— И за какво служи? — попита Ангъс.

— Според мен свързва удоволствието с действието. Може би ги поставят, за да може психлото да е щастлив само когато работи. Но струва ми се — ще стане ясно едва след като изпробвам всички нерви докрай — че в действителност този предмет е оказал ефект психлото да изпитва удоволствие от жестокости.

Изведнъж Джони си спомни израза на лицето на Търл, когато бе направил нещо жестоко и промърмори: „Ох, че хубаво!“

— Мисля, че не са си направили добре сметката и вместо да се получи една трудолюбива раса, резултатът е бил истински чудовища.

Всички се съгласиха.

— Това не би ги принудило да се самоубият, за да защитят тяхната технология — каза Робърт Лисицата. — Тук има още един труп. Бил е помощник началник на мината и е получавал двойно по-голяма заплата от този тук. Да го сложим на масата.

Маккендрик приготви още една маса. Трябваше да запише на пиктофон и да скицира всичко, което досега бе направил.

Поставиха върху апарата грамадната глава на втория. Нагласиха показателите. Очерта се мъртвия мозък на психлото, когото преди са наричали Бло.

Джони бе станал доста мрачен откак започнаха с аутопсиите, но изведнъж се усмихна.

В главата на този имаше ДВА метални къса!

Данните се изписаха на ролката хартия, Джони ги грабна и излезе навън, за да ги декодира.

Ето го. Точно и ясно: сребро!

Като се върна в стаята, Маккендрик вече бе успял да разфасова мозъка, тъй като вече имаше опит. Боядиса изводите на второто парче метал, преди да го извади.

Бе дълго около три-четвърти инча. Понеже психлоската кръв не съдържаше кислород, повърхността на метала бе гладка и бляскава. Имаше формата на цилиндър. Бучките от двата края бяха изолирани от среброто.

Ангъс го постави върху апарата. Беше кухо.

Джони го накара да настрои апаратурата още по-прецизно. Вътре в цилиндъра имаше някаква жичка.

Предположиха, че ще намерят такива цилиндри и в други трупове на началници, затова след като Маккендрик стерилизира цилиндъра, Джони внимателно го разряза на две.

Вътрешността му приличаше на част от дистанционно управление, но не беше радиопредавател.

— Не съм идентифицирал нервите — каза Маккендрик, — защото в момента не зная къде точно отиват. Но ще се опитам да разбера.

— Възможно ли е да представлява вибратор, настроен на мисловните вълни? — попита Джони.

— Измервател на разликите? — каза Ангъс. — Като например разликата в мисловните вълни на друга раса?

Джони ги остави да работят, но му хрумна едно много задоволително обяснение: устройството предизвиква при определени обстоятелства импулс, който подтиква към нападение и след това към самоубийство.

— Само едно нещо ме притеснява — каза Маккендрик. — Поставили са му го като дете. Ако трябва да го извадя от главата на жив възрастен психло, като се има пред вид през колко кости трябва да мина, няма никаква гаранция, че операцията ще е успешна.

Докторът забеляза разочарованието им.

— Но ще опитам, ще опитам.

Не смяташе, че подобно нещо е възможно. Освен това имаше само четирима психлоси, при това в доста лошо състояние.

Браун Лимпър Стафър председателстваше заседанието на Съвета в ужасно настроение.

Седяха отсреща пред него, пред подиума в заседателната зала и се препираха, препираха, препираха. Противоречаха на НЕГО, старшия Съветник на планетата. Противопоставяха се на мерките, които предприемаше.

Тази чернилка от Африка! Онзи жълтият от Азия! Този мургав идиот от южна Америка! Това тъпо, дебелоглаво животно от Европа! Уф, уф, уф, уф!

Как не разбираха, че той прави най-доброто, което може да се направи за хората? Освен това нали той, Браун Лимпър Стафър в момента представя ПЕТ племена, откак бригантите пристигнаха и на практика бе старши кмет на Америка.

Оспорваха цената и условията по договора за наемане на бригантите. Не друго, а тъкмо това! Планетата имаше нужда от защита. Всички тези клаузи, които той с толкова усилия уточни след часове от ценното му време, прекарани с генерал Снит, също бяха необходими.

Главният кмет на Африка оспорваше заплащането. Твърдеше, че сто кредита на ден на всеки бриганти било прекалено много, дори членовете ка Съвета получавали по пет кредита на ден. И ако раздавали кредити с такива количества, те щели да се обезценят. Препирни, препирни, препирни, заяждаха се за дребни и маловажни неща!

Браун Лимпър доста бе напреднал. Съветът вече бе от петима, но безспорно четиримата идваха в повече.

Блъскаше си мозъка как да разреши този проблем.

Ларс го откара тази сутрин до квартала на бригантите и трябваше да признае, че малко се стресна, като видя какво правеха жените на бригантите. Направо на улицата и без никакви дрехи. Но по време на срещата им генерал Снит му обясни, че така просто се забавляват.

На връщане Ларс през цялото време говореше за някакъв прекрасен, прекрасен военен лидер от едно време, който се казвал… Хитър?… не… Хитлер? Да, Хитлер. Борел се за расова чистота и здрав морал. Расовата чистота не направи особено впечатление на Стафър, но „здрав морал“ звучеше много интересно. Баща му винаги се бе грижил за това.

Докато слушаше тези безкрайни аргументи и възражения, Браун Лимпър си спомни един от разговорите си — чисто социален — с онова приятелски настроено същество Търл. Темата бе ИЗНУДВАНЕТО. Ако човек има с какво да изнудва другите, може да постигне каквото поиска. Доста смислена философия. Лимпър веднага го схвана. Искрено се надяваше, че Търл го смята за талантлив ученик, понеже не искаше да изгуби ценното му приятелство.

Със сигурност нямаше с какво да изнуди този Съвет. Опита се да измисли някакъв начин да ги накара да назначат него и още един секретар като единствена власт на планетата. Но почти нищо не му идваше на ум и се замисли над неща, които Търл му бе казвал — все добри практически съвети. Веднъж му спомена колко правилно е да издадеш закон, а после да арестуваш нарушителите, или да използваш нарушенията им за изнудване. Беше нещо такова.

Изведнъж го озари идея.

Поиска тишина.

— За сега ще отложим приемането на решение за договора на бригантите — каза Браун Лимпър с възможно най-властен глас.

Умълчаха се, а Азия прибра дрехата си с жест, изразяващ какво, неподчинение? Да, ще трябва да се погрижи за него!

— Искам да обсъдим една друга мярка. Отнася се до морала — обяви Браун Лимпър.

Продължи с реч, в която изтъкна морала като гръбнак на всяко общество. Заемащите високи позиции трябва да бъдат честни и предани и поведението им трябва да е безукорно. Не бива да се забъркват в никакъв скандал или да попадат в други подобни обстоятелства.

Прие се доста добре. Всички бяха честни и порядъчни хора и вярваха, че поведението на високопоставените личности трябва да бъде морално, макар че всички имаха различен нравствен код.

Единодушно приеха резолюция скандалното поведение на длъжностни лица да се наказва с отстраняване от поста, независимо какъв е той. Спрямо това нямаха задръжки.

Е, приеха поне една резолюция. Закриха заседанието.

Като се върна в офиса си, Браун Лимпър обсъди с Ларс някои проблеми около миникамерите. Ларс имаше известни познания относно тях. Сети се, че Търл може да му каже къде в лагера има такива камери.

На следващата сутрин, когато всички членове на Съвета излязоха от хотелските си стаи, в името на приличието Ларс монтира няколко миникамери на неподозирани места в стаите им и ги свърза с пиктофони. На следващата вечер Браун Лимпър имаше строго поверителна среща с генерал Снит. В резултат десетина от по-хубавите жени на бригантите бяха наети на различни длъжности от управителя на хотела, който се съгласи, че такива хубави жени трябва да заемат длъжности, които им позволяват директен контакт с гостите на хотела, за да се чувстват по-комфортно.