— Не го вярвам. Кели Пол е жена патриот, каквато рядко се среща.

— Това е опасно предположение за човек с вашето положение.

— Какво предположение? — рязко попита Бънтинг.

— Че някои хора не могат да бъдат корумпирани.

— Аз не мога! Никога не бих направил нещо срещу родината си!

— Хубава реч. Но ако съблазънта е достатъчно силна, дори вие можете да смените позициите си.

— Никога!

— Измествате темата.

— Ако още някой умре, с теб е свършено, Харкс! Имаш думата ми!

— Желая ви хубав ден, мистър Бънтинг.

След тези думи Харкс стана и отвори вратата пред посетителя.

Два часа по-късно Бънтинг седеше в едно от удобните кожени кресла на корпоративния Гълфстрийм, който рулираше към пистата за излитане. Ултрамодерният реактивен самолет беше в състояние да прелети без зареждане от Лондон до Сингапур. В него имаше кабинет, спалня, телевизия с безжичен интернет, добре зареден бар и салон, който побираше четиринайсет пътници. Екипажът се състоеше от двама пилоти и две стюардеси, а съвършената авионика му позволяваше да лети на височина от близо 15 000 метра със скорост 950 километра в час. Струваше над 50 милиона долара на компанията, плюс още няколко милиона годишно за поддръжка и оперативни разходи.

Полетът от Ню Йорк до летище „Дълес“ щеше да продължи по-малко от половин час. Машината бързо набра височина, направи плавен завой на юг и пое курс към Вашингтон. Бънтинг се настани удобно в креслото и погледна през илюминатора към оживеното небе над Манхатън. Още преди да се настрои на работна вълна, пилотът обяви, че започват снижаване към летище „Дълес“. Двайсет минути по-късно вече бяха на земята и рулираха към зоната за частни самолети. Вратата се отвори и автоматичната стълбичка докосна бетона. Бънтинг слезе и се насочи към чакащата на пистата лимузина, която потегли в мига, в който той се отпусна на седалката.

Това наистина беше единственият удобен начин за пътуване въпреки цената от петдесет милиона и нещо. В момента обаче той не мислеше за предимствата на изключителната бързина и гъвкавост, с която се придвижваше по света. Имаше голяма опасност да изгуби всичко, което беше постигнал. Беше много разтревожен от срещата с Харкс. Имаше чувството, че нещата излизат извън контрол.

Малко след като напуснаха летището, той се оказа в положението на простосмъртните, затънали в ужасния трафик на околовръстния път. Преодоляването на десетте километра до града му отне повече време от онези над триста, които беше прелетял. В крайна сметка пристигна.

Зданието, в което влезе, не впечатляваше с нищо. Едва ли някой от минувачите би му обърнал внимание. Не беше офис сградата, която Шон откри, проследявайки Ейвъри. Тя се намираше няколко километра по-нататък. Но това тук беше най-важният обект в империята на Бънтинг, защото в него се помещаваше Стената. Той прекоси фоайето, преодоля няколко контролни пункта и влезе в асансьора, който го свали под земята. Излезе от кабината и пое по дълъг коридор.

След години упорита работа, милиони долари и много инфарктни ситуации той най-сетне беше успял да убеди разузнавателната общност на САЩ да влезе в двайсет и първи век и да възприеме възгледите му за събиране и анализ на поверителна информация. А когато това най-после се случи, шлюзовете се вдигнаха и към компанията му потече пълноводният поток на държавните средства. Това беше мигът на най-големия триумф в живота му. Не толкова заради парите, колкото поради факта, че Е-програмата наистина работеше. Благодарение на нея бяха предотвратени стотици терористични актове както на територията на САЩ, така и срещу американските интереси в чужбина. Тя позволи на ЦРУ, МВС, АВР, Геоспешъл и още много по-малко известни разузнавателни агенции да жънат успех след успех. Въоръжено с уликите, предоставени от Е-програмата, ФБР беше провело стотици успешни акции срещу престъпници и терористи, а получената безценна информация използваше за разкриване и предотвратяване на бъдещи ужасни престъпления.

Всичко това дължаха на Стената — гениалното творение на Бънтинг. Втренчени в отделните дървета, без дори да подозират за съществуването на гората, стотиците екипи от традиционни анализатори нямаха никакъв шанс да идентифицират истинската заплаха. Това обаче успя да постигне един-единствен човек, който ги отведе до Обетованата земя, приемайки предизвикателствата на Стената. Един много специален човек, притежаващ уникалното качество да прониква в нейните добре пазени тайни. Благодарение на него наградата беше колкото щедра, толкова и бърза.

Програмата работеше добре години наред. После изведнъж се появи препятствието. Информацията изискваше анализите на най-съвършените умове, които Бънтинг беше в състояние да привлече. В бронята на Е-програмата се появи опасна пукнатина, над която моментално започнаха да кръжат лешояди от сорта на Елън Фостър от МВС и Мейсън Куонтрел от частния сектор.

После Бънтинг откри Едгар Рой. Изключителния ум, надскочил дори най-високите стандарти на Е-програмата. С невероятна лекота той откриваше и анализираше факти, които оставаха неразгадаеми за супер компютрите, обслужвани от стотици хиляди опитни анализатори. Бънтинг беше убеден, че ако Едгар Рой беше получил възможност да се изправи срещу Стената преди 11 септември 2001 година, този ден щеше да си остане незабележим като всички други преди и след него.

Той влезе в едно от помещенията, скрити дълбоко под земята. Кимна на хората вътре, които отвърнаха на поздрава му малко сковано, моментално усетили нервността му. Беше решил да направи още един опит за спасяването на програмата въпреки категоричното мнение на Фостър, че е изпуснал последния си шанс.

Стигна до контролния център и кимна на Ейвъри, който както винаги седеше пред дългата редица монитори на мощните компютри, обработващи не само данните от Стената, но и заключенията на Анализатора. Днес управлението им беше поверено на трима души — две жени и един мъж, всичките дългогодишни анализатори в БИК.

Бънтинг седна на свободното кресло и отвори таблета си. Двама от служителите му бяха доказани Е-петици, а третият — Е-четворка с максимално висок ранг. И тримата бяха неговите топ анализатори — разбира се, до появата на Едгар Рой, чиито възможности се оказаха наистина безгранични.

Но сега нещата бяха други. Както Ейвъри правилно беше отбелязал, информационният поток нарастваше със зашеметяваща бързина и надскачаше способностите на умовете, които само допреди година се справяха задоволително с него. Единственото изключение беше Едгар Рой, но него вече го нямаше.

Бънтинг вдигна глава и погледна през дебелото стъкло. Тримата анализатори даваха всичко от себе си, но ефективността на обработените данни беше закована на шейсет процента. При тези темпове заключенията им щяха да станат невалидни още преди да са запомнили наизуст съответните данни и да ги изпратят нагоре по веригата. Нещата просто не можеха да продължават така.

Бънтинг изчака още пет минути, после хвърли унил поглед към Ейвъри и прекара показалец през гърлото си.

Помощникът му кимна и включи микрофона пред себе си.

— Благодаря на всички. Затваряме Стената. Пет, четири, три, две, едно…

Натисна някакъв клавиш пред себе си и екраните потъмняха.

Бънтинг рухна на близкия стол и закова очи в пода. Фостър беше права. Всичко бе свършено. Той беше свършен. Вероятно щяха да го ликвидират заедно с Рой.

Вратата на контролния център се отвори.

— Мистър Бънтинг?

Той вдигна глава.

— Министър Фостър желае да ви види веднага.

О, господи!

Шон очакваше, че след убийството на Карла Дюкс достъпът до „Кътърс Рок“ ще бъде още по-труден. Оказа се обаче, че отсъствието й беше съкратило процедурите въпреки присъствието на Кели Пол.

И така, тежкият портал се отвори, надзирателите извършиха задължителната проверка и не след дълго посетителите се озоваха в стаята за свиждане.