина бе пълна бъркотия. Жиците бяха измъкнати, частите на стария циркулатор на дихателен газ бяха пръснати по пода, бюрата и столовете бяха разместени, навсякъде бе разхвърляна хартия.

Джони се огледа. Веднага забеляза, че във вътрешния офис на Търл по продължение на долната част на цялата стена вдясно от бюрото на Търл бяха наредени големи заключени каси.

— Проверил ли си ги? — попита той.

— Няма ключове. Началникът на сигурността обича да се подсигурява.

Джони изпрати Кер да намери часовой. Пазачи в тази част на лагера продължаваха да бъдат кадетите. Кер повтори думите на Джони и допълни да повикат Чърк.

Чърк далеч не бе елегантната секретарка, която някога познаваха. Бе вързана с три вериги, окачени на нашийник около врата й. Козината й бе разчорлена. Носната й кост не бе напудрена и ноктите на трипръстите й лапи бяха без лак. Бе наметната само с някакво парче плат през раменете, не носеше никакви други дрехи.

— Къде са ключовете? — попита Кер.

Ключове! Всички искаха само ключове! Гласът й бе насечен и съскащ. Не стига че Търл ги докара до всичко това и се погрижи да й опетни досието в компанията като писа, че не се подчинява и не изпълнява заповеди, ами отгоре на всичко трябваше през целия път да я влачат — с вериги! — за да попита само: сега пък какви ключове? Още от деня на битката, която стана заради Търл, всички искат от нея само ключове, ключове, ключове. Задълженията й към компанията…

Джони тихо шепнеше нещо в ухото на Кер. Кер му прошепна: „Искаш да предизвикаш бунт ли?“ Но Джони настоя и Кер на висок глас каза към Чърк:

— Млъквай! Това, че Търл се опитва да избие всички ви не е причина да си го изкарваш на нас!

Чърк замръзна. Очите й под маската станаха кръгли. Клапата за издишване започна да трепти доста учестено.

Джони пак прошепна нещо на Кер и той каза:

— Може и да няма никакво значение, но когато той се настани тук и поеме управлението на целия лагер, ще ти бъде страшно ядосан, ако не се намерят ключовете!

Мускулите по средата на тялото й, където се намираше сърцето, започнаха бързо да се свиват и отпускат. За половин минута клапата за издишване не помръдна. След това продължи да трепти.

— Той ще се нанася, така ли? — изрече го толкова тихо, че едва се чу през маската.

— За какво друго ще го поправяме, а? — каза Кер. След това заплашително: — Къде са ключовете за касите на стената?

Чърк поклати глава:

— Не ги даваше на никого. Може би ги е хвърлил! — изхлипа тя.

— Добре, изведете я — каза Кер на пазачите.

Извлекоха я.

— Какво става тук? — попита Ларс, като подаде глава през вратата.

— Опитваме се да разберем къде са таблата за кабелите — изстреля Кер. — Всичко е изгърмяло.

По пода бяха пръснати патрони с дихателен газ. Джони се пресегна назад и пусна един. Ангъс. Кер и той самият носеха маски.

Кер бе пъхнал лапа в джоба. Извади шепа предмети и ги натика под носа на Ларс.

— Работата е опасна. Искам по-високо заплащане! Тези едва не ме убиха!

Ларс ги погледна. Три от тях бяха зъбни патрони, които изглеждаха като радиационни куршуми, но не бяха. Единият бе извит бушон, каквито поставяха в малки взривни дупчици. Най-голямият бе с ковка взривна сплав.

— Някой е влизал в този офис! — каза Кер. — След този инцидент искам вратата да се ЗАКЛЮЧВА. Не искам никой да влиза или излиза оттук, с изключение на нас тримата, а ти изчезвай далеч оттук, преди да се утрепеш и да обвинят мен за смъртта ти. Знам как действате!

Ларс пак започна да кашля от газта, която излизаше от патрона. Погледна предметите, които Търл му бе набутал в ръката:

— Опасни ли са?

— Вземи ги и ги хвърли на началниците си, пък ще разбереш — каза Кер. — И ако още веднъж те видя тук, ще им кажа, че нарочно се опитваш да забавиш работата. Махай се, изчезвай и стой далеч, че ако видя още веднъж физиономията ти, просто ще трябва да си намерите нов специалист! Разбра ли? Ще напусна!

Ларс погледна Джони много особено. Но в този момент по посока на спалните три етажа по-долу се чуха гневни викове и крясъци. Ларс се втурна навън.

— Наистина ли намери тези неща тук? — попита Ангъс.

— Естествено, че не — каза Кер. — Затворете, заключете и барикадирайте тези проклети врати и да се залавяме за работа. Сега вече последното място, където Търл ще поиска да бъде е в този лагер. Като свършим, най-напред ще изпрати някой друг да види дали ще гръмне. — Заслуша се към далечните разярени викове. — Наистина предизвика бунт, Джони. Търл хубаво ще ги чуе в клетката. Тази Чърк им е казала!

Джони затвори и залости външните врати и посочи на Ангъс към касите. Ангъс извади малък комплект клещи и се приближи към ключалките.

Работата започна!

Задачата им всъщност бе да сложат максимален брой подслушвателни устройства и то така, че да не ги открие най-проницателният шеф на сигурността, излязъл от миньорско училище, макар вече да бе малко луд.

Ако успееха, щяха да получат пълен запис на математиката и технологията на телепортирането. Ще могат да разберат какво е станало на Психло, защото ще бъде възможно да изпратят пиктофони. Ще узнаят местонахождението и може би намеренията на други извънземни цивилизации. Ще влязат в контакт със звездите и вселените и ще могат да се защитят тук на Земята.

Търл ще трябва от някакви жалки останки да построи цял команден пулт за телепортация, тъй като пулта край старата площадка бе почти изгорял.

Трябваха им устройства, които да заснемат зад рамото му всичко, което чете и всички записки, които води. Трябваше така да подредят работилницата в стаята му, че да могат да наблюдават всяко негово действие, да виждат всеки резистор и всяка жичка, до които той се докосне.

Без съмнение Търл ще проверява за подслушвателни устройства и камери всеки ден преди работа, може би дори и след работа. В това отношение беше много стриктен.

Ако дори за миг се усъмни, че някой може да наблюдава технологията, изобщо няма да започне. Мисълта, че някоя чужда раса се е сдобила с технологията щеше да го накара да се самоубие. Без съмнение Търл имаше в главата си и двете устройства, които бяха открили у мъртвите психлоси.

Преди да заминат от Африка, доктор Маккендрик почти не вярваше, че ще успее да извади устройствата от пълните с кости глави, така че психлосите да останат живи и нормални. Съществуваше някакъв минимален шанс, но не биваше напълно да се осланят на него.

В последните дни Ангъс започна да разбира защо Джони бе оставил Търл жив и защо просто не бяха сложили край на цялата тази нова политическа бъркотия с няколко бойни самолета. Ситуацията бе много деликатна. Шансовите им бяха минимални. Трябваше да спечелят. Но с цената на огромен риск! Ангъс не се съмняваше, че Джони бе заложил собствения си живот. Огромен, опасен риск. Но и цената си струваше. Психлоската технология на телепортирането. От това зависеше планетата.

Джони действа доста хладнокръвно, мислеше си Ангъс. Той самият никога не можеше да има неговото търпение и способност да обхване и следи цялата ситуация с безпристрастен поглед, без да намесва никакви лични съображения.

Ангъс вдигна глава от ключалките, с които се занимаваше в момента. Като се замисли с какво се бяха заели, се възхити от Джони. Онези хора или Търл щяха на секундата да убият Джони, ако го познаят и разберат какво цели. Според Робърт Лисицата това бе глупост, безнадежден и неоправдан риск. Ангъс не мислеше така. Това бе смелост, каквато преди той не познаваше.