Дни наред Търл бе седял и отгръщал страница след страница, една по една, като винаги проследяваше с лапа една и съща колона. Беше прелистил цялата книга. Разполагаха с всяка една страница!

— Освен страница едно — каза Данълдин. — Не разбирам няколко от символите, защото са съкращения. Погледни колко са ситни цифричките. Прегледахме записа и разбрахме, че не разполагаме с първата страница. Решихме, че на нея е кодът на символите и Търл го знае така добре, че никога не му се налага да го поглежда. Но виж последния диск.

Джони бе леко зашеметен. Изобщо не подозираше, че има толкова населени системи, да не говорим за планети. Хиляди и хиляди, и хиляди. Ще трябват месец-два само да се преброят! Шестнайсет вселени! И това бяха само вселените, от които психлосите се интересуваха. Такова знание вероятно е било събирано в продължение на няколко хилядолетия. Погледна от близо написаното. Можеше да се закълне, че го бяха писали чинкоси. Отдръпна се малко.

— Не разбирам някои от символите — каза той.

— Точно това се опитвам да ти кажа. Това бе една от причините за забавянето ни. Не исках да те карам да се пържиш, докато чакаш някакъв ключ към символите. Затова чакахме ние. Погледни последния диск.

Джони го пусна. Търл бе хвърлил книгата на земята и вентилаторът случайно бе отгърнал корицата. И ето ти страница едно. Бяха изредени всички символи, заедно със значението им.

— Имаме всички позиции и координати на шестнайсет вселени! — възкликна Джони. След това се поотрезви. — Какво е търсил Търл?

Търл бе захвърлил книгата на пода с отвращение. Това личеше съвсем ясно. Джони продължи диска. Чу се цветиста психлоска псувня, което не им помогна кой знае колко.

За цели два дни на бюрото му седеше празен лист, без да напише нищичко върху него. А сега едва не счупи химикала си, като написа една цифра.

Джони се върна към един по-преден диск и се вгледа по-критично в колонката, която Търл следеше с лапата си. Символът отгоре й означаваше „Време на телепортация към за Психло“. Джони разбра. Търл се опитваше да намери незаето време на Психло, тъй че пратката му да не се сблъска с тази на някоя друга планета. Джони бе запомнил още от времето на обучението си в лагера, че психлосите не променят тези разписания десетки години наред. Като гледаше колко много планети изпращат и получават пратки от Психло, телепортационната им платформа сигурно работеше денонощно. Освен това бе останал с впечатлението, че на една планета не може да има повече от една платформа, защото се получава интерференция. Втората платформа можеше да бъде най-близко на петдесет хиляди мили, а тъй като диаметърът на Психло беше само около двайсет и пет хиляди, имаха само една площадка.

Тъй че, ако Търл не искаше да се сблъска с нечия друга руда или претопен метал, предназначен за купувачи или може би за военни цели, трябваше внимателно да подбере незаето време.

Ако се телепортираше руда или машини, ставаше бързо. Но за хората трябваше повече време. Търл не искаше да рискува със собствения си врат.

Числото, което написа с такова отвращение, като едва не счупи химикала си, беше „Ден 92“!

Беше принуден да се спре на период от време чак след пет месеца. От количеството кербанго, което беше погълнал, ставаше пределно ясно, че мисълта да прекара още пет месеца на „тази прокълната планета“, както сам се бе изразил, бе непоносима за него.

Бе принуден да избере следващата полугодишна дата за планетата Земя. И в крайна сметка до следващия ден се бе примирил с липсата на друга възможност.

Джони много се изненада, защото очакваше следващите дискове да покажат началните изчисления от работата по поправянето на площадката. Но нямаше нищо такова.

Търл отиде до друга каса и отвори ЗАДНАТА й ЧАСТ. Измъкна някакъв пакет и с двете лапи. Явно беше тежък.

Разопакова го и взе някакви големи клещи, с които можеше да се повдигне дори голям камък. Отвори ги на около четвърт инч и ги пъхна в пакета.

Отначало не се виждаше какво вади от там. След това го изпусна и то падна на пода. Търл яростно изпсува.

Наведе се с клещите и вдигна нещо сиво, не по-голямо от грахово зърно. За миг се видя петното на пода. Джони спря кадъра. Металният под бе пробит, и то доста дълбоко.

Търл успя пак да хване с клещите малкия предмет. Не беше никак лесно, понеже бе потънал навътре в пода. Постави го обратно на масата. Джони направи набързо едно изчисление. Знаеше приблизително колко е силен Търл. На базата на усилията му и теглото на Търл излизаше, че това малко късче метал тежи грубо казано около седемдесет и пет фунта.

Джони се зае за работа. Извика Ангъс и го накара да снеме с апарата за анализ на метали сигналите от диска и да ги увеличи. Отиде да вземе книгите с кодовете на металите.

Следващите три часа се мъчиха с резултатите от анализа. Нямаше ги никъде! Психлосите не бяха отбелязали тези символи в нито една книга. Имаха си работа с метал, с който психлосите разполагаха, но не бяха регистрирали.

Джони се опита да определи от теглото и обема и с помощта на периодична таблица какво бе атомното число.

Земните периодични таблици не можеха изобщо да помогнат. Това нещо би се наредило много след края им.

Прегледа психлоските периодични таблици, толкова различни от някога правените таблици на Земята. Имаше много елементи, чието атомно число бе голямо колкото това, дори и по-голямо, но не знаеха името… Изведнъж Джони се сети, че ако го няма в кодовите книги, най-вероятно няма да го има и в таблиците.

— Ще ми се да разбирам от тези неща — каза Джони.

— Ей, момче — каза Данълдин, — според мен си направо вълшебник. Аз още преди два часа ударих на камък и спрях да приемам и предавам.

Джони обясни:

— Това са атомни числа. Предполага се, че атомът е съставен от ядро от енергийни частици, някои от които имат положителен заряд, а други никакъв. Броят на частиците с положителен заряд се нарича атомно число и тези частици, заедно с незаредените, съставляват атомното тегло. Освен това около ядрото кръжат частици с огрицателен заряд в тъй наречените „пръстени“, само че не са точно пръстени. По-скоро представляват нещо като обвивка. Както и да е, от ядрото и частиците с отрицателен заряд зависи какъв е елементът. Горе-долу това представлява периодичната таблица, простичко казано.

Само че, едно време хората на земята са съставили таблицата на основата на кислорода и въглерода, струва ми се, защото те са имали най-голямо значение за тях. Човекът е направен от кислород и въглерод. Но психлосите имат различен метаболизъм и изгарят други елементи за енергия, тъй че таблицата им е различна. Освен това психлосите работят с много повече вселени и имат метали и газове, за които едновремешните учени на земята никога не са чували.

Освен това, древните хора на земята не са отчитали различните разстояния между ядрото и пръстена. Нямали са представа, че едно ядро и пръстен, отдалечени на определено разстояние, дават съвсем друг елемент, ако разстоянието се промени. Разбираш ли?

— Момче — каза Данълдин, — тъпият звук, който току-що чу, бе от удара ми на камък.

— Не си единствения — каза Джони. — Аз удрям на камък всеки път, когато се оплета в тези неща. Но работата е в това какво смята да прави Търл. Това не е компонент от апаратурата за телепортиране!

Прегледаха и други дискове. За Търл металът бе като хартията за човека — с такава лекота работеше с него.

Търл бе накарал Ларс да му донесе някаква берилиева сплав и едва не им проглуши ушите, когато Ларс се върна и каза, че не успял да открие никъде, а Търл му кресна, че скапаната сплав се използва за обшивка на превозни средства и да иде долу в скапания гараж, и да вземе от резервните части на скапания Зът, и да му донесе един лист от скапаната сплав!

След малко Ларс се върна, пъхтейки и донесе един лист от метала, който шумолеше, докато го размахваше. Търл го изрита и заключи вратата.

Направиха бърз анализ на метала и дори Данълдин успя без никакви проблеми да се оправи с кодовите названия. Сплавта беше от берилий, мед и никел.