— Не мога да контролирам начина, по който възприемате думите ми — небрежно отвърна той и посочи отсрещния бряг. — Тук се радваме на внушително федерално присъствие, което включва и представители на Военноморския флот. Хора, които работят за родината и нерядко рискуват живота си за нея. Вие би трябвало да разбирате това, защото също сте рискували живота си за родината.

— Разбирам го — кимна Мишел. — Но не разбирам накъде биете.

— Просто не искам да забравяте, че тази част на река Йорк крие много опасности. А сега ще ви пожелая приятен ден.

Мишел прибра греблото си и Уитфийлд включи на заден ход. Лодката тромаво се обърна и започна да се отдалечава. Мишел завъртя каяка така, че да може да наблюдава придвижването й към пристана на Кемп Пиъри. Уитфийлд не се обърна нито веднъж.

Когато лодката изчезна от погледа й, тя бавно обърна каяка и загреба към Бабидж Таун. Иън Уитфийлд й даде много храна за размисъл. И достатъчно основателни причини за страх.

На чаша кафе в ресторанта Мишел разказа на Шон за срещата си с Уитфийлд.

— Прави впечатление на човек, който не отправя заплахи напразно — каза Шон.

— Докато разговарях с него, кожата ми беше настръхнала — призна си Мишел.

— Което ме кара да се замисля още по-сериозно дали си струва да прескачаме проклетата ограда!

— В такъв случай трябва да потърсим друг подход — въздъхна тя. — Просто не съм сигурна срещу кого сме се изправили.

— Нека направим още веднъж рекапитулация на това, което знаем. Мънк пътува до Германия, след което умира на територията на Кемп Пиъри. На същата територия по време на войната са държали германски военнопленници. Лен Райвест прояви желание да ми разкаже за живота в Бабидж Таун и също умря. Той подозираше, че тук действат шпиони. Алиша Чадуик е имала връзка с Райвест и в момента изпълнява ролята на настойник на Виджи. Чамп няма алиби за отрязъка от време, в който е умрял Лен, но ние не разполагаме с улики срещу него. Иън Уитфийлд ми отправи недвусмислено предупреждение, а сега прави същото и с теб. Жена му е извън играта. Моргата е взривена може би за да се унищожат уликите, свързани със смъртта на Райвест.

— Чакай малко — спря го Мишел. — Ти подозираш, че Райвест е убит поради липсата на кърпи, хавлия и вакуум помпата за отпушване на канали в банята.

— Точно така — кимна Шон. — Споделих го с Хейс и той помоли съдебния лекар да търси следи от дръжката на вакуум помпата по тялото на жертвата.

— И?

— И съдебният лекар умря, преди да получим някакви резултати.

— Но как са разбрали, че подозираш умишлено убийство, за да взривят моргата?

— Може би Хейс се е изпуснал пред някого — сви рамене Шон.

— Или го е направил съвсем умишлено — предположи тя.

— Но защо?

— Защото също е в играта. Какво всъщност знаеш за него?

— Той е местният шериф.

— Но нямаме представа на кого служи.

— Не мислиш ли, че ставаш параноик?

— Мисля, че при тази конфигурация — Кемп Пиъри и Бабидж Таун от двете страни на реката — ще бъдеш абсолютно прецакан, ако не си параноик.

— Може би си права — въздъхна Шон. — Но нямаме друг избор, освен да продължаваме да се ровим. Може би Алиша ще постигне някакъв резултат, а междувременно ние трябва да проследим германската връзка и да видим докъде ще стигнем. За момента не виждам други алтернативи.

— Което в крайна сметка отново ще ни изправи пред дилемата дали да не се прехвърлим през оградата.

Разделиха се и Шон извади лист хартия от джоба си. Включи мобилния си телефон и набра цифрите, изписани върху него.

— Валъри, обажда се Шон Картър. Много бих желал да ви видя.

Мишел крачеше по обратния път към къщата. В един момент вдигна поглед и това, което видя в далечината, я накара да хукне напред с всички сили.

— Какво правиш, по дяволите? — изкрещя тя.

Виджи се обърна да я погледне. Усмивката й се стопи, пръстите й се разтвориха и препълнената торба за боклук падна в краката й.

Мишел надникна в джипа и застина. Кабината светеше от чистота.

— Как смееш да пипаш нещата ми? Това е моята кола! Кой ти позволи да се докосваш до нея?!

— Ами… — Виджи замълча и направи крачка назад. — Ти каза, че никога не успяваш да я почистиш, въпреки че имаш желание. И аз реших да ти помогна.

Мишел измъкна торбата от ръцете й и започна да хвърля вещите си обратно в джипа.

— Това не са боклуци! — изкрещя извън себе си тя. — Махай се от джипа ми!

Разплаканата Виджи се обърна и изтича в къщата. Мишел изобщо не я погледна, заета да опразва торбата и да връща боклуците в кабината.

— В лош момент ли те срещам?

Мишел рязко се завъртя и беззвучно простена при вида на Хорейшо, изправен на крачка от нея.

— Малко недоразумение — смотолеви тя.

— Според мен намеренията бяха повече от ясни — поклати глава той.

— О, я ми се махай от главата!

— Това означава ли, че ще оставим Виджи да се наплаче на воля в стаята си?

Мишел механично погледна към къщата, откъдето ясно долитаха воплите на Виджи. Обзета от внезапна слабост, тя се облегна на джипа и изпусна маратонката и банановите обелки, които стискаше в ръце. По бузата й се търкулна сълза. После тя се отпусна на стъпенката и заби очи в земята.

— Съжалявам — глухо промълви Мишел. — Но тя се ровеше в нещата ми. Никой няма право на това!

— В известен смисъл си напълно права — съгласи се Хорейшо и се облегна на джипа до нея. — Никой няма право да пипа личните вещи на другите, но имам чувството, че Виджи просто е искала да ти помогне. Ти също го разбираш, нали?

Мишел мълчаливо кимна.

— Какво реши за хипнозата?

— Вече ти казах. Ако се върнем живи и здрави…

— Ясно! — прекъсна я Хорейшо. — По-добре да прескочим мелодрамите, защото не съм сигурен, че имаш достатъчно време.

Тя бавно вдигна глава и се втренчи в него.

— Това пък какво означава?

— Точно това, което чу.

Тя се изправи и хвърли боклука в джипа.

— Но каква полза, по дяволите? Явно вече съм отишла твърде далеч.

Двамата бавно вървяха по брега. Валъри беше събула сандалите си и ги носеше в ръце, а Шон се влачеше до нея с виновно наведена глава и пълни с пясък мокасини. Беше й се обадил просто защото разследването не вървеше, а и заради разговора на съпруга й с Мишел. Но тя се нахвърли върху него в мига, в който слезе от колата. Оказа се, че вече знае всичко за Шон Картър, включително и истинската му фамилия.

— Значи си разговаряла с мъжа си, така ли? — унило каза той.

— О, да. Събирането на информация е едно от нещата, които Иън умее да върши много добре. Ти си бивш агент на Сикрет Сървис и разследваш убийствата в Бабидж Таун. Не мога да повярвам, че се вързах на лъжите ти. Просто не мога да повярвам!

— Не беше точно така, Валъри.

— Отричаш, че чрез мен се опита да измъкнеш информация за съпруга ми?! — рязко се обърна тя. — Отричаш, че си ме проследил онази вечер, след като се запознахме в бара?

— Не, но…

— Няма но!

— Да, действително търсех информация — въздъхна той. — Такава ми е работата.

— За мен е непростимо!

— Съжалявам, че те нараних, Валъри. Но когато човек се опитва да разкрие убийство… Ако имах друг начин да се сдобия с някаква информация, изобщо не бих го направил, повярвай ми!

Валъри се обърна и отново тръгна напред, скръстила ръце на гърдите си и забравила за захвърлените на пясъка сандали. Ветрецът развяваше крачолите на белите панталони, които се увиваха около стройните й крака. Гневът бавно я напускаше, чертите на лицето й омекнаха.

— Никога не съм предполагала, че може да ми се случи подобно нещо — въздъхна тя. — Иън беше последният човек, който успя да ме подхлъзне.

— Какво искаш да кажеш?

— Бях убедена, че се ожени за мен, защото ме обича. Но после разбрах, че не е така.