— Да речем, че се срещнахме очи в очи с врага и се убедихме, че той никак не се шегува.

— Разполагат с документи, които им осигуряват достъп до всички охраняеми обекти на територията на страната — добави Мишел.

— Чакай малко — погледна я недоверчиво Добкин. — Нима твърдиш, че лошите момчета са от нашите?

— Имам си една философия — поклати глава Мишел. — След като говорим за лошите, значи те не могат да бъдат от нашите.

Добкин се облегна назад и потърка бедрата си с длани.

— Вижте какво, аз съм само един обикновен щатски полицай. Нямам представа за тези неща, нито пък знам как работят федералните власти.

— Или как не работят — поправи го Шон.

— И така, какво искате от мен? — рязко попита Добкин.

— Искаме да знаем дали ще помогнеш, ако се нуждаем от още едно дуло.

— Както постъпи в нощта, в която убиха Мърдок — бързо добави Мишел.

— Готов съм да помогна на всеки, но работата е там, че все пак съм ченге. Не мога да вилнея на воля, защото веднага ще ме уволнят.

— Не искаме от теб подобно нещо — рече Шон. — Просто те моля да се присъединиш към нас, в случай че в града се появят врагове на Америка.

— Но нали каза, че тези врагове са от нашите? И то без да ми предложиш никакви доказателства.

— Вече споменах, че работим по въпроса. Но ресурсите ни са ограничени, докато противникът няма подобни проблеми. Тук сме да поискаме помощта ти — разбира се, ако имаме нужда от нея. Обещавам, че ще те безпокоим само в краен случай. От това, на което попаднахме досега, сме наясно, че работата е дяволски опасна.

Добкин заби очи в пода. Остана така известно време, после вдигна глава.

— Без бой няма да позволя на никой да заплашва родината ми! — отсече той.

— Това исках да чуя — с облекчение въздъхна Шон.

— Благодаря ти, Ерик — усмихна се Мишел. — Това означава много.

— Ама вие наистина ли вярвате, че ще се справите с такива врагове?

— Да — кимна Шон. — С помощта на добри приятели и мъничко късмет.

Елън Фостър крачеше по коридора със самочувствието на господарка, като кимаше и се усмихваше на хората, които познаваше. Всички отвръщаха на поздрава й, защото беше министър в действащата администрация, и то със значително влияние в нея. Историята не познаваше случай ръководител на Министерството на вътрешната сигурност да е стигал до президентския пост, но нещо в поведението на тази жена издаваше, че тази идея не й е чужда.

Агентът на Сикрет Сървис почтително кимна и отвори вратата пред нея. Тя не водеше към Овалния кабинет, използван главно за церемониални цели, а към работния кабинет на президента в Западното крило. Именно тук се вършеше истинската работа.

Обитателят му стана да я посрещне. Единственият друг човек в помещението беше съветникът по националната сигурност — едър мъж с намръщена физиономия и зализана настрани оредяла коса. Настаниха се около масичката за гости, отделиха няколко минути за фалшиви любезности, а после се заловиха за работа. Фостър беше наясно, че разполага с малко време, тъй като срещата, уредена в последния момент, бе вмъкната в почивката между две други. Премина направо на въпроса в мига, в който президентът се облегна назад — ясен сигнал, че трябва да изложи целта на визитата си.

— Господин президент, много бих искала да ви донеса по-добри новини, но за съжаление трябва да ви информирам, че проблемът с Е-програмата се задълбочава.

Президентът свали очилата си и ги остави на бюрото. Стрелна с поглед съветника по националната сигурност, чието изражение стана още по-меланхолично. Бележникът в ръцете му едва забележимо трепереше и той побърза да го остави на масичката до себе си. По този въпрос нямаше да се водят записки.

— Дайте ми най-съществените подробности, Елън заяви президентът.

Тя изложи фактите възможно най-сбито. Когато свърши, президентът се облегна назад и поклати глава.

— Това наистина не е за вярване.

— Напълно съм съгласна с вас, сър — кимна тя и побърза да добави: — Именно затова настоявах за повече контрол над Е-програмата. Благодарение на нейните ограничени успехи, Питър Бънтинг получи пълна свобода на действие, без задължителните мерки за периодичен надзор. Тук трябва да добавя, че това се случи не поради неефективните действия на изпълнителната власт, а поради неадекватното поведение на Конгреса. В момента обаче ситуацията е рискова за всички.

Лицето на президента поруменя.

— Не ни стига кошмарът, че нашият топ анализатор е затворен в „Кътърс Рок“ по обвинение в шест убийства! — мрачно промърмори той. — При последния ни разговор Бънтинг ме увери, че нещата са под контрол и програмата ще продължава да действа ефективно, независимо от това, което се случи с Едгар Рой.

— Сър, аз не мога да говоря от името на Бънтинг, но това, което виждам, сочи точно обратното.

— А сега намеквате, че самият Бънтинг е организирал серия от убийства, включително и това на федерален агент. Мили боже! — Той отново погледна съветника си по националната сигурност, който седеше с ръце в скута си и мълчеше.

— Напълно съзнавам, че това е шок за вас, сър — отвърна Фостър. — Самата аз бях шокирана, когато ме информираха. Случи се едва преди час и затова поисках незабавна среща с вас. За съжаление това не е всичко, защото имаме основания да го подозираме и в още едно, пето поред убийство.

Двамата мъже се взряха в нея. Очакваха подробни обяснения.

— Става въпрос за участник в програмата, който стигна чак до Стената. Името му е Сохан Шарма. За съжаление не издържа последните тестове и би трябвало да е освободен чрез нормалните процедури.

— Но вие подозирате, че това не е станало, така ли?

— Малко след провала си на Стената, Сохан Шарма е загинал при автомобилна катастрофа. Изисках заключението на патолога, в което пише, че човекът е починал от счупване на врата. Но съдебният лекар има подозрения, че това се е случило преди катастрофата.

— В смисъл, че Бънтинг го е ликвидирал, така ли? Но защо?

— Моите източници твърдят, че Шарма е бил последната му надежда да намери подходящ заместник на действащия Анализатор. След провала Бънтинг просто го е елиминирал. В момента този човек е под огромен натиск, сър. Поредният му провал го е извадил от релси.

— Не мога да повярвам, че подобно нещо се случва точно през моя мандат — поклати глава президентът.

Съветникът се изкашля.

— Оценяваме вашата адекватна реакция, Елън — подхвърли той.

Фостър му хвърли благодарен поглед. Това изявление не беше случайно, а плод на дълъг разговор между двамата, проведен само преди час. Тя бе настояла за него, защото без подкрепата на този човек не можеше да направи нищо.

Президентът отново я погледна.

— Продължавайте да държите нещата в свои ръце, Елън — насърчи я той. — Знам, че сте много натоварена, но за мен това е от първостепенно значение.

— Ще бъде основният ми приоритет, сър.

— Предполагам, че ЦРУ вече е в течение…

— Да, разбира се. Лично информирах директора. Позволете да изразя едно мнение, сър. Според мен трябва да предприемем фундаментални структурни промени в момента, в който решим проблемите с Е-програмата.

— Приветствам идеята ви — подхвърли съветникът, а президентът само кимна.

— Дълго време държим яйцата си само в една кошница — добави с мрачно изражение Фостър. — Има хора, които продължават да се оплакват от недостатъчното сътрудничество между институциите. Не е така. Ключът е в разпределението — настоявам за това от мига, в който поех МВС. Нямаше да стигнем до днешното положение, ако обработката и оценката на разузнавателната информация бяха разпределени между институции на различни нива. Убедена съм, че трябва да направим всичко възможно занапред да не допускаме подобни провали.

— Напълно съм съгласен — кимна президентът. — Тук улучихте десетката. Между другото, аз имах дълбоки съмнения, че трябва да залагаме единствено на Е-програмата, въпреки временните й успехи.