Свободният край на примката беше в ръцете на Алиша, която я дърпаше с всичка сила.

Притокът на въздух в гърдите му спря, очите му започнаха да изскачат от орбитите. Направи отчаян опит да се освободи, но Алиша уви здравия си крак около кръста му, продължавайки да стяга примката. Обзет от паника, той замахна назад, но не я улучи. Направи опит да се освободи от крака й, но получи силен удар в гърба и се просна по очи във водата, повличайки и нея. За разлика от него Алиша можеше да диша. Шон изпита чувството, че мозъкът му всеки момент ще експлодира. Липсата на кислород беше фатална, тялото му започна да омеква.

Помогни ми, Мишел! Умирам!

Но Мишел я нямаше.

После сякаш по чудо примката около шията му се разхлаби, а тежестта на Алиша върху гърба му изведнъж изчезна. Шон изскочи на повърхността и загълта въздуха с широко отворена уста. Закашля се от водата, примигна и отвори очи.

— Хайде, по-бързо! — разнесе се глас над него.

Мозъкът му с мъка разчете посланието. Мишел! Тя е жива! Беше чула молбата му и беше дошла да го спаси!

— Хайде, тръгвай! — повтори гласът и една ръка грубо разтърси рамото му.

Погледът му най-сетне се проясни. Над него се беше надвесил Иън Уитфийлд, а зад гърба се виждаше неподвижното тяло на Алиша.

— Трябва да изчезваме! — настоя шефът на Кемп Пиъри, докато му помагаше да се изправи.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — хлъцна Шон, закашля се и изплю поредната порция вода.

— Мърдай, нямаме време за приказки! — сряза го Уитфийлд. — Наоколо гъмжи от хора.

— Твоите хора, мръснико!

— Не и този път. Това са командоси от специалните части, които не са под мое командване да вървим!

Уитфийлд се обърна и закуцука по пътеката между Барака № 3 и гаражите.

Шон се поколеба за миг, поглеждайки към Алиша. Преспапието, с което го беше ударила лежеше на крачка от нея. Защо се беше опитала да го убие? В далечината се разнесоха викове, той се обърна и Хукна към Уитфийлд, който беше заел позиция зад едно дърво наблизо.

— Ще ми кажеш ли най-после какво става? — дрезгаво попита Шон.

— Не сега! — отсече Иън, свали пистолета от колана си и му го подаде. После разрови храстите и измъкна скритата там карабина МР5. — Ако се наложи да го използваш, цели се в главата. Бронежилетките ще издържат на всички видове пистолети.

— Накъде ще бягаме?

— Към лодката, която съм закотвил на двеста метра от пристана.

— Не патрулират ли по реката?

— Патрулират, разбира се. Но мен няма да закачат, а теб ще скрия под платнището.

— В такъв случай да вървим.

— Не бива да бързаме — вдигна ръка Уитфийлд. — Те претърсват района сектор по сектор. Ще изчакаме да свършат с този, който опира в реката, и тогава ще тръгнем натам.

— Къде е Мишел?

— Нямам представа.

— Тя се измъкна с онзи камион, който напусна Кемп Пиъри.

Уитфийлд учудено го погледна и мрачно поклати глава.

— Дяволите да ви вземат!

— Хероин ли докараха с онзи самолет? — попита Шон. — И какви бяха онези араби?

— Слушай какво ще ти кажа, Кинг! — заплашително размаха оръжието си Уитфийлд. — Не дължа обяснения на никого и за нищо! Тук съм, за да те спася и да оправя още някои неща. Не ме карай да си променям решението!

Мишел заряза мерцедеса малко преди портала на Бабидж Таун и двете с Виджи потънаха в близката гора. По пътя малката й разказа как някакви хора се появили в стаята й, притиснали кърпа към лицето й и тя се събудила чак на борда на самолета.

По пътя профучаха няколко черни джипа начело със служебната кола на Мъркъл Хейс. Слава богу, че поне полицията ще се намеси, въздъхна с облекчение Мишел.

Излязоха на брега на Йорк, но веднага се шмугнаха в храстите, тъй като движението по реката беше доста оживено. Земята беше влажна и хлъзгава от скорошния дъжд. Над главите им с грохот прелетя самолет и Мишел го проследи с поглед. После отново насочи вниманието си към враговете долу, на земята. Вече беше направила един безуспешен опит да звънне на Шон, след което се досети, че той беше оставил телефона си в Бабидж Таун. Изведнъж й хрумна да позвъни на Хорейшо, който вдигна още след първия сигнал. Разказа му накратко за последните събития, както и че е намерила Виджи.

За негова чест Хорейшо й зададе само един въпрос, при това съвсем конкретен:

— Къде да дойда да ви взема?

Върнаха се на брега на реката и не след дълго Хорейшо се появи с моторницата.

— Бях пуснал котва в една пещера наблизо и чаках някой да се обади — поясни той. — Къде е Шон?

— Не знам — отвърна Мишел, после очите й се спряха на фигурата, изскочила от близките храсти. — Шон! — извика с облекчение тя, но после изведнъж спря, зърнала фигурата на Иън Уитфийлд с карабина в ръце. Пистолетът й моментално се насочи в гърдите му. — Пусни го! Веднага го пусни!

— Всичко е наред, Мишел — извика Шон. — Той ми помага.

— Глупости! — изкрещя извън себе си партньорката му и се прицели в главата на Уитфийлд.

— Той ми спаси живота — добави Шон.

— Чух, че си страхотен стрелец, Максуел — небрежно каза Уитфийлд, направи крачка напред и й подаде карабината. — По-добре вземи това.

Мишел пое оръжието, но пистолетът й остана насочен в главата му. После подозрението в очите й бавно изчезна и тя се обърна към Шон.

— Какво става, за бога?

— Бабидж Таун гъмжи от въоръжени до зъби мъже от Кемп Пиъри, а Алиша се опита да ме убие — кратко отвърна той.

— Аз повиках полицията, която вече е тук — съобщи му тя.

— Виджи? — учудено попита той и се усмихна на момиченцето, което срамежливо му махна иззад гърба на Мишел.

— Хей, какво е това? — обади се Уитфийлд, оглеждайки моторницата с Хорейшо на кърмата.

— Той ни е приятел, хайде да се качваме — отвърна Шон.

— Не! — отсече Уитфийлд. — Тази лодка няма да стигне до мястото. Последвайте ме.

Тръгнаха покрай брега и скоро се озоваха до лодката на Уитфийлд. Той ги накара да легнат на дъното и ги покри с дебело платнище.

Шон надникна от единия край и размаха пистолета.

— Ако се опиташ да ни прецакаш, със сигурност ще ти пробия дупка в главата.

Бурята бушуваше с пълна сила. По реката се появиха високи вълни, от потъмнялото небе рукна пороен дъжд. Мишел надникна изпод платнището, откачи една спасителна жилетка и я нахлузи през раменете на Виджи.

Една лодка ги пресрещна малко след като се отдалечиха от брега. Уитфийлд тихо изруга, а Шон здраво стисна пистолета.

Лодката беше много по-голяма от тяхната. На борда й имаше десет въоръжени мъже, плюс още някой.

— Къде беше, Иън? — попита гласът на Валъри Месълайн и Шон направи неволна гримаса.

— В Бабидж Таун — отвърна Уитфийлд. — Изглежда, някой е повикал ченгетата.

— Кой би могъл да го стори? — хладно попита жената.

— Най-вероятно онзи, който е проникнал в Кемп Пиъри. Но това вече няма значение, защото котката избяга от чувала. Веднага трябва да се изтеглите.

— Аз не мисля така — отвърна Валъри. — По-добре вземи няколко души и претърсете реката надолу по течението. Нарушителите най-вероятно са се изтеглили натам.

— Според мен трябва да отведеш хората си в Бабидж Таун. Нашите момчета ще имат нужда от помощ. А аз се връщам в Кемп Пиъри, защото ме чакат неотложни задачи.

Докато го слушаше, Валъри внимателно оглеждаше лодката му.

— Лодката ти гази доста дълбоко за сам човек, Иън — отбеляза тържествуващо тя.

Вместо отговор Уитфийлд завъртя лоста за газта и лодката се стрелна към голямата моторница. Ударът беше страничен, но достатъчно силен. Двама от мъжете паднаха във водата, а Валъри загуби равновесие.

Уитфийлд включи на заден, витлата за миг изскочиха от водата и лодката политна назад. После Уитфийлд включи на преден и се понесоха с пълна скорост. Отзад затрещяха изстрели. Един-два куршума пробиха корпуса.

— Имам нужда от помощ! — извика Уитфийлд.

Шон и Мишел отметнаха платнището и се присъединиха към него, а Хорейшо остана на дъното, притиснал Виджи до себе си. Моторницата се носеше след тях, нова серия куршуми засвириха покрай ушите им. Шон и Мишел отвърнаха на огъня. Още с първите изстрели с карабината Мишел успя да улучи носа на моторницата.