— Защото такава е нагласата на всяко ченге. Споменахте, че искате да ми разкажете някои неща. Досега чух само едно.

Тя му хвърли любопитен поглед.

— Уморена съм и мисля да си лягам. Ще намерите изхода, нали?

След тези думи тя стана и се запъти към стълбата, използвайки протезата си като патерица.

Шон старателно заключи след себе си. Човек трябва да внимава, когато убиецът е на свобода и е някъде наоколо.

Докато вървеше по обратния път към централната сграда, в главата му се въртеше само един въпрос: В какво се забърквам, по дяволите?

След като заряза Хорейшо, Мишел реши да пропусне и обяда. Затвори се в гимнастическата зала и проведе една тренировка с жестоко натоварване, след която не остана сухо място по тялото й. Чувствам се по-добре, увери себе си тя. Очевидно ендорфините вършеха онова, което не се удаваше на Хорейшо Барнс. Тя постепенно се убеждаваше, че инцидентът в бара се дължеше на погрешна моментна преценка в резултат на погълнатото количество алкохол. Скоро щеше да напусне клиниката и да се присъедини към Шон в решаването на чуждите проблеми. А Хорейшо да върви да човърка нещастието на други хора.

Прибра се в стаята си, за да вземе душ. Старателно среса мократа си коса, загърна се е хавлия и излезе от банята. Седна на леглото и започна да маже краката си с лосион. Изведнъж се завъртя и хавлията падна на пода.

Зад бюрото в ъгъла на стаята стоеше Бари и с усмивка я наблюдаваше.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — извика тя.

— Дойдох да взема Черил, защото закъснява за терапията — отвърна той, заковал похотлив поглед в нея. Тя рязко дръпна чаршафа, загърна се с него и се изправи.

— Нали виждаш, че я няма? Изчезвай!

— Извинявай, че те уплаших — подхвърли все така усмихнат Бари.

— Ще се оплача от теб, мръсник такъв! — гневно извика тя. — Знам какво си намислил!

— Изпратиха ме да потърся пациентка. Какво съм виновен, че се разхождаш гола? В правилника пише, че през деня болничните стаи са публично пространство, в което персоналът има право да влиза по всяко време. Пак там пише, че ако не желаят да бъдат притеснявани от служителите, пациентите трябва да се обличат в банята.

— Личи си, че отлично познаваш тази част от правилника, мистър Перверзник!

Бари започна да отстъпва към вратата, но очите му останаха залепени върху дългите й голи бедра.

— Ако направиш оплакване срещу мен, ще се наложи да се защитавам — промърмори той.

— Какво означава това?

— Означава, че много пациентки правят опити да прелъстят мъжката част от персонала на клиниката, за да получат специално отношение, малки услуги, дрога, цигари, бонбони, а дори и вибратори. В нашия случай ще кажа, че открито си ми предложила тялото си. Имаш ли нужда от вибратор, скъпа? Вече доста време си тук. Съжалявам, но не мога да ти предложа по-специално отношение, защото съм образцов служител.

— Не съм видяла кога си се промъкнал в стаята, мръснико! — изсъска извън себе си Мишел и сви ръцете си в юмруци.

— Ти ще кажеш, че съм се промъкнал, но аз ще отрека. Познай на кого ще повярват. Желая ти приятен ден — хладно приключи Бари, хвърли й един последен поглед и се измъкна навън.

Мишел вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, после грабна дрехите си и влезе в банята. По обясними причини вратата не се заключваше и тя я подпря с гръб. Искаше да бъде защитена в случай, че онзи тип реши да направи нещо повече от това да й зяпа циците. Тя излезе от банята и довърши обличането си на леглото. Появата на някаква санитарка й попречи да реши дали да подаде оплакване срещу Бари.

— Пригответе се, отиваме на сеанс — съобщи жената.

— Какъв сеанс?

— Хорейшо Барнс ви е включил в груповата терапия, която ще започне след малко.

— Не е споменавал за никаква групова терапия.

— Не знам, пише го в картона ви. Затова дойдох да ви придружа.

Жената замълча и я погледна очаквателно.

Да го вземат дяволите тоя Хорейшо!

— Колко души са в групата? — колебливо попита Мишел.

— Десет. Убедена съм, че ще имате голяма полза от сеанса. Ще продължи само половин час.

— Добре, да вървим — неохотно се съгласи Мишел. — След като няма друг начин да ми се махнеш от главата!

— Това отношение не ви подхожда, госпожо! — укорително рече жената.

— За съжаление нямам друго, поне в този момент! — сопна се Мишел.

Груповата терапия се провеждаше от доктор, когото виждаше за пръв път. Пациентите бяха наредени в кръг около него. За огромно облекчение на Мишел сред тях беше и Санди. Тя й махна с ръка да седне до нея. Малко преди началото на сеанса в помещението се появи Бари, който безшумно се изправи до вратата.

Мишел усети погледа му върху себе си и кожата й настръхна. Мръсникът я беше видял гола. Дори Шон не я беше виждал така!

Докторът започна да раздава материалите, а Санди внимателно се взря в нея.

— Добре ли си?

— Не съм, но после ще говорим — прошепна в отговор Мишел. — Какво трябва да правя по време на сеанса?

— Гледай мен и всичко ще е наред. Докторът си го бива. Има най-добри намерения, но за съжаление няма никаква представа за действителността.

След края на сеанса Мишел хвана дръжките на количката и я насочи към изхода.

— Желая ви приятен ден, дами — церемониално им се поклони Бари, отваряйки вратата пред тях.

— Върви на майната си! — отсече Мишел достатъчно високо, за да бъде чута от всички.

— О, скъпа! — сбърчи лице Санди. — Току-що обядвах, а подобни изрази предизвикват гадене в стомаха ми!

Усмивката на Бари застина.

По пътя Мишел разказа на приятелката си за инцидента в стаята.

— Не си първата, ако от това ще ти олекне — въздъхна Санди. — И други са се оплаквали, че дебне пред стаите им да чуе душа, а после влиза да ги зяпа.

— Защо тогава не са уволнили тази гадина? — избухна Мишел.

— Защото хората ги е страх да се оплачат. Не забравяй, че повечето са тук заради психически проблеми и се чувстват беззащитни. Просто нямат сили да се защитят срещу такива мръсници.

— Предполагам, че е така — кимна Мишел. — Но много ми се ще да остана насаме с копелето, само за няколко минути, след което лицето му със сигурност ще стане още по-грозно.

— Това едва ли ще се случи — каза Санди.

На прозореца в стаята на Санди имаше ваза с разкошен букет цветя.

— Таен обожател? — любопитно попита Мишел.

— Че коя жена ги няма? — сви рамене Санди и докосна с пръст цветчетата на красива роза. — Като говорим за обожатели, кой беше онзи висок и хубав мъж, с когото се появи в клиниката?

— Имаш предвид Шон Кинг? С него сме партньори.

— Само партньори? Значи още не ти е подарил годежен пръстен?

— Партньори сме в една детективска агенция.

— Ти си детектив?

— Бивш агент на Сикрет Сървис — кимна Мишел.

— Дори за миг не съм допускала, че си федерално ченге.

— Защо? Нима трябва да изглеждаме по определен начин?

— Не, но обикновено различавам добрите от лошите.

— Имаш опит и с двете групи, така ли?

— Да кажем, че съм преживяла дълъг период на трупане на опит — въздъхна Санди и я потупа по ръката. — Разкажи ми за Шон Кинг. Има ли и нещо друго освен работата?

— Започваш да говориш като психоаналитика ми — отбеляза Мишел.

— Нещата са свързани. И душата му ли е толкова приятна, колкото външността?

— Дори повече.

— В такъв случай защо още нямаш пръстен от него, скъпа?

— Ние сме бизнес партньори.

— Човек си изкарва хляба по много различни начини. Но опитът ми сочи, че красивите мъже със златни сърца се срещат точно толкова рядко, колкото жените, които напускат бара, без някой да ги е опипал. Затова знам, че попаднеш ли на такъв мъж, трябва веднага да го сграбчиш, иначе друга ще го направи.

Мишел си помисли за Шон и Джоун. Двамата отново работеха заедно, докато самата тя изследваше душата си с помощта на Хорейшо Барнс, застаряващия любител на „Харли Дейвидсън“, и се занимаваше с Бари воайора.