Ларс Торенсон бе взел всички предпазни мерки. Внимателно премисли всичко. Ако по нищо не личи, че Тайлър е задържан под стража, но все пак през цялото време го държат скришно на мушка, нямаше опасност заблудените приятели на този престъпник да тръгнат да го освобождават.

Ларс бе поставил стража в колата, но не бе позволил други въоръжени бриганти да се появяват на улицата или в коридорите на сградата на Конгреса. Изпрати заповед на отряда, който дежуреше в лагера, да не се мяркат на открито, но да са нащрек и да не стрелят, освен ако не ги нападнат.

Бе устроил малка изненада за Тайлър в лагера, но всичко трябваше да мине гладко и по план. Дори Хитлер, помисли си Ларс, би одобрил тактическите умения, които той демонстрира в момента. Ще вземат конете, ще минат през прохода на път за ливадата, ще заповяда на Тайлър да влезе в къщата и всичко ще приключи. Заплахата за стабилността на страната ще изчезне напълно, при това върху Съвета няма да падне и сянка съмнение.

Беше се смрачило. Слънцето съвсем се бе изгубило зад облаците. Вятърът се усилваше и помиташе облаци прах и отскубната трева.

Ларс не беше добър шофьор, пък и вятърът променяше курса на колата. Не караше бързо.

Джони преценяше какви са шансовете му. Не смяташе, че ще го оставят да се измъкне жив, въпреки уверенията им. Само да удари гипса около врата на Ларс и ще му види сметката на този предател. Дали двамата вонящи бриганти могат добре да стрелят с картечниците Томпсън?

Оръжията, макар да бяха смъртоносни, бяха излезли от употреба век преди нападението на психлосите. Амунициите, с които стреляха, бяха прекалено тежки за ръчни оръжия и дулото трябваше да се държи здраво, защото отскачаше. Автоматите не бяха съоръжени с компенсатори, които задържат дулото неподвижно. Зареждаха се с пълнители с шейсет патрона, но пружините бяха слаби и не винаги успяваха да зареждат. Определен процент от патроните не се изстрелваха и човек трябваше бързо да презарежда, за да може оръжието да стреля автоматично. Джони знаеше всичко това, защото много пъти бе стрелял с тях, откак Ангъс ги изрови от стария склад, където векове наред бяха лежали, запазени в съндъци и намазани обилно със смазка. Но дали бригантите знаеха за това? Вероятно са се опитвали да стрелят с тях, първият им опит да стрелят с огнестрелно оръжие. Набързо му хрумна щурата мисъл да им поиска един автомат, уж за да им покаже нещо и да им пръсне мръсните глави, но се отказа.

Ако не измисли нещо, това щеше да е последната му разходка с кола. Разбра го по начина, по който се държеше Ларс. И от погледите на бригантите. Бяха много, много уверени.

В далечината се показа лагерът. В околните равнини пасеше добитък. Ларс за малко да налети на стадо бизони, в последния момент избягна едно дърво, едва не ги блъсна в някакво сухо дере, налетя на няколко камъка, които всеки друг би избягнал и най-накрая спря на около сто фута преди наклона, който извеждаше към платото край клетката.

Джони очакваше, че ще спрат по-близо до лагера. Веднага разбра каква бе причината. С изключение на няколко големи кръгли камъни, земята бе гладка и открита и ако се опиташе да избяга, веднага можеха да го застрелят.

Трите му коня бяха там, обърнати с гръб към вятъра. Къде беше Дансър? Забеляза кобилата горе на платото. На шията й висеше въже, което бе общо взето нормално. Не беше обърната с гръб към вятъра. Какво бе това? А, въжето й се бе оплело в някакви скали. Точно зад нея имаше голям объл камък, който осигуряваше добро прикритие. Джони огледа местността през прозореца на колата. Какво, нима това беше капан или някаква засада? Не се виждаше жива душа, а трябваше да има кадети или бриганти.

Тъкмо в този момент Ларс реши да поднесе малката си изненада. В произведенията на Хитлер бе чел (или това бяха думи на Търл?) следното: „За да не ти създава някой проблеми, убий надеждите му. След това го лъжи, за да го довършиш.“ Това бе изключително мъдра политика.

Ларс, който сега вече не се мъчеше с пулта за управление, спокойно каза:

— Сещаш ли се за онзи самолет със сериен номер 93, който бе зареден и готов за излитане точно пред вратата на хангара? Сигурен съм, че знаеш за какво става дума. Ами той вече не е там. Горивните капсули са извадени и тази сутрин го преместиха чак в задната част на хангара.

Значи затова Ангъс и Кер излязоха без да спират, помисли си Джони. Видяли са, че самолетът го няма и са решили, че е заминал. Това обясняваше защо никой не го проследи. Както и да е, той и без това не очакваше помощ. Пък и по-добре, защото ако бяха налетяли на нервните бриганти с картечниците, кой знае какво можеше да стане.

Предателят му позволи да преглътне изненадата и каза:

— До ливадата ще идем с колата. Ще сляза до гаража, ще докарам един камион и ще качим конете на него. Може дори да се наложи ти да караш горе до планината.

И през ум не му минаваше подобно нещо. Но защо да не го накара да се надява напразно? Тактиката бе чудесна. Хитлер — или Търл? — щяха да одобрят.

— Можеш да излезеш и да събереш конете. Двамата бриганти ще те държат под прицел.

Ларс излезе от колата и се запъти по посока на гаража от другата страна на лагера.

Джони излезе, дулата на пушките бяха опрени в гърба му. Застана от ляво на колата, бригантите се доближиха плътно от двете му страни. Бяха готови да стрелят във всеки един момент. Огледа привидно безлюдния район на лагера. Тук ли щяха да го убият?

Джони чу рев от мотора на приближаващ се камион. Погледна на север. Един празен камион наближаваше с доста голяма скорост. Светлината не му позволяваше да види кой бе в кабината. Зад камиона на север не се виждаше нищо — само гола равнина.

Разнесе се още някакво бучене. Самолет? Забеляза го на изток, приближаваше се бавно, точно под нивото на облаците. Беше само ниско прелитащ разузнавателен самолет от тези, които правеха милиони снимки.

И така, от тези две посоки не идваше помощ. Беше съвсем сам. Камионът, който вече бе доста близо, вероятно бе част от капана, който му готвеха.

Джони погледна към лагера. Имаше чувството, че някой го наблюдава и го дебне опасност.

Двамата бриганти стояха на крачка зад него от двете му страни. Изглежда гледаха в посока на пристигащия камион. От камиона не се виждаше. че носят оръжие.

Мощната машина мина с рев край тях, отдясно на колата и продължи нагоре по хълма към Дансър. Внезапно спря, вдигайки облак прах.

Някой скочи от високия осем фута под на колата и хукна нагоре към Дансър.

Джони не можа да повярва на очите си.

Беше Бити Маклиъд! Държеше нещо в ръката си. Камшик? Пръчка?

— Бити! — разтревожено извика Джони. Вятърът довя гласа на момчето:

— Аз ще прибера конете, сър Джони. Това е МОЕ задължение!

Бити продължаваше да тича нагоре по хълма.

— Върни се! — извика Джони, но гласът му се удави в бръмченето на самолета и тътена на бурята.

Руснакът имаше проблеми с паркирането. Бе ударил на камък. Но изведнъж отвори вратата и викна след Бити:

— Батушка! Астановка! — Внезапен порив на вятъра заглуши думите му. — Возвратней!

Момчето не спираше да тича. Почти стигна до Дансър.

— За бога Бити, върни се! — изкрещя Джони.

Беше твърде късно.

Иззад един камък, точно зад коня, се изправи бриганте, вдигна картечницата си и изпразни цял патрондаш право в корема на момчето.

Бити за миг политна назад и тялото му хвръкна във въздуха, след което се стовари на земята.

Руснакът тичаше напред към Бити и се опитваше да свали автомата от рамото си.

Още двама бриганти се изправиха от различни места и три Томпсъна загракаха едновременно. Руснакът бе разкъсан на парчета.

Джони побесня!

Двамата му пазачи нямаха шансове. Една крачка назад и Джони се озова зад тях. Сграбчи ги и ги блъсна един в друг като яйца.

Грабна автомата на единия, той се свлече на земята и Джони стовари крак върху черепа му. Повече нямаше да се изправи.