Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Не. Какви прахове използват?

Чамп спря и се взря в Шон.

— Моля?

— Пошегувах се, Чамп. Просто се пошегувах.

36

Барака № 1 се оказа значително по-просторна от владенията на Алиша. За да влезе, Чамп трябваше да пъхне картата си в магнитния четец и да опре пръст в специалното устройство за проверка на пръстови отпечатъци. Вътрешността се състоеше от просторно общо помещение в средата, около което бяха наредени отделните кабинети. През отворените врати се виждаха някакви сложни апарати, около които се суетяха хора. На една от стените висеше плакат, върху който беше изписано П=НП.

— Какво означава това? — посочи го Шон.

Преди да отговори, Чамп видимо се поколеба.

— Уравнение, в което недетерминистичното полиномиално време (НП) е равно на полиномиалното време (П). Когато бъде усвоено и използвано както трябва, прословутата формула Е равно на МС на квадрат ще изглежда като проект за детски конструктор.

— Как така?

— Задачите, свързани с полиномиалното време, могат да бъдат решени лесно. Или сравнително лесно. Но с недетерминистичното полиномиално време са свързани най-трудните проблеми на вселената.

— Например лечението на рака?

— Още е рано да се каже. Но никой не знае какви приложения може да намери. Тук имаме биологичен отдел, чиято единствена задача е да открие по какъв начин новосъздадените протеини се групират в точната комбинация, определяща функцията им в организма. Те могат да се групират по милиарди начини, но винаги избират правилната комбинация. Представи си много шахматни партии, които се играят едновременно, и многообразието от възможни ходове.

Шон забеляза, че когато говори за работата си, Чамп става изключително словоохотлив. Трябва да се възползвам, рече си той и побърза да зададе следващия въпрос:

— Добре, протеините обикновено се групират правилно. Но защо е толкова важно да разберем как го правят?

— Защото невинаги се групират правилно. И тогава настъпва истинска катастрофа. Болестта на Алцхаймер е пример за неправилно групиране на протеините. На практика това, за което говоря, може да се сравни с най-добрия начин за производството на един автомобил или с най-ефективното управление на световния въздушен трафик, обединяващо и отчитащо абсолютно всички фактори, свързани с него. Как да пренесем дадено количество енергия от точка А до всяка друга точка максимално ефективно или как да изчислим оптималния маршрут на прословутия търговски пътник. Вероятно ще ти бъде интересно да узнаеш, че ако този маршрут включва само петнайсет населени места, пред горкия човечец се разкриват 650 милиарда възможности! Знаеш ли, че никъде по света не дават гаранции за неуязвимост срещу вируси? Но ако овладеем тайните на НП, ще бъдем в състояние да създадем наистина съвършен софтуер. Тук обаче се крие и най-голямото предизвикателство, защото вселената е устроена така, че ако решим дори един проблем на НП, автоматично решаваме всичките! Това ще бъде най-великото откритие в историята на човечеството, което ще заслужава много повече от Нобеловата награда.

— А защо компютрите все още не са свършили тази работа?

— Компютрите са детерминистични същества, докато посочените по-горе проблеми — както личи от името им — са недетерминистични. Следователно за тяхното решаване е нужна недетерминистична технология.

— Върху нея ли работите тук?

— Както и над възможностите за бързо разлагане на много големи числа.

— Алиша вече ми обясни за тях — кимна Шон. — Тя търси шорткът, след който нищо на този свят няма да бъде сигурно и той вероятно ще спре да функционира. Това също заслужава Нобелова награда, нали?

— Не знам — сви рамене ученият. — С тези проблеми се занимават политиците, а не скромни учени като нас. Но разработките на Алиша са, меко казано, дръзки. Не твърдя, че не си струва да се правят подобни опити, но съм убеден, че ключът не е в тях. Той е тук, в тази зала. Трябва само да го открием. — Чамп замълча, после тръсна глава. — Погледни!

Обърна се и нетърпеливо тръгна към една овална маса, покрита със стъкло. Под него се виждаше малък, странно изглеждащ апарат.

— Какво е това? — попита Шон.

— Машината „Тюринг“ — почтително обясни Полиън.

— Нещо общо с Мънк Тюринг?

— Не, става въпроса за Алън Тюринг. Мисля, че Мънк е негов далечен роднина, което е сигурно доказателство, че гените все пак имат значение. Алън Тюринг е гений, спасил живота на милиони хора по време на Втората световна война.

— Лекар ли е бил?

— Математик, макар че определението е твърде бледо за него. Бил изпратен на работа в прочутия Блечли Парк в околностите на Лондон. Ние наричаме нашите сгради бараки в знак на уважение към гениалните дешифровчици в Блечли, които са наричали така своите работни помещения. Казано накратко, именно Тюринг създал системата, която разгадала „Енигма“ — основната шифровъчна машина на хитлеристка Германия. Благодарение на нея войната в Европа приключи най-малко две години по-рано. Алън Тюринг бил хомосексуалист, но за щастие правителството късно го разбрало. Ако бе станало по-рано, той щял да бъде незабавно отстранен и съюзниците най-вероятно щели да загубят войната. И така, кариерата му била съсипана. В крайна сметка нещастникът сложил край на живота си, поглъщайки напръскана с цианид ябълка. Човечеството загубило един гениален талант само защото харесвал момчета, а не момичета!

— И нарекохте машината на Тюринг, така ли? — попита Шон.

— Да, защото той пръв предлага идеята за универсална мислеща машина. Наричам я така поради липса на поточна дефиниция. Макар че изглежда съвсем обикновена, уверявам те, че ако е захранена с правилните инструкции, тя наистина може да реши всеки проблем. Съвременните компютри работят на същия принцип, нека го наречем много ранен софтуер. Днес никой не може да направи по-добър и по-мощен класически компютър от машината на Тюринг. Единственото, което е по силите ни, е да го направим по-бърз.

— Отново използваш определението класически.

Чамп пристъпи към бюрото си и вдигна една тънка и дълга стъклена тръбичка.

— Това е единственото устройство в света, което потенциално е по-мощно от машината на Тюринг.

— Ти ми го показа, когато се запознахме, но не обясни за какво служи.

— Едва ли ще ме разбереш.

— Хайде, казвай, не съм чак такъв глупак! — раздразнено възрази Шон.

— Не става въпрос за това! — сопна се ученият. — Няма да ме разбереш, защото и самият аз не съм съвсем наясно. Човешкият ум не е устроен да функционира в субатомен свят. Всеки физик, който твърди, че разбира квантовия свят, лъже. В него не действат нормалните и общовалидни закони.

— Квантов свят? За това ли става въпрос тук?

— Да. Става въпрос за субатомни частици, които притежават огромна и необхватна за човешкия ум изчислителна мощ.

— Няма такъв вид — вметна Шон и погледна недоверчиво стъклената тръбичка.

— В областта на компютрите размерът има значение — усмихна се Чамп и погали с пръст тръбичката. — В националната лаборатория „Лос Аламос“ действа суперкомпютър, наречен „Синя планина“, който действително заслужава името си. Сигурно знаеш, че всеки персонален компютър в света е оборудван със съответния чип. Той е мозъкът на компютъра, съдържащ милиони микроскопични ключове, които генерират езика, съставен от единици и нули. „Синя планина“ има 6000 чипа и може да извършва три трилиона операции в секунда. С негова помощ се симулират ядрени взривове, каквито, слава богу, Америка престана да извършва в действителност. Тук трябва да добавя, че въпреки тази мощност „Синя планина“ работи цели четири месеца, за да анализира ядрена експлозия с продължителност една милионна от секундата!

— Едва ли може да се нарече шеметна скорост — отбеляза Шон.

— В момента се разработва нов суперкомпютър, който моментално ще изпрати в пенсия „Синя планина“ — продължи Полиън. — Кодовото му название е „Кю“. Той ще извършва трийсет трилиона операции в секунда и ще заема площ от около четири декара. За да получиш представа за мощността му, ще посоча, че за една минута ще прави толкова изчисления, колкото обикновеният калкулатор ще направи за един милиард години! Има планове за изграждането и на още по-мощни компютри. Но и те не са по-добри от машината на Тюринг. Просто ще бъдат много по-скъпи и ще заемат огромна площ. Върхът на човешките възможности. — Пръстите му отново погалиха тръбичката. — Докато не открихме това.

33
{"b":"178833","o":1}