Няколко секунди по-късно мъжът спря на сантиметри от него. В ръцете си държеше готова за стрелба автоматична карабина МР5, лицето му беше почернено с маскировъчна боя, очите му внимателно опипваха земята. Без да губи време в безполезно изчакване, Шон се прицели и натисна спусъка. Мъжът бавно се свлече на земята. Шон прибра пистолета със зашеметяващи патрони, изтича към жертвата си и сръчно разкопча колана му. На него бяха окачени револвер, белезници, палка и най-главното — две бойни гранати. Той ги отдели, пъхна останалото в раницата си и потъна в гората.

Пое надясно, за да прибере екипировката си. Но за нещастие шумът идваше именно от тази посока. Спря, издърпа щифта на една от гранатите и с всичка сила я метна наляво. После се просна по корем и затисна ушите си с длани. Пет секунди по-късно Кемп Пиъри се разтърси от оглушителна експлозия.

Разнесоха се викове и тропот на бягащи крака, но Шон продължаваше да лежи на земята. Десет секунди, двайсет секунди, минута. Скочи и забравил всякаква предпазливост, хукна в избраната посока.

Две минути по-късно се промуши през дупката в оградата и бързо откри уредите за придвижване под вода. Взе само единия, а другия остави на място — ако все пак потрябва на Мишел.

От юг долетя бръмченето на извънбордов мотор, включен на максимални обороти. Без да се бави повече, Шон нахлузи кислородната маска и се потопи в реката. Гмурна се на недостижима за витлото на лодката дълбочина и се насочи към отсрещния бряг. Стигна до него за броени минути, изскочи на повърхността и се огледа. Намираше се на около двеста метра от хангара за лодки на Бабидж Таун. Беше задъхан от бързото плуване, но нямаше време за почивка. Изскочи от водата и хукна към близката горичка. Там разрови изсъхналата шума и измъкна скритата предварително раница. Свали леководолазния костюм и се преоблече в обикновени дрехи, после прибра екипировката в раницата и я засипа с изсъхнали листа. Забави се колкото да прехвърли записа от видеокамерата на външен носител, след което хукна към Бабидж Таун. Неизвестно защо имаше чувството, че трябва да е там, колкото по-скоро — толкова по-добре. Чувстваше, че трябва да открие Мишел, преди да е станало късно.

Товарът на камиона беше прехвърлен в малкия самолет, чиито седалки бяха свалени, за да се отвори повече място. Чамп Полиън влезе в кабината и се приготви за отлитане. Беше спокоен, че ще спази графика въпреки вятъра и усилващия се дъжд. Мъжете приключиха с товаренето, но няколко от балите останаха в каросерията на камиона, скрити от погледа на Чамп. Моторът изрева и камионът изчезна в нощта.

Чамп отмести списъка с необходимите проверки преди полета и щракна прекъсвача над главата си. Моторът се включи, витлото се завъртя. В същия момент главата на Мишел надникна през отворената врата на кабината.

— Хей, Чамп, ще ти се намери ли едно свободно място?

Главата му се извъртя, в очите му се появи дълбоко недоумение. После ръката му се плъзна към колана, но Мишел беше по-бърза. Силният удар изхвърли учения от пилотското място, от носа му рукна кръв. В следващия миг се осъзна, прескочи съседната седалка и се втурна навън. Мишел се стрелна след него.

Чамп се претърколи на бетона, а Мишел се стовари отгоре му с цялата тежест. В следващия миг кракът й го улучи в слепоочието със зашеметяваща сила, тялото му отлетя встрани. Понесена от инерцията, Мишел се препъна в крака му и тежко се блъсна във вибриращия корпус на чесната.

Възползвайки се от паузата, Чамп успя да измъкне пистолета си, но тя го изби с нов светкавичен ритник. Юмрукът му потъна в ребрата й, агонизираща болка прониза цялото й тяло. Атаката продължи с добре премерен ритник и тя най-после си даде сметка, че насреща й стои човек, който владее бойните изкуства не по-зле от нея. Падна на земята, претърколи и моментално скочи на крака.

— Какво търсиш тук, да те вземат дяволите? — изкрещя извън себе си Чамп.

— Възнамерявам да извърша официален арест — процеди тя, докато търсеше слабо място в бойната му стойка.

— Имаш ли представа какво правиш?

— Имам и още как! Но продължавам да се питам как един световноизвестен физик се е превърнал в наркотрафикант на ЦРУ!

— Мишел, ти изобщо нямаш представа какво става!

— Защо не ме осведомиш?

— Не мога. Не искам да те нараня.

— Не искаш да ме нараниш ли? А какво ще кажеш за Мънк Тюринг и Лен Райвест?

— Върша си работата, нищо повече. Трябва да ми повярваш.

— Съжалявам, Чамп, но доверието ми току-що се изчерпи. — Докато си разменяха тези реплики, тя бавно скъсяваше разстоянието помежду им. После кракът й се стрелна към главата му. Макар и улучен тежко, той се съвзе с изненадваща лекота и премина в контраатака. Мишел получи силен удар в рамото и падна по гръб. Извъртя се като котка в мига, в който той връхлетя върху нея, и успя да контрира с ритник в бъбреците. Но за нейно огромно учудване мъжът срещу нея не падна, а само политна назад. Дишаше тежко, но стойката му остана непроменена.

— Добър си! — изкрещя тя, опитвайки се да надвика грохота на самолетния двигател.

— Но не колкото теб — поклати глава той, огледа се за миг и добави: — Трябва да изчезваш оттук, Мишел!

— За да излетиш с дрогата, така ли?

— Не върша нищо незаконно, повярвай ми.

— Вече ти казах, че доверието ми се изчерпи.

Едновременно с тези думи тялото й се стрелна напред, кракът й се заби в гърдите на Чамп. Той рухна по гръб на бетона, но за нещастие на сантиметри от пистолета си. Грабна го с едно светкавично движение, прицели се и…

С дълъг, почти акробатичен скок Мишел се хвърли обратно в кабината и затръшна вратичката след себе си. В следващия миг куршумът проби кръгла дупка в дебелото стъкло. Тя седна на пилотското място и трескаво огледа контролните уреди. По време на първата въздушна разходка бе наблюдавала действията на учения зад щурвала и вече познаваше част от стартовите процедури. Освободи крачната спирачка, бутна лоста в предно положение и чесната се стрелна напред.

Вторият куршум проби илюминатора и този път Мишел не успя да го избегне. Оловото парна ръката й, оставяйки кървава следа, и излетя през страничното прозорче. Тя натисна газта докрай и самолетът с грохот се насочи към пистата за излитане. Чамп хукна след нея с пистолет в ръка. Този път стреля по опашката, но не улучи.

— Спри! — изкрещя извън себе си той. — Не можеш да го направиш! Спри!

Но Мишел нямаше намерение да излита. Изчака моторът да достигне максимални обороти и рязко натисна десния педал. Чесната се завъртя на сто и осемдесет градуса и се насочи право към вцепенения от изненада учен, който отново вдигна пистолета, но в следващия миг се обърна и побягна. Тичаше изненадващо бързо, но самолетът го настигна и Мишел върна газта, за да не го прегази. Чамп изкрещя от ужас и се хвърли в дълбоката канавка край пистата. Тялото му се претърколи няколко пъти и тежко се приземи в купчина варели.

Мишел закова машината на място, остави двигателя на празен ход и скочи на пистата. С няколко скока преодоля разстоянието до канавката и се стовари върху учения, който правеше отчаяни опити да се изправи. Лакътят й потъна в тила му, той глухо простена и изгуби съзнание.

— Няма да умреш от моята ръка, Чамп! — задъхано изсъска тя, докато го обръщаше по гръб и проверяваше пулса му. — Мястото на откачени гении като теб е в затвора!

Чамп дишаше нормално, пулсът му беше силен и равномерен. Скоро щеше да дойде в съзнание, с ужасно главоболие и силно желание да се свърже с адвоката си. Мишел вдигна глава и се огледа. Под близкия навес висеше навит на руло електрически кабел, който щеше да й свърши работа. Изтича да го вземе и здраво завърза ръцете на жертвата си.

Следващата й работа беше да претърси джобовете му, откъдето извади мобилен телефон и ключовете от колата му. Върна се при чесната, изключи мотора и заби един от ключовете в най-близката бала. Беше почти сигурна, че вътре има хероин. Пресипа част от субстанцията в торбичката, която намери в кабината. В момента, в който се обърна към вратата, от дъното долетя някакъв шум и една от балите се разклати.