— Но в доклада ви е отбелязано, че изстрелът е произведен почти от упор, а и няма следи от борба и от завързване на жертвата. Как е възможно някой да се приближи толкова близо до човек и спокойно да го застреля със собствения му пистолет? Поне на мен ми звучи невероятно.

— Възможно е жертвата да е била дрогирана — предположи Хейс.

— Ето го следващия ми въпрос — кимна Шон. — Какво показват токсикологичните изследвания?

— Още не съм ги получил от лабораторията — мрачно отвърна патологът.

— Което означава, че не можем да изключим самоубийството, поне засега — спокойно рече Шон. — Но възникват и други въпроси: в случай че Тюринг действително се е самоубил, защо го е извършил в Кемп Пиъри? Поддържал ли е някакви отношения с ЦРУ? Работил ли е за тях? Може би е искал, но са му отказали?

Хейс поклати глава.

— Все още не сме проверили всичко. — Обърна се към патолога и попита: — Успяхте ли да определите приблизителния час на смъртта на Райвест?

— Трупът не е престоял във водата чак толкова дълго. Някъде между пет и шест часа. В устата му имаше течност, която най-вероятно е резултат от вътрешен оток. И е доказателство, че смъртта е настъпила от удавяне. Но ще бъда сигурен едва след като го отворя и проверя дали има вода в белите му дробове.

— Пет-шест часа значи. — Хейс се замисли и погледна часовника си. — Ако вземем под внимание времето, когато трупът е бил открит, това означава, че се е озовал във ваната някъде между един и два часа след полунощ.

— Малко след като се разделихме — добави Шон. И горе-долу по времето на появата на Чамп пред жилището му. — Беше пил доста. Няколко коктейла, след което премина на червено вино.

— Благодаря за информацията. — Съдебният лекар си записа нещо в бележника.

— Възможно ли е да бил толкова пиян, че да е паднал във ваната и да се е удавил? — попита Хейс. — Нямаше ли да се свести от водата, попаднала в носа и устата му?

Съдебният лекар поклати глава.

— Не е задължително, особено ако е бил много пиян, а не само полузаспал. — Когато си тръгнах, той наистина спеше — отбеляза Шон. — Не виждам какво би го накарало да стане с намерението да се къпе.

— Все пак е възможно — възрази лекарят. — Може би е повърнал и е искал да се измие.

— Когато си повърнал върху дрехите си, едва ли ще чакаш да се напълни ваната. Ще предпочетеш душа — отвърна Шон и изведнъж замръзна.

— Правилно — кимна Хейс, без да забелязва изражението на лицето му. Сега накъде? — попита той, след като се настаниха в колата.

— Искам да огледам повторно банята! — отвърна Шон, без да крие възбудата си. — Току-що разбрах нещо важно!

— Какво?

— Лен Райвест е бил убит.

Завариха къщичката на Лен Райвест пуста. Шон се втурна към банята, отвори вратата и спря.

— Към единайсет и четвърт дойдох тук да се облекча — обясни той. — Това е единствената тоалетна в къщата.

— Е, и? — очаквателно го погледна Хейс.

— Изнасяно ли е нещо оттук? Имам предвид от вашите хора и агентите на ФБР.

— Не. Изнесоха само тялото.

— Я се поогледайте. Нещо все пак липсва.

Хейс внимателно огледа тясното помещение.

— Предавам се — въздъхна минута по-късно той. — Какво липсва?

— Няма ги кърпите и хавлиите, които снощи бяха тук — отвърна Шон и посочи към пода. — Няма я и постелката. — Пристъпи към високото шкафче до стената и надникна зад него. — А тук имаше и вакуум помпа за отпушване на канали с дълга дръжка.

— Искате да кажете, че…

Шон коленичи и плъзна ръка по пода и плочките около ваната.

— Влажни, но не и мокри — отбеляза той и бавно се изправи. — Искам да кажа, че някой е отнесъл със себе си кърпите, с които е бърсал стените и пода на банята от водата, разплискана от борещия се Райвест.

— А вакуум помпата?

Шон пристъпи към ваната.

— Никой не би проявил желание да натиска Райвест под водата с голи ръце. Това носи определени опасности — главно от наранявания и кожа под ноктите на удавника, от която може да се извлече съответната ДНК. Но ако убиецът го е притискал с дълга дръжка, Райвест не би могъл да го докосне.

— По дяволите!

— Но така цялата баня щеше да бъде мокра, нали? Ето защо ги няма кърпите и хавлията. Ако бяха останали, полицията веднага щеше да стигне до заключението, че е имало борба, а оттам и предумишлено убийство. Райвест действително е искал да се изкъпе и убиецът се е възползвал от намерението му. Ако не беше пил, вероятно още щеше да е жив и здрав.

— Добре. Приемаме, че е бил пиян, а убиецът е използвал помпата с дръжката, което означава, че може да е била и жена.

— Така е — замислено го погледна Шон. — Обадете се на съдебния лекар и го накарайте да потърси следи с кръгла форма по гърдите и корема на жертвата. Под микроскоп може би ще се видят някакви следи от протъркване. Кажете му да търси влакънца по кожата и парченца дърво под ноктите.

Хейс извади мобилния си телефон, а Шон продължи огледа.

— Оставих му съобщение — обяви минута по-късно шерифът, а на лицето му грейна широка усмивка. — Бих казал, че решението ми да си сътруднича с вас започва да ми изглежда умно.

— Не бързайте да се радвате. Разликата между установяването на едно убийство и разкриването на убиеца е, ако използвам сравнение на Марк Твен, като между светулката и светкавицата. Сега трябва да потърсим някой, който евентуално е забелязал нещо необикновено около къщата. Периметърът е строго охраняван, а това означава, че някой непременно е забелязал нещо. Например човек, който носи цял куп мокри хавлии и вакуум помпа с дълга дръжка.

— Нещо друго?

След кратко колебание Шон реши да му се довери.

— Сутринта, някъде към шест и половина, реших да отскоча до брега на реката да разгледам хангара за лодки. Малко по-късно стреляха по мен с пушка. На два пъти, много близо до целта. Дойдох да кажа на Лен.

Хейс зяпна от изненада.

— Откъде дойдоха изстрелите? — попита той.

— Може би отвъд реката.

— Искаш да кажеш, от Кемп Пиъри?

Шон мълчаливо кимна.

— Мънк Тюринг беше открит мъртъв на територията на Кемп Пиъри — тихо промълви Хейс, а погледът му ясно показваше какво си мисли. Нима един провинциален шериф като него щеше се окаже замесен в операциите на ЦРУ? Но ако приемеха, че Мънк Тюринг и Лен Райвест са били убити от хора отвъд реката, въпросът защо оставаше открит. Твърде интригуващ въпрос, призна пред себе си Шон Кинг. Но дали си заслужаваше да рискува живота си, за да получи отговор?

— Мърк, ще ти кажа нещо, в което не съм напълно сигурен — въздъхна той. — Някъде около два през нощта ми се стори, че видях Чамп Полиън да се прибира.

— Но не си сигурен, така ли?

— Не бих се заклел — поклати глава Шон. — Беше много тъмно. Трябва да го имаме предвид, когато започнем проверка на алибитата. А, и още нещо. Узнах, че преди осем-девет месеца Мънк е пътувал в чужбина. Трябва да разберем къде е бил.

— ФБР прибра паспорта му заедно с останалите лични вещи.

— Но ти си шерифът тук. Изискай фотокопие.

— Мислиш, че е важно, така ли?

— В момента всичко е важно.

След тези думи Шон излезе под ярките слънчеви лъчи, питайки се кога ли ще заживее по-нормален живот. В следващия момент някой го потупа по рамото.

— Трябва да поговорим! — мрачно му съобщи Алиша Чадуик. — Веднага!

— А ако не искам?

— Ако не искаш, ще си сваля металния крак и ще те пребия с него!

— В такъв случай приемам. Нямам желание да ти тежа на съвестта.

Бари крачеше по коридора с кашон в ръце, а Мишел предпазливо го следваше на около пет метра разстояние. Голямата пощенска кутия беше поставена на метален стълб отвън, на две крачки от входния портал.

Бари извади ключ, отвори портала и излезе навън. Мишел ускори крачка, прекоси празната приемна и се скри зад високия храст в голяма каменна саксия.