— Преди около половин час, сър.
— Някой ден ще я изпреваря — измърмори Клайн, както беше по ритуал. Той продължи по протежение на излъскания като в институция централен коридор. Никой не се размина с него, но от време на време от сивите врати долиташе шепот или глухо бръмчене на електроника и подсказваше за дискретните функции на щаба.
В далечния край на коридора се намираха командните помещения.
Външният кабинет беше технобърлогата на Маги Темпълтън. Цялата стая представляваше компютърна работна станция, управлявана от голямо бюро с не по-малко от три двайсет и един инчови плоскоекранни монитора, поставени върху него. В отсрещната стена на кабинета беше вградена втора серия от широкоекранни дисплеи. Любимото дръвче бонзай и фотографията на починалия й съпруг в сребърна рамка бяха единственото, което напомняше за човешката същност на Маргарет Темпълтън.
Блондинката вдигна очи от своя главен монитор и се усмихна, щом Клайн премина с картата си през защитения вход.
— Добро утро, господин Клайн. Надявам се, че плаването днес е било спокойно.
— За мен никога няма да е съвсем спокойно, Маги — изсумтя Клайн. — Някой ден ще заловя садиста, който роди блестящата идея да превърне щаба с най-лошия моряк на света в яхтклуб.
Тя се подсмихна.
— Трябва да признаете, че отлично служи за прикритие.
— Не съвсем; ако през цялото време съм позеленял и ме мъчи морска болест, може всичко да издам. Какво имаме тази сутрин?
Темпълтън веднага превключи на работен режим.
— Внедрената „Примамка Браво“, изглежда, работи добре. Ръководителят на екипа докладва, че неговият персонал и оборудване са на територията на Мианмар и че неговият човек за свръзка успешно е установил контакт с ръководството на Националния съюз на Карен.
Клайн кимна. Извади носна кърпичка от джоба си и избърса няколко капчици влага от очилата си.
— Нещо ново за операцията на остров Уензди?
— Джон ще се присъедини към американските членове от неговия екип в Сиатъл довечера и с руската връзка в Аляска утре. Цялото оборудване е предварително доставено на място, а хеликоптерът е осигурен от „Пол Стар“.
— Някакви проблеми с Ленгли да изпрати мис Ръсел при нас?
— Само обичайното пъшкане, вайкане, роптаене и оплакване — Маги вдигна поглед от екраните си. — Може ли да изразя мнение, сър? В близко време президентът Кастила наистина ще трябва да вземе определени решения за работните взаимоотношения с бившите ни работодатели.
Клайн въздъхна и намести очилата си.
— Много е вероятно, Маги, но както казва безсмъртната Скарлет О’Хара, „Утре ще мисля за това“. Нещо друго за днес?
— Съвещание с Южноамериканската оперативна група точно в десет. Може би искате да видите папката „На вашето внимание“. Събрала съм списък от известни търговци на незаконно оръжие, за които се смята, че имат и потенциален интерес, и необходимите ресурси да се справят сами със ситуацията на остров Уензди. Заслужава си да го прочетете. Освен това сигнализирах за тези хора и за организациите им на всички наши разузнавателни източници. Всяко необичайно действие от тяхна страна ще се докладва.
— Много добре, Маги, както винаги.
Всеки директор трябва да има изпълнителен асистент, който може да чете мисли и да предвижда бъдещето.
Неговият кабинет — по-малък и далеч не така претрупан — се намираше зад този на Маги. Малкото украшения от личен характер — рамкираната, голяма колкото плакат снимка на Земята от орбита, копията на карти от елизабетинската епоха, големият глобус от осемнайсети век — служеха да му напомнят за неговата зона на отговорност.
На средноголямото му бюро имаше само един компютърен монитор, а до него — табла с чаша за кафе, димящ термос от неръждаема стомана и едно английско кексче с масло в покрита чиния.
Клайн се усмихна. Свали сакото на костюма си и го метна внимателно върху облегалката на стола. Настани се зад бюрото, наля си първата чаша кафе и натисна клавиша за интервал на клавиатурата си, за да събуди монитора.
Докато отпиваше, по екрана преминаха светещите заглавия на серия от файлове. Маги беше подредила файловете по значимостта на приоритетите.
ПОЗНАТИ ТЪРГОВЦИ НА НЕЗАКОННО ОРЪЖИЕ — МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ В ТЪРГОВИЯТА С ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ
ГРУПАТА КРЕТЕК
АНТОН КРЕТЕК
Следваше снимка — компютърно увеличена и явно направена с дълъг телескопичен обектив. На нея имаше мъж — едър, с червендалесто лице, — който, изглежда, стоеше на палубата на огромна частна яхта и гледаше свъсено в посока към фотоапарата.
Много противоречия се таяха у Антон Кретек. Неговата оредяваща ръждивочервеникава коса контрастираше с диво избуялата му сивкава брада. Имаше явна сила в широките му рамене и жилавите, дълги мускулести ръце, които противоречаха на косматия, подут и отпуснат корем, изпъкнал над завързаните тесни бански, и макар че около очите му се събираше гъста мрежа от бръчки от смях, тези очи бяха студени и непроницаеми като на качулата кралска кобра.
Клайн помисли, че този човек може наистина много често да се смее, но вероятно на неща, които повечето нормални хора не смятат за забавни.
Следваше едно от кратките резюмета на Маги Темпълтън, пресяване на най-същественото от документацията за Кретек. Нейният професионален усет се прицелваше в онова, от което Клайн всъщност има нужда и желае да разбере за човека и неговата организация:
Интерпол и другите западни разузнавателни агенции, които издирват Антон Кретек, не са сигурни дали това е истинското име на контрабандиста на оръжие или е псевдоним. Данните са изгубени в хаоса на разпадащата се Югославия. Знае се, че е хърватин, роден някъде близо до италианската граница с този изстрадал народ.
В заплетения евгеничен лексикон на Балканите „хърватин“ на теория е южен славянин — римокатолик, който използва латинската азбука, за разлика от „сърбин“, който е южен източноправославен славянин и използва кирилица.
Кретек, според най-запознатите, не следва принципите на никоя организирана религия. Търговецът на оръжие е рядкост сред дълбоките расови, религиозни, политически и национални страсти на Средна Европа. Той, изглежда, е напълно освободен от расови предразсъдъци, антирелигиозно настроен, аполитичен и без никакво чувство за принадлежност към общност. Що се отнася до криминалната му същност, собственото оцеляване и благополучие, изглежда, са единствената му грижа. До този момент усилията му дават забележителни успехи в това отношение.
Кретек се хвали, че дейността му е започнала с един-единствен багажник на кола, пълен с патрони, откраднати от склад на югославската армия. От това скромно начало, за период от петнайсет години, той превръща Групата „Кретек“ в контрабандно предприятие за милиони долари, въвлечено в доставката и поддръжката на всеки значителен и незначителен въоръжен конфликт в Близкия изток и Средиземноморския басейн.
Групата „Кретек“ е аморфна — като октопод, който постоянно сваля и регенерира своите пипала. Знае се, че има някакъв ръководен състав — здраво сплотен, доверен команден състав, обединен около самия Кретек — и постоянно променяща се мрежа от наемници, посредници и подчинени престъпници, въвлечени в кръга, които се употребяват за няколко акции, а после се изхвърлят.
Аморфният характер на Групата „Кретек“ е предпазна мярка. Освен това за хората, осигуряващи свръзка и контакт между тези „подизпълнители“ и основните кадри на Кретек, има шокираща хроника на мъчителна смърт и внезапно изчезване, които правят съдебноприложимата верига от улики за Кретек и неговите отделни операции трудна, ако не и невъзможна за установяване.
Освен това Групата „Кретек“ няма фиксиран център на управление. Както много деспоти той е усвоил способността да оцелява чрез мобилност. Командването на групата му е в постоянно движение из по-слабо контролираните и нестабилни балкански държави и никога не представлява неподвижна мишена. Макар че поначало действа от позицията на грубата сила, Кретек се е научил да цени и използва съвременните бизнес телекомуникации, за да държи под контрол начинанията си по далечните флангове.
Трупът на родната му Югославия осигурява на Кретек доходоносна ранна жътва. В района на Косово сръбските милиционери и албанските партизани се избиват един друг с артилерийски оръдия, осигурени без предразсъдъци от Групата „Кретек“ и за Кретек се говори, че е бил главният посредник в тайните оръжейни сделки между диктатурите на Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин.
След свалянето на Милошевич от власт и налагането на принудителен мир от НАТО на различните воюващи балкански страни Кретек разширява своя обсег на действие. Неговите нови основни клиенти стават воюващите фракции от гражданската война в Судан и терористичните групи от Близкия изток.
По-сериозна и непосредствена опасност представляват сигналите, че Кретек вече не се задоволява с възможностите за печалба от конвенционални боеприпаси. Напоследък се появяват индикации, че Групата „Кретек“ търси да влезе на пазара с ядрено, биологично и химическо оръжие. Опасенията са, че в това ново поле на действие Антон Кретек може да постигне същия успех, какъвто е имал и с другите си престъпни начинания.
