Три деца. Три малки момченца и една жена, която изглеждаше уморена като всяка съпруга на федерален агент, който почти никога не е у дома.

Върна портфейла на мястото му и се облегна на колата си. Стисна клепачи в опит да се овладее, но въпреки това по лицето й се затъркаляха сълзи.

— Какво друго можем да направим тук? — попита Шон.

— Не е ясно — отвърна Кели Пол.

— Бънтинг няма интерес от отстраняването на брат ти.

— Така е. Но нещата около Бърджин и Дюкс стоят другояче. Убийството на Бърджин забави процеса, а по всичко личи, че това на Дюкс е изнервило погрешните хора.

— Добре, мотивите са ясни. Но, вземайки предвид факта, че брат ти е негоден да се изправи пред съда, убийството на адвоката му не е било абсолютно наложително.

— Биха го извършили дори да е било наложително само наполовина. Може би са се страхували, че Бърджин ще открие нещо.

— Той беше мой приятел — промълви Шон.

— И мой. Ужасно съжалявам, че го забърках във всичко това.

Телефонът на Шон иззвъня.

— Мишел! Какво, какво? По-спокойно, моля те. Мърдок? — Той мълча в продължение на около минута, после тръсна глава. — Добре, тръгвам веднага. Ще дойда по най-бързия начин.

Изключи апарата и погледна Пол.

— Мърдок е мъртъв, нали? — прошепна тя.

— Откъде знаеш?

— Спомних си за оживения разговор на Бънтинг преди малко.

— Мислиш, че е заповядал убийството на Мърдок — ей така, пред очите на жена си и децата си?

— Не казвам това. Но Бънтинг е винаги в час, Шон. Значи тръгваш обратно за Мейн?

— Налага се. Мишел ми каза и още нещо.

— Какво?

— Наблюдавала е „Кътърс Рок“.

— И?

— Кълне се, че и още някой е правил същото.

Ноздрите на Пол леко потрепнаха. Сякаш търсеха миризмата, която да последват.

— Ще дойда с теб — отсече тя. — Дай ми няколко минути да си приготвя багажа.

Четири минути по-късно беше готова за път.

Отидоха с такси до най-близката агенция за коли под наем, откъдето излязоха с един обикновен шевролет седан. Напуснаха Манхатън и поеха на север. В този час на нощта трафикът беше слаб дори и за град, който никога не спи. Пристигнаха в Бостън на разсъмване. Регистрираха се в някакъв мотел в предградията, защото им беше трудно да държат очите си отворени. Станаха в осем, след четири часа дълбок сън. Когато влязоха в Макиас, минаваше пет следобед.

Мишел ги чакаше пред мотела, предупредена по телефона.

— Ама и теб ли те гръмнаха? — зяпна Шон, забелязал превръзката на ръката й.

— Не съвсем.

— Как се отърва?

— Бях засегната от куршума, който уби Мърдок. Драскотина, нищо повече.

Шон я прегърна, а тя усети, че ръцете му треперят.

— Добре съм — прошепна. — Нищо ми няма.

Но въпреки това се притисна с цялото си тяло в него.

— Край! Няма да се разделяме повече! Направим ли го, веднага се случва нещо лошо!

Мишел погледна към Кели Пол, която стоеше встрани и чакаше.

— Не очаквах да се видим — подхвърли тя.

— И аз не очаквах да се озова тук.

Влязоха вътре. Мисис Бърк се засуети около Мишел, без да обръща много внимание на новодошлите. Освободи ги от присъствието си едва след като провери превръзката на младата жена и й донесе пълна чаша с кафе. Меган седеше на верандата с чаша чай в скута си.

— Продължават да умират хора — промълви отнесено тя.

Останалите мълчаливо я гледаха.

— Няма пак да ми извадите нож, нали? — подхвърли младата жена, обръщайки се към Пол.

— Няма, стига да не ме предизвикате.

Меган потръпна и замълча.

— Разкажи ни всичко, което си спомняш от снощи, Мишел — каза Шон.

Тя заговори. Пол и Шон я прекъсваха с кратки въпроси.

— Значи Мърдок е разбрал за Е-програмата, така ли? — подхвърли Шон.

— Според мен, да, въпреки че изстрелът го прекъсна. Спомена и за някои хора във Вашингтон, които не мислят доброто на Едгар Рой.

— Като го обвинят?

— Ами, да, отчитайки факта, че може да получи смъртно наказание.

Шон се извърна към Меган и попита:

— Докъде стигна делото?

— Подготвих няколко искания към съда, но трябва да ги погледнеш.

— Добре. Разбра ли кой е прокурорът? Получи ли някакво съобщение от съда?

— За съжаление в кантората на мистър Бърджин не остана никой — поклати глава Меган. — Проверявам електронната поща и гласовите съобщения. Фактически делото е блокирано поради умственото състояние на Рой. Съдът е разпоредил периодични прегледи от психолог, който трябва да установи дали Рой е годен за съдебен процес. Поредният преглед предстои съвсем скоро.

— Искаш ли да видиш брат си? — попита Шон, обръщайки се към Кели Пол.

— Кога? — леко се стресна тя.

— Още сега, ако нямаш нищо против.

Лишен от избор, Бънтинг беше принуден да измине още веднъж разстоянието от оживената и богата част на Манхатън до онази другата — също така оживена, но значително по-бедна. Вдигна глава и погледът му се спря на табелата, върху която пишеше „Пица на парче — цена 1 долар“.

За съжаление в момента изобщо не можеше да мисли за пеперони и сирене. Беше толкова ядосан, че едва се сдържаше. Идеше му да удари нещо с юмрук. Или някого.

Изкачи шестте етажа пеша. Беше в добра форма, която поддържаше редовно във фитнеса. Но когато стигна до последния етаж, беше задъхан и изпотен, без да има причини затова.

Почука на вратата и тя се отвори.

На прага се изправи Джеймс Харкс, облечен в абсолютно същите дрехи, както предишния път. Докато влизаше във вътрешните помещения, Бънтинг се запита дали гардеробът на този човек съдържа само черни костюми, бели ризи и черни вратовръзки.

Седнаха на същата малка масичка. Въздухът се раздвижваше от малкия вентилатор на поставката в ъгъла. Бънтинг усети горещината от пицарията на приземния етаж, която очевидно стигаше чак до тук.

— Мърдок! — тежко изрече той.

— Какво за него?

— Мъртъв е, но ти със сигурност вече го знаеш!

Харкс не каза нищо. Седеше спокойно, с ръце на плоския си корем.

— Мъртъв е, Харкс! — натъртено повтори Бънтинг.

— Чух ви, мистър Бънтинг.

— При снощния ни разговор изобщо не споменах, че Мърдок трябва да бъде убит в мига, в който открие нещо за Е-програмата.

— Приписвате ми някои действия, които не съм извършил — леко се приведе напред Харкс.

— Ти ли го уби?

— Аз имам задачата да се грижа за вашата сигурност, мистър Бънтинг.

— Но той е агент на ФБР, а ти си го убил!

— Това са ваши думи, а не мои.

— Господи, на семантика ли ще си играем?

— Трябва да отделя внимание и на други неща, сър. Какво още мога да направя за вас?

— На първо време да престанеш да убиваш хора! Току-що направи една трудна ситуация направо невъзможна!

— Не бих я нарекъл такава.

— Но аз бих!

— Максуел вече знае. Кинг също.

— Какво знаят? Че Едгар Рой е Анализаторът?

— Да.

— Откъде са разбрали?

— От външен източник.

— Кой?

— Кели Пол.

Бънтинг се втренчи в него.

— Кели Пол — повтори Харкс. — Знам, че я познавате.

— По какъв начин е замесена?

— Тя е природена сестра на Едгар Рой. — Харкс внимателно се вгледа в лицето му. — Но вие сте наясно с това.

— При нея ли са били Кинг и Максуел, когато изгубихме следите им?

— Вероятно.

— Слушай ме много внимателно! — изсъска Бънтинг и насочи показалец в лицето му. — Забранявам ти да се доближаваш до Кели Пол, Мишел Максуел или Шон Кинг! Ясно ли е?

— Страхувам се, че не оценявате сериозността на ситуацията.

— А ти какво предлагаш, по дяволите? Да избиеш всички?

— Всички планове подлежат на промяна, сър — отвърна с влудяващо спокойствие Харкс.

— Но защо Пол ще работи срещу брат си? Това е пълен абсурд!

— Вие предполагате, че Пол все още работи за нас. Но от това време изтече доста вода. Спокойно би могла да приеме поръчка от враговете ни.