Този превъзходен хитрец и доверено лице на раджата, като напуснал форта, за да се върне при господаря си, взел в своята лодка Корнелиус, който мълчаливо се прокрадвал из тълпата, изпълнила двора. Касим имал свой собствен план и Корнелуис му бил нужен за преводач. И ето призори Браун, като размишлявал за отчаяното си положение, чул някакъв глас откъм блатистата, обрасла с храсти падина — глас дружелюбен, треперещ, напрегнат, който молел на английски позволение да се покачи на хълма, за да предаде много важно поръчение, при условие че му бъде гарантирана пълна безопасност.

Браун обезумял от радост: щом искат да разговарят с него, значи той вече не е подгонен звяр. Този приятелски глас изведнъж разпръснал страшното напрежение и безпокойство, когато те като слепи не знаели от коя страна ги очаква смъртоносният удар. Браун обаче се престорил, че не желае никакви преговори. Гласът обявил, че с него говори „бял човек, беден, разорил се старец, който живее тук от много години“. Мъгла, влажна и студена, се стелела по склоновете на хълма. След кратки преговори Браун извикал:

— Е добре, качете се тук, но помнете — трябва да бъдете сам!

Всъщност, както ми каза той, сгърчен от ярост, като си спомняше своето безсилие — за него това нямало никакво значение. На разстояние повече от няколко крачки те не можели да виждат нищо и никакво предателство не можело да влоши положението им. Лека-полека се очертала фигурата на Корнелиус: той бил с делничния си костюм, със скъсана мръсна риза и панталони, бос, с тропически шлем с изпочупена периферия. Като се изкачвал към укрепената позиция, нерешително се спирал и се ослушвал.

— Вървете смело! Вие сте в безопасност — извикал Браун, а хората му пулели очи. Всичките им надежди внезапно се съсредоточили върху този окъсан, жалък човек, който в дълбоко мълчание нескопосно се прехвърлил през едно от повалените дървета и треперейки, с кисела, недоверчива физиономия заразглеждал брадатите, неспокойни, измъчени от безсъница разбойници.

Половинчасовият поверителен разговор с Корнелиус отворил очите на Браун за състоянието на нещата в Патусан. Той тутакси изострил вниманието си. Откривали се възможности — големи възможности; но преди да се произнесе по предложенията на Корнелиус, Браун поискал на хълма да бъдат доставени като гаранция хранителни продукти. Корнелиус се отдалечил, като заслизал бавно по склона откъм двореца на раджата, а след малко няколко слуги на Тунку Аланг се явили с ориз, люти чушлета и сушена риба. Това било несравнимо по-добре от пълната липса на храна. По-късно се върнал и Корнелиус, съпровождан от Касим — обут със сандали и загърнат от раменете до глезените с тъмносиньо наметало. Видът на Касим бил добродушен и доверчив. Той сдържано се ръкувал с Браун и тримата седнали настрана да преговарят. Хората на Браун, вече с възвърнато самочувствие, се удряли едни други по гърба и като поглеждали многозначително капитана си, се заели с приготовлението на храната.

Касим никак не обичал Дорамин и неговите буги, но още по-силно мразел новия ред на нещата. Дошло му наум, че тези бели заедно с привържениците на раджата могат да нападнат и разбият бугите, преди да се е върнал Джим. Тогава, разсъждавал той, всички жители на селището ще се отметнат от Джим и на господството на белия човек, който защищавал бедния народ, щяло да дойде край. После щели да се разправят и с новите си съюзници. Приятели не им трябват. Касим отлично умеел да преценява хората, срещал бил много бели хора в живота си и разбирал, че тези пришълци били изгнаници, които нямат родина.

Браун имал суров и непроницаем вид. Когато чул гласа на Корнелиус, молещ за разрешение да се приближи, у него се появила само надеждата за възможност да избяга. След по-малко от половин час други мисли се надигнали в главата му. Подбуждан от крайна необходимост, той се явил тук, за да открадне храна, а може би и няколко тона каучук или смола, както и шепа долари — и ето че попаднал в мрежата на смъртна опасност. Сега, когато изслушал предложенията на Касим, Браун почнал да мисли как да ограби цялата страна. Някакъв проклет човек очевидно вече бил успял да направи нещо подобно — и то съвсем сам. Но едва ли е постигнал пълен успех. Може би те ще се заемат с тази работа двамата — ще изстискат от страната всичко, каквото тя може да даде, а после ще изчезнат като дим.

Докато траели преговорите с Касим, Браун научил за слуховете, че е оставил до устието на реката голям кораб с многоброен екипаж. Касим настойчиво го молел да прекара незабавно кораба с всичките оръдия и хора нагоре по реката и да го предостави на услугите на раджата. Браун си дал вид, че се съгласява; по време на преговорите и двете страни се държали недоверчиво. На три пъти през тази сутрин любезният и енергичен Касим слизал долу да се посъветва с раджата и отново припряно, с широки крачки се изкачвал на хълма. Като се споразумял с него. Браун със злобна радост мислел за жалката си шхуна с купчина смет вместо стоки в трюма, фигурираща като въоръжен кораб, и си представял китаеца и куция човек от Левука116, които олицетворявали целия й многоброен екипаж.

Следобед Браун получил нов запас провизии и обещание да му донесат пари; снабдили хората му с рогозки, за да си направят заслони. Те легнали на земята и захъркали, защитени от палещото слънце; но Браун, без да се прикрива никак, седял на едно от отсечените дървета и се наслаждавал на гледката на Патусан с реката. Там имало много плячка. Корнелиус, разположил се в лагера като у дома си, му бърборел до ухото — обяснявал местоположението, давал съвети, представял посвоему характера на Джим и коментирал също посвоему събитията през последните три години. Браун привидно равнодушно се оглеждал встрани, но внимателно слушал всяка дума и никак не можел да си обясни що за човек е този Джим.

— Как му е името? Джим? Джим! Това не ми говори нищо.

— Тук го наричат туан Джим — презрително рекъл Корнелиус. — Това значи господарят Джим.

— Какъв е той? Откъде е дошъл? — полюбопитствувал Браун. — Що за човек е? Англичанин ли е?

— Да, да, англичанин. Аз също съм англичанин. От Малака. Той е глупак. Трябва само да го убиете и тогава ще управлявате тук. В негови ръце е всичко — обяснявал Корнелиус.

— Според мен той трябва да бъде принуден да подели с някого плячката си, преди да е станало твърде късно — рекъл Браун полугласно.

— Не, не. Той трябва да бъде убит при първия удобен случай и тогава вие ще можете да направите всичко, което искате — упорито настоявал Корнелиус. — Живея тук много години и сега ви давам приятелски съвет.

В такива разговори и в съзерцаване на Патусан, който набелязал за своя плячка, Браун прекарал по-голямата част от следобеда, докато си почивали неговите хора. Същия ден канутата на Даин Варис се изтеглили едно след друго покрай отсрещния бряг и се насочили надолу по течението, за да отрежат пътя за отстъпление към морето. Браун не знаел това, а Касим, като се изкачил на хълма един час преди залез-слънце, се погрижил то да остане в тайна за бандита. Касим искал корабът на белия човек да тръгне нагоре по реката и се боял, че такава новина ще обезсърчи Браун. Той настойчиво увещавал бандита да даде „заповед“ и предлагал за тази цел един верен пратеник, който предвид на толкова тайното поръчение (такова обяснение дал той) да се добере по суша до устието на реката и да занесе „заповедта“ на борда на кораба. Като поразмислил, Браун счел за целесъобразно да откъсне едно листче от бележника си, на което написал просто това: „Потръгна ни. Голяма работа. Задръжте приносителя.“

Глуповатият младеж, избран за тази цел от Касим, изпълнил добросъвестно възложеното му поръчение и за награда бил хвърлен надолу с главата в празния трюм на шхуната; куцият човек от Левука и китаецът побързали да затворят люковете. Каква е била по-нататъшната съдба на този младеж, Браун не ми каза.

Браун възнамерявал да печели време, водейки за носа хитроумния Касим. Той неволно си мислел, че хубава работа може да се извърши само като се действува съвместно с „онзи бял“. Не можел да си представи, че такъв човек (несъмнено дяволски умен, щом е успял да подчини така всички туземци) би отказал помощта, която би направила излишна необходимостта от бавни, предпазливи и рисковани лукавства — единствено възможната линия на поведение за някой, който действува сам. Той — Браун — ще му предложи своята помощ. Нито един човек не би се поколебал да я приеме. Цялата работа е двамата да се разберат. Естествено, ще си поделят плячката. Мисълта, че в ръцете на другия се намира форт — истински форт, с артилерия (това той научил от Корнелиус), — го карала да се вълнува. Веднъж да се озове там, а после… Ще предложи най-умерени условия. Но не и прекалено скромни. Онзи човек, изглежда, не е глупак. Ще работят с него като братя, докато… докато дойде време да се скарат и да отекне изстрелът, който ще ликвидира всички сметки. Очаквайки богатството с мрачно нетърпение, Браун искал незабавно да преговаря с този човек.