Небето било тъмно, кадифено, обсипано със звезди. Над потъмнялата земя пълзели ниско кълба дим; после се появил вятър и разпръснал дима. Браун мислел, че атаката ще започне веднага щом приливът позволи да влязат в рекичката военните канута, които му отрязали отстъплението. Във всеки случай той бил уверен, че ще се опитат да му отвлекат баркаса, който лежал в подножието на хълма — тъмна, висока купчина върху слабо проблясващата основа от мокра кал. Но лодките в реката не предприемали нищо. Зад оградата и постройките на раджата Браун видял във водата техните огньове. Изглежда, те били закотвени напряко на реката. Мяркали се и други плаващи огньове, които се движели от единия бряг до другия. Огньове блещукали и по дългите стени на къщите, които се простирали нагоре по брега до завоя на реката, а по-далеч също светели тук-таме самотни светлинки. Пламъците на големите огньове, запалени навсякъде, осветявали постройките, покривите, черните колове. Това било огромно селище. Четиринайсетте отчаяни авантюристи, които лежали проснати зад повалените дървета, вдигнали глави и погледнали надолу към селището, което се простирало, изглежда, на цели мили нагоре по реката и гъмжало от хиляди гневни хора. Бандитите не разговаряли помежду си. От време на време чували някой силен вик или много отдалеч достигал до тях отделен изстрел. Но около тяхната позиция всичко било тихо, тъмно, смълчано. Изглеждало, че са ги забравили — сякаш възбудата, принуждаваща всички жители да бодърствуват, с нищо не ги засягала, все едно, че били вече мъртви.

Всички събития през тази нощ имат огромно значение, тъй като създалото се благодарение на тях положение останало непроменено до завръщането на Джим. Той бил отпътувал за вътрешността на страната, където бил вече повече от седмица, и първите военни действия ръководил Даин Варис. Храбрият и умен младеж (който умеел да се сражава като бял човек) искал незабавно да свърши с тази работа, но не могъл да постигне съгласие със своя народ. Той нямал расовия авторитет на Джим и репутацията на непобедимо, свръхестествено същество. Даин Варис не бил видимото, осезаемо въплъщение на неотслабваща справедливост и неизменна победа. Ползувал се с любов, доверие, възхищение — и все пак си оставал един от тях, докато Джим бил един от нас. Освен това белият човек — олицетворение на силата — бил неуязвим, докато Даин Варис можел да бъде убит.

Такива били скритите помисли на старейшините на селото, които решили да се съберат във форта на Джим, за да обсъдят случилото се, сякаш се надявали да придобият мъдрост и храброст в жилището на отсъствуващия бял човек. Шапката на Браун имала шанс или пък стреляла толкова добре, че половин дузина защитници били убити или ранени. За ранените, които лежали на верандата, се грижели техните жени. Веднага щом се вдигнала тревогата, жените и децата от долната част на селото били прибрани във форта. Там се разпореждала Джуъл, много пъргава и въодушевена, радваща се на пълното подчинение на „народа на Джим“ — народа, който, като напуснал къщите си край стените на оградата, влязъл в крепостта, за да образува гарнизон. Бежанците се тълпели около Джуъл — и през цялото време до самата катастрофа тя горяла от необикновен войнствен плам.

Щом узнал за опасността, Даин Варис незабавно отишъл при Джуъл, тъй като трябва да знаете, че Джим бил единственият човек в Патусан, у когото били запасите от барут. Щайн, с когото Джим поддържал тясна връзка чрез писма, получил от холандското правителство специално разрешение да достави в Патусан петстотин бурета барут. За барутен погреб служела една малка къщурка от неодялани греди, покрити напълно с пръст, а в отсъствието на Джим ключът се намирал у девойката. На съвета, който се състоял в единайсет часа вечерта в столовата на Джим, тя подкрепила Варис; той предлагал незабавно да се премине в настъпление. Казаха ми, че седяла до празното място начело на дългата маса — то било мястото на Джим — и произнесла войнствена, страстна реч, която предизвикала одобрителния шепот на присъствуващите старейшини.

Старият Дорамин, който повече от година не се бил показвал отвън вратите на своята ограда, бил донесен през реката във форта с голяма мъка. Разбира се, той бил тук първото лице. Съветът бил настроен съвсем не миролюбиво и думата на стареца можела да бъде решаваща; но моето мнение е, че той, като познавал добре неудържимата храброст на своя син, не смеел да произнесе тази дума. По-умерените предложения взели връх. Някой си хаджи Саман засегнал по-подробно тази тема, изтъквайки, че „тези тиранични и хищни хора неизбежно са се обрекли на смърт. Те ще си останат на своя хълм и ще умрат от глад, ще се опитат да се доберат до баркаса и ще бъдат застреляни от засади от другия бряг на рекичката или пък ще се промъкнат и избягат в гората, където ще измрат един по един“.

Той доказвал, че злонамерените пришълци могат да бъдат унищожени с хитрост, без да се подлагат защитниците на опасностите на боя. Думите му направили силно впечатление, по-специално на жителите на Патусан. Смутило ги обстоятелството, че в такъв решаващ момент лодките на раджата бездействували. Представител на раджата на съвета бил хитрият Касим. Той говорел много малко, слушал, усмихвайки се, дружелюбен и непроницаем. По време на заседанието едва ли не всеки пет минути пристигали вестоносци, които съобщавали за поведението на пришълците. Носели се невероятни, преувеличени слухове: до устието на реката стоял голям кораб с големи оръдия; на него имало много хора — бели и черни, с кръвожаден вид. Те щели да пристигнат с многобройни лодки и щели да изтребят всичко живо. Предчувствие за близка, непонятна опасност обзела народа. По едно време се породила паника в двора сред жените: писъци, суматоха, плач на деца. Хаджи Саман излязъл да ги успокои. После часовият на форта стрелял по нещо, което се движело по реката, и едва не убил един от селяните, който превозвал в кану своите жени, покъщнина и дванадесет домашни птици. Това предизвикало още по-голям смут.

В същото време в дома на Джим продължавало съвещанието, на което присъствувала Джуъл. Дорамин седял със сурово лице, огромен, гледал поред говорещите и дишал бавно като бик. Той не говорел до последния момент, когато Касим заявил, че лодките на раджата ще бъдат оттеглени, тъй като бойците им са нужни за защитници на оградата на неговия господар. Даин Варис в присъствието на баща си нямало да изкаже своето мнение, макар девойката от името на Джим да го молела да говори. Тя му предложила хората на Джим — така силно желаела незабавно да бъдат изгонени пришълците.

Като погледнал един-два пъти към Дорамин, синът само поклатил глава.

Най-сетне съвещанието свършило. Било решено в най-близките до рекичката къщи да се настанят въоръжени хора, за да могат в случай на нужда да обстрелват баркаса на неприятеля. Баркасът да не се откарва открито; грабителите на хълма ще се опитат да се качат в него и тогава ще може повечето от тях да бъдат избити. За да се отреже отстъплението на онези, които имат щастието да избягат, както и пристигането на нови пришълци, Дорамин заповядал на Даин Варис да застане начело на един въоръжен отряд буги, който да слезе надолу по реката и на десет мили от Патусан да установи лагер на брега, като блокира реката с канута.

Аз нито за миг не допускам мисълта, че Дорамин се е страхувал да не би да пристигнат нови сили. Смятам, че той се е ръководил единствено от желанието да не излага сина си на опасност. За да не се допусне нахлуване в селото, било решено на разсъмване да се почне построяване на защитна ограда в края на улицата на левия бряг. Старият накхода обявил намерението си да се разпорежда там лично. Под наблюдението на девойката незабавно започнали да раздават барут, куршуми и капсули. Няколко души били изпратени в разни посоки да търсят Джим, точното местонахождение на когото било неизвестно. Те тръгнали на път в зори, но още по-рано Касим успял да почне преговори с обсадения Браун.