— Но за операция от подобен мащаб Фостър се нуждае от политически чадър — отбеляза Пол.

— От доста време работи по въпроса — въздъхна Бънтинг. — Вече успя да блокира подкрепата, която получавах от хора на много високи постове. Съвсем наскоро е посетила Белия дом, където най-вероятно ме е описала като най-дивия варварин след хунския вожд Атила. Почти съм сигурен, че по време на това посещение е била обсъдена и съдбата на брат ти.

— А може би и моята? — погледна го Пол.

— Това не знам. Но очевидно знаят за връзката между вас, както и за факта, че едва ли ще останеш безучастна пред грозящата го опасност.

— Със сигурност знаят, че си му ходила на свиждане в „Кътърс“ — добави Шон.

— Аз съм убеден, че Елън Фостър си е осигурила политически чадър от най-високо място — продължи Бънтинг. — Страшно много я бива, когато става въпрос да забие нож в нечий гръб. На всичкото отгоре има огромни шансове да се измъкне невредима.

— Дълго време съм бил на федерална служба и прекрасно знам колко нефункционална може да бъде системата — въздъхна Шон. — Но наистина ли допускате, че един министър от правителството може да стигне дотам?

— Ти си работил в Сикрет Сървис, Шон — мрачно се усмихна Пол. — Най-непокварената служба във федералното правителство. Докато ние с Питър играем в съвсем друг отбор.

Бънтинг кимна в знак на съгласие.

— Разузнаването разчита на инцидентни успехи, и то за сметка на конкурентната институция — отбеляза той. — Всички са се хванали гуша за гуша и водят безпощадни битки. Нещата са така още от Втората световна война насам.

— Докато ти не създаде Е-програмата и не ги принуди да се включат в нея — добави Пол.

— А къде остава сигурността на американския народ? — поклати глава Шон. — Как се стигна до единайсети септември?

— Според тях това е част от бизнеса, Шон — погледна го със симпатия Бънтинг. — Вината винаги може да бъде насочена в друга посока. Никой не се стреми към толкова високи позиции в живота, без да е сигурен, че те вървят заедно с властта. Повярвайте ми. Съвсем наскоро се срещнах с Фостър и Куонтрел. Позицията им беше кристално ясна — да ме натикат в ъгъла. Безпощадно и окончателно.

— Вече знаем кои са играчите — обади се Пол. — Запознахме се и с тяхната стратегия — да те обвинят в измама, въпреки че те раздават картите. Въпросът е как ще им противодействаме.

— Тя успя да настрои всички срещу мен — поклати глава Бънтинг. — Вече нямам поддръжници в правителството и съм обикновен парий.

— Каза, че е била приета от президента? — подхвърли Пол.

— Да. На извънредна среща, извън програмата му. Това означава, че въпросът е бил много важен.

— Кой друг е присъствал?

— Съветникът по националната сигурност.

— И той ли е в джоба на Фостър?

— Предполагам, че са постигнали някакво споразумение — отвърна Бънтинг. — От онези, които носят взаимна изгода.

— Човек не настоява за извънредна среща с президента, ако няма основателни причини.

— Вярно — кимна Бънтинг. — Какво е твоето предположение?

— Искала е да получи одобрение за нещо важно. Нещо абсолютно извънредно, което не би посмяла да осъществи без разрешение от най-високо място.

— Мисля, че си права.

— Тя е министър на вътрешната сигурност — обади се Шон. — Но според вас вече е ликвидирала четирима души, включително един агент на ФБР. Това не е ли достатъчно извънредно, по дяволите?

— Беше само генералната репетиция, Шон — поклати глава Пол. — Съжалявам, ако тези думи ти звучат безсърдечно. Прекрасно знам, че четирима невинни граждани са намерили смъртта си. Но тази жена вече ги е забравила и вината за това деяние ще бъде хвърлена върху други хора. Фостър е поискала среща с президента, за да получи изрично разрешение за извънредните мерки, които възнамерява да предприеме.

— Казано иначе, поискала е разрешение да ликвидира определени хора — добави Бънтинг.

— Как така? — смаяно прошепна Шон. — Кои са тези определени хора?

— Еди, Питър, а вероятно и аз — спокойно отвърна Пол.

— Трима американски граждани? — вдигна вежди Шон. — Наистина ли мислите, че президентът на САЩ може да даде подобно разрешение?

— Ето, отново влизаш в ролята на безгрешния агент от Сикрет Сървис — отвърна Пол, но този път не се усмихна.

— Глупости! Добре знам, че правителствата са убивали хора. Терористи, заклети врагове на родината, а понякога и някой самозабравил се диктатор.

— В момента ние сме врагове на тази страна, Шон — промълви Кели Пол. — Сериозен проблем за нея. Заради информацията, с която разполага, Еди никога няма да стигне до съда. А ако президентът е повярвал на лъжата, че Питър е убивал хора, няма да му е трудно да предпочете физическото отстраняване пред евентуален процес за убийство, където могат да се появят ужасяващи факти за състоянието на американската сигурност. Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили. Разбира се, разполага и с още куп правомощия, но най-главното е да пази Америка от нейните врагове, независимо къде се намират те.

— Нека приемем, че нещата стоят именно така — обади се Бънтинг. — Фостър получава онова, което иска, и едва ли ще губи време, за да приведе плановете си в действие. Кое е първото нещо, което ще предприеме?

— Имам едно предчувствие, което не ми дава мира — промълви Пол.

— В смисъл? — погледна я Шон.

— Не след дълго Еди ще напусне „Кътърс Рок“.

— Какво?! Нима се надяваш, че можеш да го измъкнеш оттам?

— О, не. Други ще го измъкнат.

Един от сътрудниците на Мейсън Куонтрел отключи вратата и се дръпна да му направи път. Куонтрел влезе в склада и премигна на яркото, включило се автоматично осветление. Обектът беше собственост на Мъркюри Груп, но бе скрит зад дълга верига от посреднически фирми така добре, че дори цяла армия адвокати и счетоводители не биха могли да стигнат до истината. Такива обекти притежаваха всички по-големи частни компании, които изпълняваха държавни поръчки, най-вече в областта на отбраната и разузнаването. Те бяха задължителни, защото любопитни очи имаше навсякъде, а по правило всички подобни фирми имаха тайни, за които не биваше да знае нито правителството, нито конкуренцията.

Той бавно огледа колоната черни джипове в центъра на огромното помещение. После тръгна покрай тях, обръщайки внимание на всеки детайл. Всичко беше както трябваше да бъде. В дъното на склада щеше да се проведе последното съвещание преди началото на операцията. При приближаването на Куонтрел мъжете около дългата маса почтително станаха на крака.

В очите им се четяха страх и уважение, като предимство имаше страхът. Мъжът, който се приближаваше, не беше обличал униформа никога през живота си, не беше изстрелял дори един патрон в защита на родината. В замяна знаеше как да печели пари от онези, които го правеха. Основният му бизнес беше доставката на тежко оборудване за Пентагона. Той не произвеждаше самолети, танкове или кораби, но доставяше всички скъпи аксесоари за тях — муниции, специално гориво, ракети, оръдия, средства за наблюдение и сигурност.

В същото време отдавна беше наясно, че големите пари идваха от „тихата“ страна на войната — тоест от разузнаването. Тук печалбите бяха огромни, далеч над онези, които предлагаха традиционните военни доставки. Освен това светът отдавна вече не се намираше в постоянно състояние на война, както някога. В замяна на това обаче шпионирането продължаваше и никога нямаше да спре. Никога.

Именно от „тихата“ война Куонтрел беше спечелил милиарди долари, и то без да се разделя с традиционните модели на старата школа. Огромна армия анализатори бълваха доклади, които никой не четеше, но в замяна на това отлично захранваха конкуренцията между различните централи, отчаяно борещи се да измъкнат кокала от съперниците си. В резултат всички забравиха основната цел на този сложен механизъм — да пази сигурността на страната. Да, той действително натрупа огромно състояние, но това не беше достатъчно. На всичкото отгоре на сцената се появи Питър Бънтинг със своя революционен модел, който заплашваше да унищожи традиционните методи за събиране и обработка на класифицирана информация.