— Съжалява значи! Но това не му попречи да ме простреля в ръката!

— Ако е искал да те убие, бъди сигурна, че вече щеше да си мъртва.

— Виджи беше в самолета му. И нея ли щеше да убие?

— Не. Целта ни беше да спасим момиченцето от Валъри. Но точно в този момент ти реши да се намесиш!

— О, боже! — отчаяно въздъхна Мишел.

— Чамп ме помоли да ти предам и още нещо — добави след кратка пауза Уитфийлд. — Първо, че на света има много неща, за които си заслужава да живееш, и второ — да не си и помисляш някога отново да опитваш да управляваш самолет. Не съм много сигурен, че съм го разбрал…

Мишел сведе очи.

— Значи Чамп е добре, така ли? — тихо попита тя.

— Да. Получи ново назначение, също като мен.

— Защо отвлякоха Виджи? — вдигна глава тя.

— В нотите на песента имаше закодирано послание, което Алиша успя да разчете, разбира се, с помощта на мощните компютри в Бабидж Таун. Оказа се, че в него е използван немският шифър „Енигма“ от времето на Втората световна война.

— Знаех си аз! — горчиво поклати глава Шон. — Идеята за „Енигма“ й я подхвърлих аз, а след това тя излъга, че не е успяла да разкодира посланието. А ключът към него е самата Виджи. Един жив ключ.

— Много ни помогна и заглавието на песента — добави Мишел. — „Шенандоа“.

— Вярно — кимна Шон.

— А какво научихте от разшифрованата песен?

— В нея се описват голяма част от нещата, които Мънк Тюринг е открил в Кемп Пиъри. Което беше достатъчно за Валъри да заповяда отвличането на детето.

— Алиша ли го е направила? — извика Мишел.

Уитфийлд кимна.

— Предполагам, че не е кой знае какво в сравнение с останалата й дейност, но тя ни помогна да качим Виджи на самолета. Предполагам, че е изпитвала силна привързаност към нея, защото операцията беше свързана с огромен риск.

— Вероятно е така — призна Шон.

— Едно нещо не мога да разбера, Иън — въздъхна Мишел. — Как можеш да работиш за хора, които се занимават с трафик на наркотици?!

Уитфийлд сви рамене.

— За да се направи опиум, е нужно маково семе. А за да се направи хероин е нужен опиум. В момента икономиката на Афганистан се крепи единствено на реколтата от мак. Ако ние не изкупуваме тази реколта, ще го сторят терористите. А огромната печалба от търговията с наркотици ще използват за нападенията си срещу нас. Понякога се получава така, че сме принудени да изберем по-малката от двете злини.

— Но тя си остава злина! — тръсна глава Мишел. — А Валъри вършеше чисто престъпление!

— Валъри беше истински престъпник — съгласи се Иън. Може да ви прозвучи налудничаво, но аз съм сигурен, че след изтезанията тя щеше да ви ликвидира — ей така, от злоба. Била е убедена, че ще й се размине. Смяташе, че ролята й в ЦРУ е доста по-различна от моята.

— Искам да те попитам и още нещо, Иън — погледна го в очите Шон. — По какъв начин е проникнал в базата Мънк Тюринг?

— Мисля, че ви дължа тази информация — кимна след кратко колебание Уитфийлд. — Прекосил е реката, използвайки специален уред за придвижване под вода. Открихме го в близост до брега.

Шон погледна Мишел.

— Не, това е…

— Всъщност открихме два — побърза да добави Уитфийлд. — На втория се натъкнахме през онази ужасна нощ. — Очите му подозрително пробягаха по лицата им: — Да знаете нещо по въпроса?

— Умните хора винаги мислят еднакво — усмихна се Шон.

Лимузината забави ход и спря.

— Пристигнахме — отвори вратата Уитфийлд. — Не бързайте, аз ще ви почакам отвън.

Жената, която им отвори, имаше поразителна прилика е Виджи.

— Вече ви чака — съобщи тя и ги покани да влязат.

— Вие ли сте майка й? — попита Мишел.

— Не, аз съм леля й. Горката ми сестра почина преди години. Хората казват, че много си приличаме.

Влязоха във всекидневната. Виджи започна да свири на пианото в момента, в който зърна Мишел. А тя седна до нея и я прегърна.

Лелята се представи като Хелън.

— Дори не знаех, че са във Вирджиния — каза тя. — Нищо не бях чула и за ужасния инцидент с Мънк. Един ден Виджи просто се появи на вратата и аз щях да припадна.

— Мънк е имал родителските права, така ли?

— Животът на сестра ми беше много объркан — понижи глас Хелън. — Наркотици, психическо заболяване. Опасявахме се, че малтретира и детето. В крайна сметка Мънк успя да се раздели с нея, но аз все си мисля, че и ние трябваше да се намесим. Но сега ще компенсирам този пропуск, тъй като възнамерявам да я осиновя.

— Чудесно, Хелън — обади се Мишел, която неусетно се беше отдалечила от Виджи. — Тя е много специално дете.

— Знам, че се нуждае от специализирана помощ. Отначало се страхувах, че ще струва много скъпо и няма да мога да си го позволя, но неотдавна научих, че Мънк й е оставил значително състояние. Виджи ще разполага с достатъчно средства за всичко, от което се нуждае.

— Ако имате нужда от добър психолог, аз ще ви предложа едно име — обади се Шон. — Двамата вече се познават.

Виджи дръпна Мишел към прозореца и посочи близкото езеро.

— Искаш ли да отидем там?

— А ти искаш ли? Предполагам, че не си забравила какво се случи последния път.

— Тогава бях сама. Но ако отидем двете, всичко ще бъде наред, нали?

— Точно така.

По обратния път към колата Мишел погледна Шон и тихо подхвърли:

— Предвид факта, че сам откри съкровището, ти постъпи наистина много щедро.

— Открил го е Хайнрих Фукс — поклати глава Шон. — Но това, което видях там, ми помогна да получа отговор на въпроса, който ме измъчваше дълго време.

— Какъв въпрос?

— Помниш ли червеникавите петна по ръцете на Мънк?

— Да. Следи от ръжда, получени при прескачането на оградата.

— Не са били от ръжда. Оградата беше абсолютно нова. Мънк ги е получил, докато е къртил тухлите от стената, зад която беше скрито съкровището, също като мен. — Поклати глава и добави: — Бях заблуден. „Кодове и кръв“ няма нищо общо с Алън Тюринг и кръвната връзка помежду им. Мънк се е изразил буквално. Ръцете му са изглеждали окървавени, защото е изкопал съкровището.

— Според теб колко пъти е прониквал на територията на Кемп Пиъри? — погледна го тя.

— Поне два, ако не и повече. Явно е видял това, което видяхме и ние, но за разлика от нас не е успял да се измъкне. Фактът, че е закодирал наблюденията си в песента, говори, че отначало е тръгнал да търси само съкровището, но после е решил да разкрие незаконната дейност на територията на базата.

— Но как е мислил да го измъкне? Златото не се пренася лесно.

— Отначало го е приел само като предизвикателство просто защото е бил гений. Обикновен гений. А после вероятно е решил да измъкне само скъпоценните камъни, които са сравнително удобни за носене.

— А иронията на съдбата, за която е споменал пред Райвест?

— Със сигурност е имал предвид факта, че най-голямата шпионска организация на планетата не е подозирала за съкровището, което буквално е било под краката й.

Спряха пред лимузината и Уитфийлд отвори вратата.

— Трябва да финализираме сделката — каза той.

— Имаш предвид копията от видеозаписа ли? — погледна го Шон, изчака кимването му и влезе в колата.

Шофьорът получи съответните указания и потегли. Своевременно прибрал копията от Хорейшо, Шон ги беше разпръснал в няколко тайника. Измина известно време, преди да ги съберат, но най-после всичко беше наред. Уитфийлд пое касетите, огледа ги и внезапно върна една от тях обратно на Шон.

— Те знаят, че са пет, Иън — поклати глава Шон. — Ако им предадеш една по-малко, най-вероятно и ти ще катастрофираш някъде в Китай, а ние също няма да видим бял ден.

— Ще направя допълнително копие — отвърна Уитфийлд. — Не си го чул от мен, но държа да ти кажа, че когато имаш работа с ЦРУ винаги трябва да имаш скрит коз. Ще кажа, че няма как да знаем точния брой на копията, които си направил. Това ще бъде достатъчно за безопасността ви.