Лесно решиха проблема с труповете на убитите психлоси. Нямаше морга и понеже трябваше много да бързат заради жегата на екватора, докараха от мината електрокари и товарни самолети и пренесоха телата на покрития с лед връх, отбелязан в картите като „Елгън“. В момента деветдесет тела, по около сто фунта всяко, лежаха подредени едно до друго в зоната на вечни ледове.

— Може и да нямаме лиценз — каза Данълдин, след като бяха свършили, — но доста добре се справихме като психлоска погребална агенция. — Погледна надолу към равнините от главозамайващата височина и добави: — А може би „надгребална“ агенция?

Шотландците му се скараха за шегата — беше толкова зловеща.

Разчистиха пътя с булдозери и обърнаха първия танк с помощта на кран. Откараха машините до мината. Въпреки разпоредбите на компанията прибраха горивото, амунициите и дихателния газ под земята, за да не им пречат при евентуална атака. Бяха специалисти в нападенията на подобни резервоари.

Тор се върна, за да им помогне. Разказа им как някои от хората от племената видели отблясъците от битката и като разбрали, че са унищожени и последните психлоси, нарекли деня „Ден на битката на Тайлър“. Тор и няколко ловци отишли да ловуват в перията и се върнали с много дивеч, след което устроили голямо пиршество.

— Понякога е много хубаво да ме вземат за теб, Джони! Но по време на битката трябваше да изчезна. Не можеш да бъдеш на две места едновременно.

Тор забелязал конвоя точно когато излязъл от гората и останал на около двеста хиляди фута височина, за да помогне в случай на нужда. Бе записал цялата битка на пиктофонни дискове и се учуди, че никой не иска да ги види.

Уморени и щастливи, че не са под дъжда, всички се бяха отпуснали в огромните психлоски столове в залата за отдих. Джони преглеждаше въздушния трафик, разпечатан на принтера. Нищо необичайно. Захвърли хартията.

— Най-добре да се захващаме за работа — каза Джони.

Та те през цялото време БЯХА работили. Нима това, с което досега се бяха занимавали, не бе работа? Робърт Лисицата поклати глава. Ангъс погледна ръцете си, изранени от тежките фенери и от усилията му да отваря заключени врати. Данълдин просто гледаше в една точка и мислеше за безкрайно дългите полети, в които качваха мъртвите психлоси на върха. Полковник Иван направи с превързаната си ръка знак на Координатора да му преведе и като разбра какво бе казал Джони, посърна. Нима хората му досега не бяха избили всички психлоси, после почистваха с камиони лагера и правиха какво ли още не?

— Много ми е неприятно, но трябва да ви кажа, че тук дойдохме по съвсем друга работа — каза Джони.

Добре, но какво по…

— Тук сме — каза Джони, — за да разберем защо братята Чамко се самоубиха.

По дяволите братята Чамко. Та те бяха само едни психлоси, освен това се опитаха да убият Джони и …

И тъй, наложи се Джони да изнесе реч. От време на време спираше, за да може Координаторът да навакса с превода на руски.

Каза им, че все още не знаят дали планетата Психло функционира. Каза им за Галактическата банкнота и за всички раси, изброени на нея. Сети се, че в момента има една и им я подаде да я разгледат.

Разбираха много добре за какво им говори. Земята бе открита за контраатака. Ако планетата Психло все още съществува, щяха да ги нападнат с нови газови бомбардировачи. Освен това другите раси вероятно също имаха с какво да дойдат на Земята. И след като открият, че тук вече няма психлоси могат, стига да поискат, да унищожат хората.

Единственият начин да получат някаква информация бе, да поправят системата за телепсртиране и да я използват.

Но психлосите, които работеха по тази задача, го нападнаха, след като се опита да ги разпита по този въпрос.

Разбраха. Разбраха също, че никоя друга организация не се занимава с тези проблеми или с проблема за защитата на планетата.

— Което задължава нас — каза Джони.

Съгласиха се.

— Тъй че, Ангъс, искам да задействаш онази машина, която сте използвали да откриете железния отломък в главата ми. Ще я използваме да видим какво има в главите на психлосите! Ако открием нещо и ако някой от все още живите психлоси може да бъде опериран, ще го накараме да поправи системата за телепортиране. Ще прехвърлим пиктофони на Психло, за да видим какво става там, освен това ще можем да надникнем и на други планети и тогава вече ще знаем по-точно какво е положението ни. Засега сме в пълна тъмнина, а без знание, струва ми се, все едно сме мъртви.

— Разполагаме с всичките им учебници по математика и други текстове за телепортирането — каза Ангъс. — Аз съм ги виждал, дори съм държал няколко в ръцете си!

— Но не си разбрал нищо — каза Джони. — Седмици наред се опитвах да ги разгадая. Не съм математик, но нещо не е наред с математиката им. Просто не става! Тъй че ни е нужен психло, който няма да се самоубие, ако го помолим да ни разясни.

— Кажи ми, Джони — каза доктор Маккендрик, — според мен в главите им няма да открием нищо, което да ни е от помощ. Нима се надяваш да видиш на рентген, или както там го наричат, мислите им?

— Докато лежах и се опитвах да раздвижвам ръката и крака си, попаднах на много човешки книги по въпроса за мозъка. И знаете ли какво разбрах?

Не знаеха.

— Много отдавна, когато хората са имали болници, много хирурзи и специалисти, може би преди около хиляда и двеста години, са правили експерименти, като са имплантирали електрически капсули в главите на бебетата, за да регулират поведението им. Да ги карат да се смеят, да плачат, или да огладняват просто с натискане на едно копче.

— Какъв отвратителен експеримент — каза Робърт Лисицата.

— Смятали са — продължи Джони, — че могат да контролират цялото население, ако поставят на всички електрически капсули в главите.

Координаторът превеждаше на полковник Иван, който каза, че в Русия съществувал такъв мит — как някой се е опитвал да контролира цялото население — и никой не го харесвал.

— Не зная дали изобщо са успели — каза Джони. — Но когато разсъждавах над станалото с братята Чамко, ми хрумна нещо. Защо двама, дотогава сътрудничили ни ренегати, доволни от сключените с нас договори и от заплащането, изведнъж решиха да ме нападнат, когато им заговорих по определен въпрос? Прослушах отново записите, които някой бе направил. Давах им зор да поправят телепортационната система и това ги разстрои, а после казах следните думи: „Ако ми обясните…“. Това подлуди и двамата, и ме нападнаха.

— Може би просто не са искали да издават никаква информация — каза Робърт Лисицата. — Те…

— Те се самоубиха след два дни — каза Джони. — След това попитах Кер дали е чувал за други случаи на самоубийство при психлосите и той ми разказа за някакъв инженер на планета, където някога той служил. На тази планета използвали някаква чужда раса и една нощ психлоският инженер се напил, убил един чужденец и след два дни се самоубил. Това бил единствения случай, за който той знаел. Освен това — Джони наблегна на тези думи — връщат на Психло всички трупове. Сигурно в тях има нещо, което не искат да бъде открито.

Групата се разшумя.

— Тъй че, аз предполагам, че на бебета на психлосите им вкарват нещо в главите, за да защитават технологията си.

Маккендрик и Ангъс бяха много заинтригувани.

— Значи това е била целта ни — каза Робърт Лисицата.

Ангъс отиде до самолета, за да донесе устройството. Маккендрик се запъти към едно от отделенията на спалното ниво, за да нагласи операционни маси. Данълдин и Тор излетяха до планинския връх, за да свалят два психлоски трупа, като Данълдин нарече себе си и Тор „двамината опечалени“.

Много скоро щяха да разберат прав ли е Джони или не.

Планетата наистина бе широко отворена за всякакви нападения.

Робърт Лисицата излезе, екипира една противосамолетна батарея и постанови денонощна повишена бойна готовност и постоянни разузнавателни полети. Една малка група, наброяваща по-малко от петдесет човека, между които само четири-пет пилота и една противосамолетна батарея, която не бе успяла да спре атакувалия мината самолет, трябваше да защитават цялата планета. Абсурд! Все пак той даде разпорежданията. Поне да имат локална защита.