Накрая една нощ самият Корнелиус с разтревожен и тайнствен вид му предложил с тържествен и ласкателен тон един малък план: за сто долара или дори за осемдесет — да речем, за осемдесет — той, Корнелиус, ще намери някой сигурен човек, който да откара Джим тайно и в пълна безопасност до устието на реката. Нищо друго не може да се направи сега — ако Джим поне малко цени живота си. Какво са осемдесет долара? Дребна работа! Незначителна сума! Докато той, Корнелиус, принуден да остане тук, несъмнено рискува живота си; но как иначе би могъл да докаже своята преданост към младия приятел на мистър Щайн? Много трудно било да се понесе — каза ми Джим — неговото отвратително гримасничене; той си скубел косата, удрял се в гърдите, люлеел се насам-натам с ръце, притиснати до стомаха, и си давал вид, че плаче.

— Косъм да не падне от главата ви! — изпищял той накрая и изтичал навън.

Интересно е да се знае до каква степен Корнелиус бил искрен в тази своя постъпка. Джим ми призна, че нито за миг не могъл да заспи, след като излязъл този човек. Той лежал по гръб на тънката рогозка, постлана върху бамбуковия под, мъчел се да различи голите греди на тавана и лениво се вслушвал в шумоленето на пробития тръстиков покрив. Една звезда внезапно заблещукала през един отвор на покрива. В главата на Джим бушувала вихрушка; но въпреки това същата нощ узрял неговият план как да надвие шериф Али. Мисълта за това не го оставяла в свободните минути, които успявал да открадне, зает с безнадеждното проучване на работите на Щайн, но в онзи миг той изведнъж ясно си представил всичко. Видял дори оръдията, изкачени на върха на хълма. Лежал пламнал и развълнуван; в тоя момент съвсем не можело да се мисли за сън. Като скочил на крака, Джим, необут, излязъл на верандата. И там, като стъпвал безшумно, той открил девойката, която стояла неподвижно до стената, като на стража. В състоянието, в което се намирал тогава, никак не го учудило това, че тя бодърствува, не го учудил и въпросът, зададен с тревожен шепот — къде би могъл да бъде Корнелиус? Джим отговорил просто, че не знае. Тя сподавено изпъшкала и погледнала към кампонга. Всичко било много тихо. Той бил дотолкова погълнат от новия си замисъл, че не могъл да се сдържи и веднага й разказал всичко. Джуъл го изслушала, тихичко плеснала с ръце и с недоловим шепот изразила възхищението си, ала очевидно през цялото време била нащрек. Изглежда, Джим бил свикнал да се отнася към нея като към своя довереница, а тя от своя страна несъмнено му давала полезни указания относно положението на нещата в Патусан. Той неведнъж ме уверяваше, че нейните съвети винаги му помагали. Джим започнал да й обяснява подробно плана си, но ето че девойката изведнъж му стиснала ръката и изчезнала. Отнякъде се появил Корнелиус и като забелязал Джим, се олюлял, сякаш гръмнали в него. А после застанал неподвижно в полумрака. Най-после предпазливо пристъпил напред като недоверчив котарак.

— Минаха оттук рибари… с риба — казал той с разтреперан глас. — Продаваха, знаете ли, рибата…

Било, изглежда, два часът през нощта — хубаво време за продажба на риба!

Джим обаче не обърнал внимание на тази подробност и нито за миг не се замислил. Други неща занимавали ума му, той нищо не виждал и не чувал. Задоволил се само да каже разсеяно: „О!“ — отпил вода от стомната, която стояла там, и оставил Корнелиус, който бил обзет от необяснимо вълнение — държал се с две ръце за проядените от червеи перила на верандата, сякаш нозете му се подкосявали. Джим отново влязъл вътре, легнал на рогозката си и се замислил. Скоро чул нечии предпазливи стъпки. После те престанали да се чуват. Някакъв треперещ глас шепнешком попитал през стената:

— Спите ли?

— Не! Какво има? — бодро отвърнал той; чуло се как някой отвън отскочил, сякаш от уплаха, и отново станало тихо. Джим, много ядосан, изскочил стремително от стаята, а Корнелиус, като изпищял тихичко, побягнал по верандата и щом стигнал до стъпалата, се хванал за счупените перила. Силно озадачен, Джим отдалече го извикал, за да разбере какво, по дяволите, иска този тип от него.

— Поразмислихте ли за това, което ви казах? — попитал Корнелиус; той изговарял с мъка думите, подобно на човек, обзет от студени тръпки на треска.

— Не! — гневно извикал Джим. — Не съм мислил за това и нямам намерение да мисля. Ще живея тук, в Патусан.

— В-вие тт-тук щ-ще ум-мрете — отговорил Корнелиус, все още силно разтреперан и с някакъв съвсем отпаднал глас.

Цялата сцена била толкова странна и възмутителна, че Джим не знаел дали да се смее, или да се сърди.

— Вас ще ви погребат преди мене, можете да бъдете сигурен в това! — извикал той ядосано, но готов все пак да се разсмее. Полусериозно, възбуден от собствените си мисли, продължил да вика: — Нищо не може да ме уязви; правете каквото искате!

Кой знае защо, тъмната фигура на Корнелиус там, в далечината, му се сторила като омразно въплъщение на всички затруднения и неприятности, които срещнал на пътя си. Той престанал да се сдържа — нервите му били много дни обтегнати — и обсипал Корнелиус с много „ласкателни“ епитети: измамник, лъжец, жалък мошеник — с една дума, държал се необикновено. Джим признава, че надминал всички граници, че бил вън от кожата си — хвърлил ръкавицата на цял Патусан, нека се опитат да го заплашат; заявил, че те още ще поиграят по неговата свирка, и продължил в същия тон със заплахи и хвалби. Във висша степен надуто и смешно, рече той. Ушите му пламнаха дори при спомена за това. Той сякаш бил като побъркан тогава… Джуъл, която седеше при нас, бързо кимна, мъничко се намръщи и с детска сериозност каза:

— Аз го чух.

Джим се засмя и изчерви. Спряло го накрая мълчанието, пълното гробно мълчание на неясната фигура там, в далечината, която, превита одве, висяла над перилата със странна неподвижност, като при силен припадък. Джим се опомнил и изведнъж млъкнал, учуден от самия себе си. Един миг той се ослушвал. Нито шумолене, нито звук.

— Сякаш човекът бе умрял, докато му крещях така — каза момъкът.

Силно засрамен, той, без да каже нито дума, побързал да се прибере и за трети път се хвърлил на рогозката. Това избухване, изглежда, му било от полза, защото прекарал в най-спокоен сън остатъка от нощта, сякаш бил бебе. Много седмици не бил спал така.

— Но аз не спях — обади се девойката, подпряла буза с ръката си върху масата. — Аз бдях.

Големите й очи проблеснаха, после тя впи поглед в моето лице.

Можете да си представите с какъв интерес слушах. Всички тези подробности се отнасяха до онова, което се бе случило само двадесет и четири часа по-късно. На сутринта Корнелиус намекнал нещо за станалото през нощта.

— Вероятно ще се върнете в моето бедно жилище — мрачно избъбрил той, появявайки се в същия момент, когато Джим сядал в кануто, за да отиде в кампонга на Дорамин.

Без да го погледне, Джим кимнал.

— Това несъмнено ви забавлява — измърморил кисело онзи.

Джим прекарал деня у стария накхода, като проповядвал необходимостта старейшините на общината на бугите да преминат към действие — те били извикани на голямо съвещание. Той с удоволствие си спомняше как красноречиво и убедително говорил.

— В същия този ден на мене, разбира се, ми се удаде да му вдъхна мъжество — каза той.

По време на последния си набег шериф Али опустошил крайните къщи на селището и няколко жени, които живеели там, били отвлечени в лагера му. Предишния ден видели на пазарния площад пратеници на шериф Али; те високомерно се разхождали с белите си наметала и се хвалели с приятелското разположение на раджата към техния господар. Един от тях стоял в сянката на някакво дърво и като се опирал на дългата цев на пушката си, призовавал народа към молитва и покаяние и съветвал да убият всички чуждоземци, от които едни според него били неверници, а други още по-лоши — деца на сатаната в образ на мюсюлмани. Било донесено, че неколцина от привържениците на раджата, които се намирали сред слушателите, гръмко изразили одобрението си. Хората били обзети от ужас. Джим, безкрайно доволен от успеха си този ден, отново прекосил реката преди залез-слънце.