— Искаш да кажеш, че Куонтрел…

— Разбира се, че играе двойна игра и те мами. Това е в кръвта му. А сега, след като Бънтинг му разказа играта, можеш да бъдеш сигурна, че ще те бутне под автобуса, за да се отърве. На това му викат „домино за възрастни“. За съжаление брат ми няма полезен ход в тази игра. Превърнал се е в пречка, а такива хора рядко остаряват.

Фостър леко се олюляваше на седемсантиметровите си токчета.

Пол отмести ръката й от топката и отключи вратата.

— Съжалявам, но явно си проявила глупава недалновидност и това те прави безполезна за мен — хладно подхвърли тя. — Ще се наложи да потърся други варианти. А и какво можеш да направиш от затворническата килия?

Посочи с пръст ъгълчето на устата й и добави:

— Тук малко си прекалила. Може би ще коригираш линията, за да ти е удобно да отпиваш от чашата, която държиш в ръката си.

След тези думи тя излезе и затвори вратата след себе си.

Мишел беше зад волана.

Шон държеше пушката.

Едгар Рой седеше отзад.

Пътуването беше дълго, но не спряха нито веднъж. Дори и за отскачане до тоалетната. Най-накрая отбиха по някакъв третокласен път и Мишел намали скоростта.

— Когато поехме насам за първата среща с Кели Пол, Бънтинг ни увери, че успеем ли да се доберем до тук, значи сме се измъкнали — каза тя и намръщено добави: — Но въпреки това не мога да се отърва от обзелата ме параноя.

Шон кимна и внимателно огледа околността. Мястото беше идеално за засада.

— При равни други условия това е по-добре, отколкото да отседнем в мотел.

— Само ако не бъдем убити — обади се Рой.

Шон изненадано го погледна. Почти през цялото време на пътуването високият мъж беше мълчал.

— Големи сте умници, няма що — иронично подхвърли Мишел, изключи от скорост и стрелна с поглед партньора си. — Какъв е планът?

— Винаги мога да се промъкна на мястото. Ако някой ни чака там, ще убие мен, а вие ще успеете да се измъкнете.

— Звучи ми добре.

— Пошегувах се.

— Знам. Ще отида аз.

— Няма да ти позволя, Мишел.

— Не си спомням да съм поискала разрешението ви, ваше височество.

— Винаги ли разговаряте по този начин? — обади се Рой.

Двамата се втренчиха в него.

— Какъв начин? — остро попита Мишел.

— Няма значение — поклати глава Рой и сведе поглед към ръцете си.

— Можем да минем с колата и да проверим дали някой ще тръгне след нас — предложи Шон.

— А можем и да установим наблюдателен пункт на отсрещния хълм, откъдето да следим какво става — добави Мишел.

— Или просто да го направим по традиционния начин.

— Какво означава това? — попита Рой.

— Да си стоим във вана и да чакаме — поясни Мишел. — Но без да отваряме вратите на непознати.

Приближиха къщата едновременно отпред и отзад. Десет минути бяха достатъчни да се уверят, че всичко е спокойно. Фермата беше празна и изглеждаше по същия начин, по който я бяха заварили при предишното си посещение. Мишел вкара вана в хамбара отзад, а после двамата с Рой тръгнаха към къщата. Тя не забрави да затвори портата след тях.

— Това ли е домът на сестра ми? — попита Рой и се огледа.

— Засега. Предполагам, че тя не се задържа дълго на едно място, нали?

— Така е.

— Но въпреки това сте си останали близки. Тя рискува много, за да ти помогне.

— Винаги ме е закриляла.

Появилият се откъм предната веранда Шон долови последните им думи.

— Винаги ли си се нуждаел от закрила? — попита той.

— Предполагам, че да.

— Дайте да влизаме — озърна се Мишел. — Това място е истински рай за снайперистите.

Вътре завариха пълен килер с храна, солиден запас от дърва за камината, топли палта и ботуши, фланелени ризи, пижами и чисти чаршафи по леглата.

Мишел вдигна едно от палтата.

— Мисля да облека това още сега. Навън е студено, а и тук не е много по-топло.

— Ще запаля огъня — рече Шон.

— Ако искате, аз мога да сготвя нещо — обади се Рой.

— Можеш да готвиш? — стрелна го с поглед Мишел.

— Да, но няма проблем, ако държиш ти да го направиш.

— По-добре ти — побърза да вметне Шон, без да обръща внимание на отровния поглед, който му хвърли Мишел.

След като хапнаха свински пържоли със зеленчуци и си отрязаха по едно парче готов ябълков пай, който откриха във фризера, всички се настаниха пред пламтящия огън в камината.

— Някакви новини от Кели или Бънтинг? — попита Мишел.

— Току-що получих съобщение — кимна Шон. — Осъществили са успешен контакт и всичко изглежда наред.

— Изправили са Фостър и Куонтрел един срещу друг — кимна Рой, без да отмества очи от пламъците.

— Сестра ти ли ти каза? — погледна го изненадано Шон.

— Не, но това е най-очевидният план. Два пъти съм се срещал с Фостър, която е една високомерна жена, истинска мегаломанка. Докато Мейсън Куонтрел е просто алчен и завистлив. Двамата заедно са наистина смъртоносна комбинация.

Шон хвърли още един пън в огъня и се премести по-близо до него.

— Разкажи ми за труповете в хамбара — рече той.

— Защо? — обърна се да го погледне Рой.

— Ние сме частни детективи. Тед Бърджин ни нае да ти помогнем. Опитваме се да направим именно това, но за целта ни е нужна повече информация. Едва сега имаме възможност да си поговорим.

Рой свали очилата си и ги почисти в ризата. После се облегна назад и започна:

— Бях излязъл да се разходя преди вечеря както обикновено. Дълго време не бях влизал в хамбара и изведнъж ми хрумна да го направя. Отначало всичко ми се видя нормално, но после забелязах изровената пръст в единия край. Взех лопатата и започнах да копая. Исках да видя какво има там. Така видях лицето. Чух сирените в мига, в който исках да позвъня в полицията. Арестуваха ме. Всъщност не мога да ги обвинявам. Труповете бяха там, а аз държах лопата. Със сигурност съм приличал на човек, който току-що ги е закопал там, а не обратното.

— И тогава реши да се затвориш в…

— Да — притеснено кимна Рой. — Оттеглих се във вътрешния си свят.

— Но помниш какво се случи, нали? — попита Мишел.

— Аз не забравям нищо. Помня първата килия, в която ме затвориха. Помня и появата на мистър Бърджин, който пое защитата ми. Той положи неимоверни усилия. Понякога ми се искаше да поговоря с него, но се страхувах. — Рой замълча за миг, после поклати глава. — Много съжалявам за смъртта му. Убиха го заради мен, разбира се.

— Значи Фостър и Куонтрел са заровили труповете в хамбара ти, за да те обвинят?

— Ценя презумпцията за невинност, която се усеща в думите ти.

— Никога не прибягвам до презумпции — отвърна Шон. — Но в твоя случай всичко се е подреждало с подозрителна лекота. Бих се обзаложил, че си бил под непрекъснато наблюдение. Ченгетата само са чакали да влезеш в хамбара, за да ти щракнат белезниците.

— А доколкото те познаваме, ти си твърде умен, за да се оставиш да те заловят на местопрестъплението — добави Мишел.

— Добре, Фостър и Куонтрел са ти поставили капан — кимна Шон и закова поглед в лицето му. — Били са убедени, че това е напълно достатъчно. Но сега са изправени един срещу друг. Какво ще последва според теб?

— Досието на Фостър е безупречно, докато Куонтрел е доста компрометиран — без забавяне отвърна Рой. — При равни други обстоятелства Куонтрел ще реагира доста по-спокойно от Фостър.

— Иначе казано, той е свикнал да нарушава правилата — подхвърли Мишел.

— Именно. Първата му реакция ще бъде да оцелее и да запази бизнеса си. Докато Фостър ще действа под влияние на гнева и най-вероятно ще заложи всичките си чипове на една карта. Съществува обаче и друга вероятност — да се оттегли от битката с надеждата, че бурята ще премине.

— Лично аз силно се съмнявам — възрази Мишел. — Когато човек стигне до върха на могъща структура като МВС, той едва ли може да се задоволи с ролята на пасивен наблюдател. Особено пък ако е жена.

— Съгласен съм с теб — кимна Рой. — Което означава, че тя ще действа изключително агресивно, за да обърне нещата в своя полза.