Знае ли Джони, че там на североизток има гробница, в която е погребан императорът на света? Името му било монголско, Тимур И Ленг. Преди около две хиляди години той владеел целия свят. Трябва да заведе Джони и да му покаже гробницата. Там е написано всичко.

Джони се бе наслушал за Хитлер, Наполеон и други такива. Често се питаше дали — ако всякаква паплач от този род не се е стремяла толкова да завладява света — човешката раса нямаше да е достатъчно напреднала, за да отблъсне нападението на психлосите. Беше чул някаква теория, че технологията е създадена благодарение на войни, но според него това беше психлоска максима. Само че премълча за това пред полковник Иван. Наслаждаваше се на истински красивата гледка.

А базата? Полковникът му отговори, че била недалеч оттук. Утре ще го разведе из цялата.

Като потеглиха надолу, срещнаха един едър веселяк шотландец, заедно с двама помощници. Беше сър Андрю Макналти, оглавяващ федерацията на Координаторите. Чул, че Джони е тук и веднага долетял. Държеше се малко угоднически и весело се смееше. Всички Координатори му се възхищаваха. Джони се радваше да го види, защото работата, по която бе тук бе свързана с преместването на племена. Поздрави сър Андрю за чудесната работа, която вършеха Координаторите, а той пък му благодари, че е спасил живота на двамата в Африка. Джони усещаше, че ще се разбере с този мъж. Добре.

При залез слънце тържеството започна и завърши чак когато голямото квадратно съзвездие бе слязло ниско над земята. Танци, музика, танци. Испански танци, сибирският танц на лова на мечки. Огньове и смях. Обилна храна и пиене. И понеже всеки искаше да се чукне с Джони, а той никога през живота си не бе пил толкова, на следващата сутрин го болеше глава. Затова пък полковник Иван изглеждаше свеж като краставичка и готов за работа.

След кратка закуска, придружавани от тълпа хора, тръгнаха към едновремешната база. Полковникът обясни, че всички те са работили в базата, за да я стегнат и искат да видят дали на Джони ще му хареса, а ако нещо не одобрява, щяха веднага да го променят. Вече не бяха облечени в празнични дрехи. Чакаше ги работа.

В базата се влизаше от тунел, който бе маскиран с растения. Предназначението й бе да осигурява противоядрена защита и да служи като команден пункт, затова се простираше дълбоко навътре. Понеже в района от време на време ставаха земетресения, бе построена да издържа в подобни случаи. Липсваше й блясъкът на Американската база, но бе дори по-голяма от нея.

Бяха я осветили с психлоски миньорски лампи. С почести бяха погребали огромното количество мъртъвци. Всичко бе почистено с психлоски машини, докарани от Грозни. Том Смили бе поправил тръбопровода. Полковникът каза, че не е очаквал такава помощ от него и помощниците му и не ги е карал да работят само защото това ще бъде американска база, но се е наложило, тъй като е нямало кой друг да свърши квалифицираната работа.

Складовете бяха огромни. Униформите не бяха така добре съхранени и запечатани като американските, но много от складовете щяха да бъдат полезни. Качеството им може би бе дори по-високо. Имаше портативни „огненохвъргачки“, които все още работеха!

Бяха намерили сто хиляди автомати АК 47, напълно годни. Приготвиха обикновени и радиационни амуниции. Подариха на Джони един автомат, на който бяха направили молекулярно покритие от хром в лагера в Грозни. Дадоха му и пълнители за петстотин изстрела.

Руският премиер явно не бе успял да стигне дотук, но командният му пост бе приготвен. Джони си помисли, че голямата снимка на стената вероятно е негова. Но не, това била снимка на бившия цар, наречен Ленин. Възможно било да е живял по времето на Тимур И Ленг, но не били напълно сигурни. Но явно е бил много уважавана личност и оставили снимката му да виси на стената.

Обикаляха ниво след ниво, коридор след коридор, от време на време спираха, за да покажат на Джони разни неща и бяха много щастливи от похвалите му.

Но Джони най-много се зарадва на подземните хангари. Имаше място за хиляди самолети. Точно от това се нуждаеха. Трябваха им помещения, където да ги съхраняват. Тъкмо това се бе надявал да намери. Имаха достатъчно багери, за да почистят развалините, които нарекоха „Мик“ и други типове самолети. Джони не можеше да чете тяхната азбука, но повечето можеха и му показаха някои табелки с надписи, които бяха запазили преди да разкарат развалините.

„Мик“ на руски означавало „самолет“, обясниха му.

Хангарите имаха собствени входове и изходи. Точно това им трябваше!

Показаха му наръчниците за тактически ядрени и други ядрени оръжия. Всички бяха на руски, но един възрастен мъж от Хинду Куш увери Джони, че може да му ги прочете.

В северната част на базата имаше много складирани ядрени оръжия, но не искаха да ходят там, докато не прочетат наръчниците. Имаше и много „силози“ за барутни ракети, които все още си стояха там, но беше опасно да се занимават с барут. Вече не беше годен за употреба, но малки части от него се взривяваха, ако се удареха силно с чук. Нямаше да им свърши работа.

Показаха му и една въглищна мина наблизо, където черните скали можеха да горят. Тъй че горивото за отопление беше под ръка.

Ще изкопаят много от черните скали. Ще обработят големи площи от дивата пшеница. Имаха много планове. Джони одобри и плановете им, и всичките им усилия. Беше много, много доволен. Стисна ръце на стотици хора.

Успя да тръгне за Тибет чак призори на следващия ден. Възнамеряваше да прегледа базата за два часа, а се оказаха два дни. Беше удивен от нещата, които хората вършеха. Стигаше само да има какво да се прави и без особен контрол се справяха чудесно.

Като тръгна, носеше новата си каска. Полковникът се бе погрижил за това. Освен това го накара да я пристегне здраво под брадичката. Полковникът не се интересуваше много, че не може да чува. Шумът от моторите действа зле на ушите, освен това на голяма височина е студено и могат да се простудят. Джони му се смя, но все пак не свали каската.

Като опитен, макар и не винаги печеливш играч на хазарт, полу-капитан Рогодетер Сноул от Толнепските Елитни Космически Сили се гордееше, че му стига да види нещо, за да знае с какво си има работа, въпреки че напоследък зрението му се бе влошило.

Преди седмица засече долу на планетата радио вълна, за която нямаше намерение да споделя с останалата част от обединените сили. Наричаше се „Канал на федерацията“ и по него се съобщаваха новини и заповеди и се разпространяваха доклади на някакви същества, които се наричаха „Координатори“. Занимаваха се с ПЛЕМЕНА. Като офицер от армия, която зависеше главно от търговия с роби и комисионни, за него бе важно всичко, което се отнасяше до хората долу. Това бе търговия, в която толнепите бяха добри, имаше с какво да я вършат и я вършеха с удоволствие.

Каза на другите кораби, че би трябвало да имат информация и от другата страна на земното кълбо, до която в момента нямаха никакъв достъп поради положението им в орбита.

Преди два дни той с удивление откри колко непредпазливи са земните. Говореха си на някакъв език, който наричаха „английски“ — имаше декодиращи вериги за него отпреди векове назад — и обсъждаха подготовката по посрещането на някаква знаменитост.

Беше твърде късно да се намеси при посещението, което щеше да се състои в някаква равнина на север, но поне можеше да наблюдава какво става. С удивление разбра, че това беше човека от банкнотата от един кредит. Лесно го различаваше по златистата каска, която носеше.

По мрежата на федерацията бърбореха за следващата му визита. Щеше да е в някакъв стар град в планината, наречен „Ласа“. Координаторите трябваше да съберат някъде си няколко племена и да направят еди какво си. Оттук нататък беше лесно. Внимателният надзор в областта на огромните планини показа движение на хора, насочено само към един град. Мястото бе защитено от всички страни от планини и самото то бе на доста голяма височина. Ласа!