Вероятно векове наред офицерите от сигурността не бяха поддържали защитната система, която компанията се бе потрудила да построи на планетата. Нищо чудно, че Търл бе захвърлил картата. Джони изглеждаше толкова разочарован, че сър Робърт се опита да го разведри:

— Не можем да бъдем сигурни, докато не видим отблизо.

Но без съмнение, там бе запуснато и обрасло с всякаква растителност, след като векове наред никой не се бе грижил за обекта.

Джони ги свали на ръба на кратера и започнаха да си проправят път с брадви, докато няколко човека с автомати ги охраняваха от зверовете.

— Много внимавайте — каза доктор Маккендрик. — В тези местности е имало някакво насекомо, наричано „мухата цеце“. Ухапването му причинявало сънливост и болести. Освен това във водата е имало някакви червеи, които са прониквали в кръвоносната система. Нямам с какво да ви предпазя, но ползвайте мрежи и не газете във вода.

— Страхотно — каза Джони. Това им стигаше.

Проправиха си път до средата на купата. Три пъти минаха край един от телепортационните стълбове, преди да го забележат. Тръгнаха и в други посоки и намериха още два. Четвъртия откриха лесно.

Джони взе лопата и започна да копае. Надяваше се максимата на компанията „никога не спасявай нищо“ да се окаже вярна. На два фута под окапалите листа и пръст удари на площадката.

Брадвите започнаха да повалят дървета и храсти. Стигнаха до бетонната основа на операционния купол за телепортиране и най-после до самия купол, обърнат с върха надолу и отдалечен на известно разстояние.

Нямаше пулт за управление!

Върху бетона откриха няколко кабела. Типично по психлоски все още бяха добре изолирани, след като изстъргаха мръсотията.

Джони се учуди, че липсват електропроводни жици. Трябваше да идват от язовира. На картата имаше отбелязан електропровод, а също и онзи странен символ, който не можеха да разгадаят.

Свечеряваше се и искаха да продължат да работят, но Маккендрик ги принуди да се изкачат. Прекараха нощта под воя на слонове, рева на лъвове и всички останали звуци на джунглата. Беше доста студено, тъй като платото бе на голяма надморска височина.

Сутринта изкопаха окоп и откриха електропровода, като внимаваха да не прережат жиците. Изкопаха още един окоп и откриха същите подземни жици, които продължаваха към отдалечения лагер.

Заедно с тях вървеше още един кабел, но нямаха представа за какво служи.

Проправяйки си път през храсталаците, стигнаха до огромния язовир. Беше чудовищно висок. Изглеждаше непокътнат. Преливниците на язовирната стена работеха. Имаше следи от психлоси, които неотдавна са влизали и излизали от вратата на електроцентралата.

Джони никога досега не бе влизал в язовир. Усещаше се как вибрира от енергия. От тътена на водата и рева на генераторите нищо друго не можеше да се чуе.

Обичайната психлоска подмяна, предположи Джони. Техниката бе доста стара, а на места се виждаха части от първоначалното оборудване, което бе още по-старо.

Ангъс откри контролното табло — огромна стена, която се намираше в отделна зала. Само две от ръчките бяха чисти и дори без намерения кичур козина щяха да се сетят, че психлосите са идвали тук да включват и изключват съоръжението.

Но за какво бяха другите лостове? Намериха някакви парцали и се опитаха да почистят таблото, без да предизвикат някъде късо съединение. Имаше психлоски надпис: „Силова фаза едно“, „Силова фаза две“, „Силова фаза три“. На втория ред пишеше: „Телепортация едно“, „Телепортация две“, „Телепортация три“.

Джони много леко избърса още малко от повърхността, като внимаваше да не помести нищо.

— Цветовете служат като код — извика той към Ангъс, но на този шум нищо не можеше да се разбере.

Излязоха навън.

— Търл работи върху силови уравнения — каза Джони на Ангъс и сър Робърт. На северната страна на американския язовир има нещо, което ми се струва, че му трябва. Завъртулките на тази карта явно са свързани със сила.

Изпрати Ангъс обратно в контролната зала и постави няколко шотландеца на местата, отбелязани със завъртулки на картата. Раздаде предаватели на всички.

— Затвори силова фаза едно! — предаде той на Ангъс.

Ефектът бе много по-драстичен и драматичен, отколкото очакваха.

Целият ад се отприщи!

Около линията, означена със символи на картата, по цялата околност на кратера, дърветата започнаха да се изтръгват от корените, да се цепят на трески, пращяха и се сгромолясваха.

Сякаш бе избухнала бомба.

Още цяла минута продължиха да падат стъбла, клони, листа.

Сър Робърт тичаше да види какво се е случило на шотландците с радиопредавателите. Мъртви ли бяха? Предавателите им не се обаждаха!

Нужен им бе цял час, за да изровят шотландците. Единият бе изпаднал в безсъзнание, другите бяха ожулени и натъртени. Бяха шестима.

Маккендрик ги събра и се зае да промива раните им. Джони пристигна от язовира. Мястото приличаше на медицински пункт за първа помощ в зоната на битка. Изпадналият в безсъзнание се съвзе. Беше изхвърчал във въздуха. Джони им се извини.

Шотландецът, който бе изгубил съзнание се хилеше:

— Такава дреболия не може да съсипе един шотландец! — каза той. — Какво беше това?

Да, наистина. Какво беше това?

— Сбърках ли нещо? — обади се гласът на Ангъс по предавателя.

Всички шотландци приеха случилото се като шега, тъй че Джони отговори:

— Мисля, че не сбърка. Натисни обратно лоста. — Вече бяха извън опасната зона.

Част от гробището на дърветата се размърда, после всичко стана неподвижно. Джони внимателно тръгна към купата. Не можа да излезе от зоната на язовира!

Повървя известно време право напред и не можа да продължи нататък. Не можеше да мине през въздуха отпред!

Хвърли камък. Той отскочи. Опита пак, по-силно. Същият резултат.

Накара Ангъс отново да отвори силовия лост. Нямаше бариера! Като го затвори, бариера!

През следващите два часа като хвърляха камъни и последователно отваряха и затваряха първата и втората редица лостове установиха, че целият язовир е обграден от защитен екран. Купата бе изцяло затворена от екрана!

Стреляха дори с автомати и куршумите отскачаха.

При фаза две въздухът леко започваше да трепти и Ангъс съобщи, че енергийните параметри са много ниски. При фаза три се появяваше някаква странна електрическа миризма и енергийните показатели на целия язовир падаха съвсем ниско.

Защита и само защита. При нападение площадката за телепортиране не можеше да се използва. Нито отстрани, нито отгоре не можеше да се проникне в нея. Нито пък в язовира.

Количеството енергия, което изразходваше защитната система бе една солидна част от цялата енергия, която произвеждаше огромният язовир. Джони предположи, че при атака сменят фазите на производство, а след това ги намаляват до фаза едно, когато им трябва енергия за телепортиранто.

Джони постави бомбени капани при входовете, в случай че посетителите отгоре решат да слязат да поогледат. В ранния следобед потеглиха към дома.

Лъч надежда. Не много, но все пак надежда, сподели Джони със сър Робърт по пътя.

Искаше сър Робърт да поеме контрол над базата в Африка за известно време, тъй като той трябваше да замине за известно време по други задачи. Бързо въведе в ситуацията посивелия Главнокомандващ: бяха заплашени от евентуална атака от Психло; посетителите отгоре чакаха нещо — не знаеше какво, но бе убеден, че в даден момент ще ги нападнат; политическата сцена в Америка бе по-малка заплаха, но все пак заплаха. Тъй или иначе за момента трябваше да я пренебрегнат. Това, което би решило всичките им проблеми, според Джони, бе да овладеят телепортирането, или поне да открият работещ пулт за управление. Това щеше да им даде възможност да действат много по-свободно, но изглежда тази бе най-строго пазената психлоска тайна и нямаше особена надежда да проникнат в нея.

Главната им задача, каза Джони, е да защитават оцелелите хора. И без това не бяха многобройни. Една атака от посетителите или контраатака от Психло със сигурност биха ги унищожили като раса завинаги. Веднага щом кацнат в базата в Африка, Джони заминаваше за Русия, за да се погрижи за този проблем.