— Кой си ти? — попита Търл. Ясно виждаше силуета на човека, който се криеше в сянката на стълба. Нощното небе бе кристално чисто, Луната осветяваше всичко, дори заснежените върхове на Роки Маунтинз блестяха.

Торенсон бе довел новодошлия при клетката на Търл по разпореждане на старши член на Съвета Стафър. Ларс изцяло отпадна от курса за обучение на пилости, след като при една от маневрите катастрофира, извади от строя самолета и си счупи врата. Бе назначен за „сътрудник по езиците“ към Съвета. Гипсовата яка около врата не му пречеше да говори. Беше му казано да заведе новодошлия до клетката, да прекъсне електрическия ток, да даде на психлоса и на новодошлия по едно миньорско радио и да се оттегли, без самият той да разполага с радио. Ларс много стриктно изпълняваше задълженията си. Прие новото си назначение при условие, че ще му бъде разрешено да разпространява фашизма сред племената. Така и той, и баща му бяха щастливи. Новодошлият буквално бе забил носа на земехода в клетката. Изведнъж Ларс си спомни, че бе пропуснал да каже на кадета, който бе на пост, да се отдалечи и се втурна обратно.

Търл гледаше новодошлия и се надяваше, че омразата му към животното няма да проличи през маската и в гласа му. Знаеше всичко за генерала на бригантите Снит. Като офицер от сигурността, военен офицер и политически отговорник на планетата, Търл бе добре информиран за дейността на тази банда. Като всички предишни офицери от сигурността, Търл бе приел съществуването на групата хора в дъждовните гори, които не можеха нито да заловят, нито да наблюдават, но които бяха установили симбиотична връзка с психлосите. Бригантите унищожаваха всички раси в близост до тях и бяха предали на тамошната мина стотици хиляди заловени пигмеи и банту. Единствената привлекателна страна на онази мина бе възможността от време на време да си купиш някое човешко същество и да го измъчваш. Да, Търл не само знаеше всичко за тях, но и лично се бе погрижил да ги транспортират до тук.

Беше убедил онова същество Стафър, че му е нужен корпус от войници, който да му е верен и на който да може да разчита винаги. Стафър изцяло се съгласи — не можеше да разчита на шотландците, бяха прекалено подли и измамни. Освен това не можеше да използва и кадети, които изглежда до един бяха заблудени и се възхищаваха на Тайлър.

Бригантите пристигнаха, но явно Стафър се затрудняваше в преговорите с тях, затова Търл му предложи да изпрати при него вожда им.

— Кой си ти? — повтори Търл по миньорското радио. Дали наистина тази твар говореше психлоски, както му бе докладвано?

Да, проговори на психлоски, но звучеше така, сякаш устата му бе пълна с храна.

— Въпрос бил кой, да те вземат мътните, си ти? — каза генерал Снит.

— Аз съм Търл, началник на сигурността на планетата.

— Тогава какво прави в клетка?

— Този наблюдателен пост ми позволява да не ми досаждат хората.

— Аха — разбиращо кимна Снит. (Да не би този психло да си въобразява, че може да го измами?)

— Разбирам — каза Търл, — че нещо не можете да се спогодите. (Тъпа твар! Аз го измъквам от джунглата, а той не проумява каква власт имам!)

— Зар’ди заплащане — каза Снит.

Бе свикнал да разговаря по миньорско радио. Никога не бе разговарял по друг начин. Тъй че, разговорът беше на ниво. Този психло знаеше какъв е редът.

— Заплащане ли? — каза Търл.

Грижата за заплащането бе разбираема, нали бартерната система преди им осигуряваше експлозиви, които използваха срещу местните.

— Ние наети от Международна Банка — каза Снит. Знаеше легендите, знаеше какви са правата му и умееше добре да се пазари. Наистина много добре. — За сто долара на ден за всеки. На нас не плащали.

— Колко сте и за колко време? — попита Търл.

— Грубо пресметнал, хиляда човека, да каже за хиляда дни.

Търл бързо се оправяше с математиката и получи числото 36500 на човек за година; 36500000 на година за всички; и всичко 36500000000. Но реши да пробва нещо и учудено възкликна:

— Та това е повече от милион!

Снит мрачно кимна:

— Точно така! Не искат да съгласят се.

Психлото знаеше кога се намира в безизходно положение. Може би щяха да се спазарят в крайна сметка.

Търл бе получил отговора си. Този смотаняк не можеше да се оправи с една проста сметка!

— Казваш, че ви е наела Международната Банка, за да превземете Кишангани в Заир и после Киншаса, да свалите правителството и да изчакате до пристигането на банковите представители, които да се споразумеят за изплащането на заемите. Така ли е?

Снит не бе казал нищо подобно, във всеки случай, не бе споменавал никакви подробности. Легендите бяха малко неясни. Но ясно осъзна, че разговаря с някой, който определено си разбираше от работата.

Търл винаги бе разбирал от работата си. Дори не си бе направил труда да прегледа материалите за случая. Над от хиляда години това бе шега сред началниците на охраната на тази планета. Много отдавна бяха измъкнали всички подробности от един наемник, добре разпитван в продължение на няколко дни. Четивото бе много приятно.

— Но твоите прадеди — безмилостно продължи Търл — са превзели само Кишангани. Изобщо не са продължили и не са превзели Киншаса.

Снит смътно знаеше за този факт, но се надяваше никога да не излезе на бял свят. Психлосите внезапно са попречили на някогашните им прадеди. Вече не знаеше какво да очаква.

— Виждаш ли — каза Търл, — работата е там, че Международната Банка е била превзета. — Надяваше се тъпият мозък да преглътне тези отявлени лъжи. — Галактическата Банка, намираща се в Системата Гредити, я е купила.

— Системата Гредити? — зяпна Снит.

— Ами да, — каза Търл, — Вселена Осем.

Това беше вярно, Галактическата Банка наистина се намираше там. Винаги подслаждаше лъжите с малко истина.

— Аха, — каза Снит, окончателно объркан. Най-добре ще е да внимава. Този психло иска да го измами. И преди се беше случвало. Застана нащрек.

— И ти ще си доволен да узнаеш, — продължи да лъже Търл, — че тази банка пое всички задължения на Международната, включително и тези към вас.

Бързият обрат на събитията почти зашемети Снит.

— Тъй че, като един от агентите на Галактическата Банка (де да бях!), аз съм упълномощен да ви платя. Но прадедите ви са свършили работата само наполовина, затова и ние ви плащаме наполовина. Това ще рече петстотин хиляди долара. — Чудеше се какво ли означава долар. — Сигурен съм, че тези условия ще ви задоволят.

Мъглата около Снит рязко се разсея. Не беше очаквал нищо!

— Да — нарочно каза той, — мисля, че ще мога да убедя хората си да приемат. — Уха! Щеше да раздаде по десет долара на всеки и останалото — само за него. Какво богатство!

— А сега някакви други проблеми? Къде сте настанени?

Снит каза, че са им дали цял „къртал“ от онзи град там горе, една квадратна миля къщи и сгради в покрайнините. В лошо състояние, но просторни като палати.

— Трябва да настоявате да ви дадат и униформи — каза Търл. Съществото пред него бе мръсно, носеше маймунска кожа, с кръстосани отпред бандажи с отровни стрели, а на островърхата му кожена шапка блестеше диамант. — Освен това трябва да се измиете, да си срешите козината. Трябва да имате по-боен вид.

Та това си беше чист укор на висшестоящ. Снит се ядоса. Той самият бе излъскан и изглеждаше добре, а също и хората му. Всичките му двайсет команди, всяка от по петдесет човека, се ръководеха от офицери, тренирани в най-висока степен. (Тук поуспокои темпото, надявайки се да не забележат, че във всяка команда имаше само по трийсет и пет човека поради глада.)

— А храна? — попита Търл.

Снит се стресна. Дали това психло можеше да чете мислите му?

— Храната е лоша — каза Снит. — Има много мъртъвци в старите къщи, но всички са стари, изсушени и не стават за ядене. Ще трябва да има клауза в бъдещия договор за по-добра храна!

Чак сега Търл си спомни, че тези бриганти бяха отявлени канибали. Поради тази причина в последните векове търговията им с психлосите бе позамряла. Той остро каза: