Меган се обърна към Рой и протегна ръка.

— Приятно ми е, че най-после се запознахме. Радвам се, че се отървахте.

— И аз се радвам за вас — срамежливо отвърна Рой и стисна ръката й. — Извинявам се за първата ни среща. Но тогава нямаше как да общувам с вас.

— Забравете — махна с ръка Меган. — Единственото нещо, от което се нуждая в момента, са един горещ душ и чисти дрехи.

— Знам място, където ще получиш и двете — обади се Мишел. — След пет минути сме там.

Меган машинално се обърна и погледна назад.

— Мишел, преследват ни! — стреснато извика тя.

— Спокойно, така трябва да бъде. ФБР ще ни охранява през целия път до тайната квартира. А когато всичко свърши, ще отскочим и до оперативното им бюро. Налага се да дадеш подробни показания, Меган.

— С удоволствие ще им помогна — кимна Меган, после с усмивка добави: — Но нали може първо да се изкъпя?

— Дадено.

Продължиха напред. Черният джип зад тях бавно скъсяваше дистанцията.

Дванайсетте наемници на Куонтрел бяха обезоръжени, оковани с белезници и натоварени във вановете на ФБР. Многобройните участници в митинга останаха с впечатлението, че стрелбата е дело на някакъв луд, който не споделя ентусиазма им за свят с по-малко насилие. Тълпата беше избутана максимално далеч от размириците.

Шон, Кели Пол, Бънтинг и Джеймс Харкс се срещнаха някъде по средата. Шон крачеше леко приведен на една страна.

— Сериозно ли е? — попита Кели Пол и огледа дупката в бронежилетката му.

— Натъртено ребро — намръщи се той. — Но е по-добре, отколкото да съм мъртъв.

— Ти спаси живота на Еди.

— Очевидно не ме бяха запознали с целия план — обади се Харкс. — Нямах представа, че ще прибегнат до този вариант.

— Може би някой от тях просто е решил да получи допълнителен бонус — успокои го Пол.

— Как успя да засечеш стрелеца преди другите? — попита Харкс и погледна с уважение Шон.

— Едно време с това си вадех хляба.

— Как са останалите? — попита Пол.

— Току-що се чух с Мишел — отвърна Шон. — Вече са на безопасно място. Меган е доста зле, но след като си почине, изкъпе и облече чисти дрехи, ще се оправи. Има рана на рамото, но Мишел вече я е почистила. Ще я прегледат по-подробно, когато отиде да даде показания във ВОБ.

— Ясно — кимна Пол и погледна към Харкс. — Следващият ни ход?

— Трябва да посетя двама от най-любимите си хора и да им обясня, че се налага да променят живота си, и то по начин, който едва ли са очаквали.

— Предай най-добрите ми пожелания на Елън Фостър и Мейсън Куонтрел — усмихна се Пол.

— Бяха убедени, че използват Меган Райли, за да се доберат до Бънтинг и Рой. Лично аз нямах нищо против младата адвокатка, но тя ми беше нужна, за да настроя моите приятели един срещу друг.

— Нямаше друг начин — кимна Пол.

— Сигурни ли сте, че разполагате с достатъчно доказателства, за да ги отстраните? — нервно се обади Бънтинг. — И двамата са много добри, когато става въпрос да прехвърлят своята вина върху други. Казвам ви го от личен опит.

— Знам, че е така, мистър Бънтинг. Но тази операция я планираме доста отдавна. Прокуратурата е убедена, че разполага с достатъчно доказателства. Главният свидетел ще бъда аз. Можех да арестувам Фостър много по-рано, но ме възпряха юридически увъртания от сорта на „той каза — тя каза“. За съжаление платихме висока цена за това. Много хора умряха. Убийството на агент Мърдок ще ми тежи, докато съм жив.

— Брат ми твърди, че той е разбрал за Е-програмата.

— Подслушваха килията му — кимна Харкс. — Превъртяха в мига, в който разбраха това, и заповядаха убийството, без изобщо да говорят с мен. Научих за смъртта на Мърдок едновременно с всички останали… — Той замълча за момент, после мрачно тръсна глава. — Но сега тези мръсници няма да се измъкнат!

— Да се надяваме — каза Бънтинг.

— За да ви успокоя, ще добавя, че разполагаме с един хубав бонус към вече събраните доказателства — погледна го Харкс.

— Какъв бонус? — трепна Бънтинг.

— Проверихме идеята ви за сателитните квадранти и получихме информация, на каквато дори не се бяхме надявали. Оказа се, че Фостър е подписала заповед за тричасова позиционна промяна на спътника над дома на Едгар Рой. Това се е случило една седмица преди да бъде арестуван.

— Тогава са били заровени труповете в хамбара, така ли? — попита Шон.

— Именно.

— Но защо казваш, че сме получили повече от това, на което си се надявал? — погледна го Пол. — Става въпрос за позиционна промяна на спътника — нещо, което е показателно, но само по себе си не представлява престъпление. Със сигурност съществуват още много причини за подобна промяна и Фостър със сигурност ще се възползва от този факт.

— Напротив, няма да може.

— Защо? — остро попита Бънтинг.

— Защото се оказа, че точно по същото време и Куонтрел е осъществявал непрекъснато наблюдение на хамбара на Рой. Ти беше прав в подозренията си, че този човек ще потърси допълнителна застраховка срещу коварството на Фостър.

— Това означавали, че разполагаме с видео за внасянето на труповете в хамбара? — попита Шон.

— Да. Разполагаме с изключително качествен видеоматериал. От него става ясно, че изпълнителите са бивши сътрудници на Фостър от времето, когато е работила в Далечния изток. Предполагам, че тя е предпочела тях, защото не е била сигурна, че Куонтрел ще свърши работа. Те вече са арестувани и съдействат по всякакъв начин на ФБР за изграждането на солидно обвинение.

— Срещу възможно най-добрите и приятни хора — промълви с видимо облекчение Бънтинг.

— Съжалявам, че бях принуден да ви държа на тъмно — потупа го по ръката Харкс. — Съжалявам и че се държах грубо с вас и заплашвах семейството ви. Но тези хора са умни и изключително опитни. Държаха ме изкъсо, непрекъснато ме наблюдаваха. Бях длъжен да играя по правилата до самия финал, за да спечеля доверието им.

— Стига проповеди, Харкс. Тук трябва да призная, че за пръв път се усъмних в твоята роля, когато остави Ейвъри жив. — Бънтинг замълча за момент, после тихо добави: — Този човек много ще ми липсва…

— Съмнявам се — поклати глава Харкс. — В понеделник сутринта ще ви чака в нюйоркския ви офис.

— Какво?! — зяпна Бънтинг. — Ами онова телефонно обаждане?

— Те наистина искаха да го ликвидират, но аз успях да ги убедя, че могат да го направят и по-късно. Така стигнахме до решението да ви извъртим онзи малък номер. Нямаше да им позволя да убият момчето.

— Слава богу!

— А семейството ви е живо и здраво и е под охраната на федералните власти.

— Знам, вече се чух със съпругата си. — Бънтинг се поколеба за момент, после добави: — Мисля да си взема малко отпуск. Надявам се, че Е-програмата ще може да се справи и без мен, поне за известно време.

— Много добра идея — кимна Пол. — Честно казано, Еди също се нуждае от малко почивка. Отсега нататък той ще прекарва много повече време в компанията на голямата си сестра.

След тези думи Харкс си тръгна, нетърпелив да довърши задачата, която беше поел преди много време.

— Хубаво е да имаш за съюзник човек като него — прошепна Кели Пол.

— Убеден съм, че и той мисли така за теб — подхвърли Бънтинг.

— В такъв случай да кажем, че сме постигнали едно полезно споразумение и за двете страни.

Шон понечи да добави нещо, но телефонът му иззвъня и той погледна дисплея. Изписаното върху него име му беше познато.

Това обаждане щеше да промени живота на Шон Кинг.

Огромният Боинг 787 „Дриймлайнър“ кацна на летище „Дълес“ точно навреме, рулира към едно от свободните пространства в края и бавно спря пред двата черни джипа, които чакаха там.

Вратата се отвори и Мейсън Куонтрел започна да слиза по подвижната стълбичка. Беше облечен с изгладени джинси, бяла риза и яке. В ръката му се поклащаше куфарче. Изглеждаше отпуснат и спокоен.