— А според вас какво се е случило, мисис Роуз?

— Не мога да кажа, мистър Барнс. Това вече е ваша работа. Надявам се да ви бъде от полза. Поздравихте ли Мишел от мен?

— Разбира се. Тя ви помни много добре.

Гласът на старицата видимо трепна.

— Желая всичко хубаво на това момиче, нищо повече.

Хорейшо й благодари, остави слушалката и се облегна.

Току-що получената информация поставяше нещата в съвсем различна светлина, а това никак не му се нравеше.

По-късно през деня Хорейшо се премести в една от свободните стаи на Бабидж Таун. Мишел бе побързала да му съобщи, че Чамп Полиън е вдигнал забраната.

— Изненадан съм — промърмори той.

— Гениите също могат да си променят решенията.

— Не, не. Изненадан съм, че ти си го помолила.

— Откъде знаеш, че съм аз?

— Знам, и толкоз. Не забравяй, че аз съм докторът, който лекува глави.

Той разопакова багажа си, после повика Шон и сбито му предаде информацията, получена от Саут Фрийман. Наблегна на немските военнопленници в Кемп Пиъри, но спомена и за разговора си с Хейзъл Роуз.

Шон се замисли, после вдигна глава.

— И какви заключения направи?

— Нима не е ясно? — криво се усмихна Хорейшо. — Човекът с униформата е бил любовник на майка й.

— Е, аз също стигнах до същото заключение. Попитах дали намираш някаква връзка между този факт и рязката промяна у Мишел.

— Не съм сигурен — призна Хорейшо.

— Хейзъл каза ли кога са прекъснали посещенията на военния?

— Не. Всъщност не я попитах.

Размениха си продължителни погледи.

— Мислиш, че Мишел е видяла нещо, нали? — Шон изчака кимването на Хорейшо и добави: — Какво?

— Не мога да бъда сигурен, но трябва да е било нещо… Нещо лошо. Може би е видяла майка си в леглото с чуждия мъж. Аз обаче се опасявам от нещо много по-лошо. Брат й Бил не го допуска, но аз съм на мнение, че тя е била обект на сексуален тормоз от този мъж.

— Не може да бъде! — изгледа го с недоверие Шон. — Майка й не би допуснала подобно нещо!

— Виждал съм какво ли не, повярвай ми. Майката може би не е знаела или пък си е затваряла очите, за да задържи любовника си.

— А как би се отразило това на едно шестгодишно дете?

— Имаш предвид да види чужд мъж в леглото на майка си? На тази възраст най-вероятно е регистрирала именно този факт: чужд мъж с мама. А мама може да е била достатъчно съобразителна да й предложи задоволително обяснение. Съвсем другояче обаче стоят нещата със сексуалното насилие. Особено ако е ставало със съгласието на майката.

— Не вярвам да е било така, Хорейшо. Мишел е постигнала много в живота. Мисля, че с подобно бреме тя не би успяла да го стори.

— Напротив. Често става така, че преживяното на крехка възраст насилие амбицира жертвата до такава степен, че на зряла възраст тя постига невероятни успехи. Но под тях се крие остър психически дисбаланс, който в даден момент срива всичко.

— Май точно това е станало и с Мишел — замислено промълви Шон.

— Сигурен съм, че е така.

Шон погледна към прозореца.

— Ами ако е казала на баща си, че е видяла майка си в прегръдките на друг мъж или че е била насилена от него?

— В такъв случай говорим за една изключително дълбока психологическа травма — загрижено въздъхна Хорейшо. — Според Хейзъл посещенията на онзи с униформата спрели отведнъж. Една от причините може би е била неговата смърт.

— Чакай, чакай! — сепна се Шон. — Онзи с униформата! Облеклото на мъжа, когото тя преби в бара, също приличаше на униформа! С очите си го видях!

— Това вече е нещо съвсем конкретно — бавно кимна Хорейшо.

— Какво искаш да кажеш?

— Срещах се с хора, които са познавали Мишел. Приятели, спортисти. Част от тях помнят с кого най-често е влизала в конфликт през годините.

— Нека позная: били са военни, нали?

— Повечето от тях — кимна Хорейшо.

— Трябва да разберем какво се е случило с любовника — отсече Шон.

— Не съм сигурен, че е добра идея — поклати глава психоаналитикът.

— Защо, нали искаме да научим истината?

— Това не е следствие, Шон. Тук става въпрос за неща, които стават в главата на човека. И понякога истината се оказва по-скоро вредна, отколкото полезна.

— Според мен ние трябва да я научим. Ако не за друго, поне за да си наясно какво да правиш с нея оттук нататък. Тя ми каза, че искаш да я хипнотизираш. Но ако го сториш, има опасност въпросите ти да доведат до нежелани последици. Според мен е по-добре да знаеш всички факти, преди да прибегнеш до хипнозата.

— Тук си прав — кимна Хорейшо. — Но как да го направя?

— Обзалагам се, че Саут Фрийман познава хора в Тенеси, които ще могат да ни помогнат.

— Добре, ще му звънна.

Разговорът им беше прекъснат от почукване на вратата. Беше Мишел, която веднага забеляза мрачните им физиономии.

— Двамата изглеждате като хора, които се готвят за погребение и война едновременно — отбеляза тя.

— Хорейшо току-що ми разказа какво е научил от Саут Фрийман — побърза да отговори Шон. — Май ще излезе, че нощните полети докарват хора, които официално никога не са били тук. В базата съществува „черна зона“ за тайна дипломация.

— Която е и най-вероятната причина за смъртта на Мънк. Той със сигурност е видял нещо — добави Мишел.

— Но това не е всичко — продължи Шон. — Още преди превръщането на Кемп Пиъри в секретна база тук са държали и германски военнопленници.

— Германски военнопленници? — учуди се тя. — Съвсем наскоро Чамп ми показа немска халба за бира, която му била подарена от Мънк.

— Тюринг е ходил в Германия?! — изправи се в стола Шон.

— Не съм стопроцентово сигурна, но е донесъл халбата след последното си пътуване в чужбина. Шериф Хейс би могъл да хвърли светлина по въпроса, разбира се, ако успее да измъкне паспорта му от агент Вентрис.

— Германски военнопленници в Кемп Пиъри и посещение на Мънк в Германия — замислено проточи Шон.

— Какво друго ти каза Чамп? — попита Хорейшо.

Тя им предаде останалата част от разговора си с шефа на Бабидж Таун и добави:

— Със сигурност мога да кажа, че е лапнал по мен като ученик.

— Друсни му един, ако стане нахален! — повиши тон Шон, предизвиквайки любопитния поглед на Хорейшо.

— Май няма да е лесно, защото човекът притежава черен пояс по таекуондо.

— А в свободното си време лети с частен самолет — язвително добави Шон. — Чух го от Алиша.

— Самолетът не е негов, а на собствениците на Бабидж Таун. Имам покана да ме повози, но чак вдругиден.

— Не съм сигурен, че ми харесва идеята да бъдеш насаме с тоя тип на няколко хиляди метра височина — мрачно рече Шон.

— Нямам амбициите да стана член на клуба „Секс в самолета“, ако това имаш предвид — отвърна с лека насмешка тя.

— Този човек има алиби за времето, по което беше убит Лен Райвест, но все пак нещо ме гложди…

— Може би няма.

— Какво?! — зяпна Шон. — Аз лично проверих компютърните разпечатки. Бил е в Барака номер две чак до три часа сутринта.

— По всяка вероятност Чамп разполага с възможността да изключва системата за сигурност. Нали е почти гений. Нима искаш да кажеш, че такъв човек не може да се справи с някакъв компютърен дневник?

— Изобщо не съм си помислял за това — съкрушено призна Шон.

— Потърси ли показанията на човек, който да потвърди данните на компютъра? — погледна го тя.

— Не, но ще го сторя веднага! — скочи той. — Добро попадение, Мишел.

— И аз имам моменти на просветление — скромно отвърна тя.

— Сега вече съм решително против идеята да летиш в компанията на онзи тип!

— Знам, но ще трябва да се примириш.

— Открих и още нещо — не се предаде Шон. — Нали помниш, че разпитвах хората дали са забелязали нещо необичайно в онази нощ?

— Помня — кимна Мишел. — Но се оказа, че никой нищо не е видял.

— Точно така. Ето защо реших да коригирам въпросите си и попитах дали са видели някого около жилището на Райвест, включително хора, които имат основания да са там.