Бънтинг седна на масата срещу нея и зачака.

Фостър вкара паролата, натисна няколко клавиша, прочете появилата се на екрана информация и извъртя лаптопа към Куонтрел. Той кимна и хвърли кос поглед към Бънтинг.

Ако са решили да ме сплашат, вършат много добра работа, си каза той. Но лицето му остана безизразно. Познаваше правилата на играта не по-зле от тях.

— Имаме ли дневен ред? — попита той.

Фостър му направи знак да изчака, очевидно заета с изпращането на имейла. После затвори лаптопа и го погледна в очите.

— Благодаря ти, че се отзова веднага, Питър.

— Нима имах друг избор?

Фостър опря лакти на масата.

— Измъчва ме един настоятелен въпрос, на който бих желала да получа откровен отговор.

— Винаги съм бил откровен с вас — отвърна с равен тон Бънтинг.

— Фактически въпросът е съвсем прост, но отговорът му може да се окаже труден — добави тя, замълча за момент, после попита: — Ти ли заповяда убийствата на Тед Бърджин, секретарката му Хилари Кънингам, директора на „Кътърс Рок“ Карла Дюкс и специалния агент на ФБР Брандън Мърдок?

За миг главата на Бънтинг се изпразни от съдържание.

— Не, разбира се! — почти изкрещя той. — Как изобщо може да ми задавате подобен въпрос?

— Успокой се, моля те — хладно го изгледа Фостър. — А знаеш ли кой ги е убил? Много сме любопитни да узнаем.

Бънтинг хвърли изпълнен с омраза поглед към Куонтрел.

— Той защо е тук?

— Защото аз го помолих. На практика върши добра работа за изясняването на някои неща вътре в Министерството.

— Какви неща? — попита Бънтинг и опря ръце на масата, за да прикрие треперенето им.

— Да кажем, че служителите на мистър Куонтрел се поразровиха и откриха някои интересни факти.

— По-точно? — настоя Бънтинг.

— В момента не съм готова да ги обсъждам с теб.

— Имам право да знам на какво се базират обвиненията срещу мен! — тръсна глава Бънтинг и хвърли гневен поглед към Куонтрел. — Особено когато е забъркан и този тип насреща! Той е готов да убие майка си, за да си върне бизнеса, който му отнех. Не може да се примири с факта, че съм по-умен от него!

Куонтрел се надигна, готов да прескочи масата и да го хване за гушата.

Но Фостър докосна ръката му и мрачно изгледа Бънтинг.

— Още една подобна забележка и ще бъда принудена да взема мерки, които никак няма да ти харесат, Питър! — изсъска тя.

— Заявявам за протокола, че всичко казано от този човек срещу мен има за цел унищожаването на Е-програмата! — твърдо обяви Бънтинг.

— А готов ли си да се подложиш на детектора на лъжата? — пожела да узнае Фостър.

— Не съм заподозрян в нищо.

— Това отказ ли е? — подхвърли Куонтрел.

— Да, това е отказ! — сопна се Бънтинг.

Куонтрел се усмихна, поклати глава и погледна Фостър.

— Надявам се, че разбираш сериозното положение, в което се намираш, Питър — подхвърли тя.

— Нямам никаква представа за какво говорите, госпожо министър — отсече Бънтинг.

Но ако в този момент разполагаха с монитор за проверка на сърдечната му дейност, положително щяха да извикат линейка. А може би не, мрачно помисли той. Тези двама мръсници като нищо можеха да го оставят да пукне пред очите им.

— Последен шанс, Бънтинг — обади се Куонтрел.

— Последен шанс за какво? — извика той. — Може би да призная престъпления, които не съм извършил? А ти престани да се правиш на следовател, Мейсън! Нямаш абсолютно никакво право да искаш нещо от мен!

— Не е съвсем така — обади се Фостър.

— Моля?!

— Добре знаеш, че в последно време границите между частния и държавния сектор са доста размити. Фирмата на мистър Куонтрел получи задачата да се бори с корупцията и нарушенията на закона в областта на разузнаването. За целта той и служителите му разполагат със съответните пълномощия.

— Какво става тук?! — смаяно попита Бънтинг и закова очи в лицето на Куонтрел. — Нима сте приели тактиката на ненормалните наемници в Близкия изток, които първо стрелят, а после задават въпроси?! Това би било смайващо постижение за глобалната репутация на Америка!

— Приеми го както искаш — хладно отвърна Фостър. — Въпросът е кой друг би имал мотив да избие всичките тези хора. Само защото са научили за съществуването на Е-програмата.

— Твоята програма, Пит — натъртено рече Куонтрел. — Която постоянно навираш в лицата на останалите.

— Всъщност откъде идва всичко това? — попита Бънтинг.

— Ще ти кажа, Питър — въздъхна Фостър. — Идва направо от директора на ФБР. Той ми задава въпроси, на които съм длъжна да отговоря. Страхувам се, че вече си заподозрян.

— Ясно — ледено процеди Бънтинг. — И какво по-точно казахте на директора на ФБР?

— Съжалявам, но не мога дати отговоря.

— Значи съм заподозрян, но без да знам в какво?

— Нещата вече не зависят от мен. Трябва да знаеш, че се опитах да ти помогна.

Как ли пък не.

— Нямате доказателства, че съм извършил нещо нередно — рече на глас той.

— В момента ФБР се занимава с този въпрос.

Бънтинг помълча малко, после вдигна глава.

— Това ли е всичко?

— Предполагам — кимна Фостър.

— В такъв случай ще е най-добре да се връщам на работа — надигна се той.

— Докато все още можеш — подхвърли Куонтрел.

— Шест трупа в някакъв хамбар — изгледа го Бънтинг. — Доста интересна бройка, нали?

Двамата го наблюдаваха с безизразни изражения.

— Шест трупа — повтори натъртено той. — Дали пък нямат нещо общо с програмата Е-шест? Ако бях по-наивен, като нищо щях да си помисля, че това е работа на някой болен мозък.

Обърна се и тръгна към вратата, но Фостър го спря.

— Ако по някакво чудо се окажеш невинен, аз искрено ти желая да се измъкнеш жив и здрав от тая каша, Питър — подхвърли тя.

— И аз ви желая същото, госпожо министър — хладно отвърна той.

По време на краткия полет Бънтинг гледаше навън към ленивите купести облаци. Изобщо не усети кога са кацнали. Осъзна се едва когато стюардесата му подаде палтото и съобщи, че лимузината го чака. Пътуването до града беше по-дълго от полета. Прислужницата го посрещна с усмивка на прага на дома му.

— Тук ли е съпругата ми? — попита той.

— Да, мистър Бънтинг, в кабинета си е — отвърна дребничката латиноамериканка.

Жена му се занимаваше с детайлите на поредния си благотворителен проект. Той дори не знаеше за какво става въпрос, защото нейните инициативи нямаха край. Всичките благородни, но даващи възможност на нея и приятелките й да показват тоалетите си на луксозни места, да се радват на добра храна и да се чувстват доволни от онова, което правеха за хората, които не живееха в къщи за по двайсет милиона долара на Пето Авеню. Подобна оценка обаче не би била нито пълна, нито справедлива, защото съпругата му често посещаваше общинските болници, където в продължение на часове се грижеше за безпомощни бебета, заразени със СПИН или с вродени увреждания от наркотиците, които родителите им бяха вземали. При това го правеше, без да води след себе си тълпи от жадни за сензации фотографи, а защото изпитваше състрадание към тях и искаше да им помогне. Освен това даваше редовни дежурства в сиропиталищата и кухните за безплатна храна, като водеше там и децата си, които трябваше да разберат, че животът не е прекрасен за всички. Фондацията на нейно име наливаше сериозни пари за подпомагането на необразованите и бедни хора в големия град.

Докато аз самият не правя нищо в тази посока, помисли си Бънтинг.

Но в замяна на това се грижа за сигурността на тази страна.

Това беше обичайният отговор, когато ставаше въпрос за равнодушието му към филантропските начинания на съпругата му. Отговор, който в момента никак не му звучеше убедително.

Наведе се да я целуне и тя изненадано вдигна глава. От години не се беше прибирал у дома толкова рано.

— Наред ли е всичко в работата ти?

Той се усмихна и седна насреща й в просторния кабинет с изящно обзавеждане, което струваше повече от четвърт милион долара.