Признавам, че първоначално бях намислил да напиша разказа, който описва само епизода с поклонническия кораб; нищо повече. И това беше съвсем разумен замисъл. Обаче като написах няколко страници, аз останах недоволен поради някаква причина и зарязах разказа за известно време. Извадих го отново от чекмеджето чак когато покойният мистър Уилям Блакуд ми намекна, че трябва пак да дам нещо за неговото списание.

Едва тогава съзнах, че епизодът с поклонническия кораб може да послужи за начало на свободно, волно повествование; съзнах и това, че този епизод може да придаде на „чувството за съществуване“ прост и ярък колорит. Ала всички тези предварителни настроения и подбуди бяха тогава мъгляви у мен и не ми се струват по-ясни дори сега, след толкова години.

Няколкото страници, които бях зарязал, повлияха до известна степен върху избора на темата. Но целия епизод преработих наново. Като се залових за работа, аз вече знаех, че книгата ще излезе дълга, макар да не предвиждах, че тя ще се проточи в повече от тринадесет броя на „Мага“.

Понякога са ми задавали въпроса, не е ли това най-любимата ми книга. Аз съм голям враг на фаворизирането в обществения живот, в личния живот и дори в деликатното отношение на писателя към неговите творби. По принцип не желая да имам фаворити; обаче не мога да си позволя да кажа, че изпитвам неудоволствие и досада от предпочитанието, което някои оказват на моя роман „Господарят Джим“. Няма да кажа и това, че „се отказвам да го разбера“… Не! Но веднъж стана така, че бях изненадан и учуден. Един мой приятел се бе върнал от Италия, където разговарял с някаква дама, която не харесвала тази книга. Изразих съжалението си, но ме учуди причината за такова неодобрение. „Вижте — рекла тя, — всичко това е прекалено болезнено!“

Присъдата ме накара да прекарам цял час в неспокойни мисли. Накрая дойдох до заключението, че тази дама не може да бъде италианка, макар да допускам, че темата до известна степен е чужда на нормално чувствителните жени. Питам се дори дали тя изобщо е била от Европа. Във всеки случай нито един човек, в жилите на когото тече романска кръв, не би открил нещо прекалено болезнено в острото чувство, с което реагираме, когато изгубим честта си. Подобна реакция е или погрешна, или правилна, или изкуствена; и може би моят Джим ще се окаже тип, който се среща рядко в живота. Но мога да уверя своите читатели, че той не е плод на студено и извратено мислене. Нито е сътворен от северните мъгли. През едно слънчево утро, в обикновената обстановка на един източен рейд аз го видях да минава край мен — привлекателен, внушителен, в сянката на облак, съвсем мълчалив. Точно такъв трябваше да бъде той. И моята задача беше: с цялото съчувствие, на което съм способен, да намеря подходящи думи, за да го опиша. Той беше „един от нас“.

Юни 1917 г.

Дж. К.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7105

Издание:

Джоузеф Конрад. Господарят Джим

Съчинения в пет тома

Том трети

Английска. Трето издание

Съставителство и редакция: Христо Кънев

Преведе от английски: Христо Кънев

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Художник: Богдан Мавродинов

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Добринка Маринкова

Коректори: Светла Димитрова, Мария Филипова

Joseph Conrad

Lord Jim

Doubleday, Page & Company Garden City, New Jork, 1925 4 — 810–31

© Христо Кънев, съставител, 1985

© Христо Кънев, преводач, 1981

© Богдан Мавродинов, библиотечно оформление, 1985

Дадена за набор на 22.III.1985 г.

Подписана за печат на 17.VI.1985 г.

Излязла от печат м. юли 1985 г.

Изд. №1864

Формат 84×108/32

Печ. Коли 23

Изд. коли 19,32

УИК 20,83

Цена 3,05 лв.

ЕКП 9536672411; 5557-120-85

Книгоиздателство „Георги Бакалов“

ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна