— Омъжена, без деца. Преди време работех, но сега си стоя у дома и понякога излизам, за да си разнообразя живота. Това е всичко.

— Излизате без съпруга си? Нима този човек не вижда с какво го е дарила съдбата?

— Не влизайте в ролята на досадника — предупредително вдигна пръст тя.

— Моля за извинение. Веднага се оттеглям на по-достойна позиция. С какво си запълвате времето?

— С нищо. Имала съм достатъчно забавления през живота си. Сега всичко върви надолу.

— Хайде де! Като ви слуша, човек може да реши, че сте с единия крак в гроба!

— А може би съм.

— Да не сте болна?

— Не в смисъла, в който питате.

Шон се облегна и разклати виното в чашата си.

— Признавам, че се класирате в тройката на най-интересните жени, които съм срещал — промълви той. — А за да получите приблизителна представа за какво говоря, ще добавя, че бившата ми съпруга никога не успя да влезе в десятката.

— Което ми говори, че не сте добър познавач на човешката душа.

— О, вече съм по-добър — усмихна се той.

— Моят съпруг със сигурност ще намери място сред първите пет на всеки списък. Изключително интересен човек. Най-вече по отношение на професията си.

— А каква е професията му?

Валъри поклати глава.

— Бъбривата уста потопява кораби. Нали знаете поговорката?

— Потопява кораби? — направи се на учуден Шон. — Да не би да е военен? Доколкото ми е известно, в района има силно военно присъствие.

— Работи за правителството, но не в тази област. Но преди време действително е бил военен, във Виетнам.

— Виетнам ли? Не ми изглеждате чак толкова стара!

— Дълго време е бил ерген — уточни тя. — Не мога да ви кажа защо е решил да създаде семейство, след като толкова години е бил сам.

— Какъв е тогава? Агент на ФБР? Неколцина мои приятели постъпиха на работа в Бюрото, след като се уволниха от армията.

— Чували Ли сте за Кемп Пиъри?

Шон се замисли и бавно поклати глава.

— Не, но ми звучи познато. Не беше ли някакъв детски лагер?

— В известен смисъл — усмихна се тя. — Но за пораснали деца със съответните играчки.

— За какво говорите?

— Кемп Пиъри е тренировъчна база на държавна институция, чиито инициали започват с Ц и завършват с У. Без да обиждам вашата интелигентност, ще ви помоля да отгатнете коя е тази агенция.

— ЦРУ?! — попита с напрегнат шепот Шон. — Съпругът ви работи в ЦРУ?!

— А вие наистина ли не сте чували за Кемп Пиъри? — подозрително го изгледа тя.

— Аз съм от Охайо. Това място може и да е популярно тук, но в Дейтън дори не са чували за него. Съжалявам.

— На практика съпругът ми е шеф на базата. Не бих казала, че това е държавна тайна.

Шон направи смаяна физиономия, помълча малко и попита:

— Може ли да ви задам един прост въпрос, Валъри?

— Защо човек като него позволява на съпругата си да ходи сама по заведения и да вечеря с непознати? — изпревари го тя и той само кимна. — Е, добре, ще ви дам прост отговор: той не се интересува вече от мен. Понякога се питам защо изобщо се ожени за мен. Вярно е, че правя силно първоначално впечатление, но при Иън това чувство отдавна е изчезнало.

— Добре, разбрах. Но след като Иън е безразличен към вас и вие към него, защо просто не се разведете?

— Разводът е гадна работа и отнема твърде много енергия — сви рамене тя. — Би трябвало да го знаете от собствен опит.

— Знам го, и то много добре — призна той. — Предполагам, че той е много зает. Имам предвид войната с тероризма и всичко останало.

— Или аз не съм му интересна — добави тя повече за себе си, отколкото за него.

Шон се облегна, помълча малко и промълви:

— При нас беше любов от пръв поглед и всичко изглеждаше страхотно. Но после тя се промени, а може би аз също. Знае ли човек? Тя не харесваше адвокатите. Предполагам, че още от началото бракът ни е бил обречен.

— Май и при нас се случи така.

— Как се запознахте с Иън?

— Работех в частна фирма, която изпълняваше поръчки на ЦРУ. Занимавах се с проблемите на биотероризма, много преди това понятие да придобие популярност. Исках да смая света. Срещнахме се на конференция в Австралия. Разбира се, тогава той все още не беше шеф на Кемп Пиъри. Всъщност бях посещавала базата, преди да се запознаем. На даден етап се уморих и напуснах, но Иън и до днес обича този свят. Това всъщност е разликата между нас, която с течение на времето се превърна в пропаст.

— Чакайте, чакайте. Сега започвам да включвам. Не откриха ли там някакъв труп наскоро?

Валъри бавно кимна.

— Човекът се прехвърлил през оградата и се застрелял.

— Защо го е направил, за бога?

— Всеки си има проблеми. Някои хора умеят да ги решават, други не — сви рамене тя.

— Говорите така, сякаш имате опит в тези неща.

Очите й се насълзиха.

— Всички говорим на базата на опита си, Шон.

Приключиха с вечерята, напуснаха ресторанта и тръгнаха по улицата.

— Вечерята беше много приятна, Валъри — промълви Шон. — Благодаря ви.

— Изглежда, адвокатите умеят да лъжат. Беше по-скоро досадна, благодарение на мен — отвърна тя.

Шон замълча просто защото нямаше какво да отговори.

— Ще остана в града още една седмица — обади се той след продължително мълчание. — Искате ли да се видим отново?

— Идеята не е добра — поклати глава тя.

— Дайте ми поне телефона си.

— Защо?

— Нима има нещо лошо да си поговорим?

— Във всичко има нещо лошо — въздъхна тя, но бръкна в чантичката си, извади лист и химикалка и надраска няколко цифри.

— Оставете съобщение, ако не вдигна. Благодаря, че ме спасихте от още една самотна вечер в бара. Сбогом.

След тези думи тя докосна ръката му, обърна се и бързо тръгна надолу по улицата. Шон остана да гледа след нея с чувство на дълбоко безпокойство. По всяка вероятност Валъри Месълайн наистина беше една самотна жена, която просто се носеше по течението. Единствената му реална връзка с Кемп Пиъри бавно се стопяваше в далечината. Как ли да открие друга?

Отговорът на този въпрос дойде с бързината, с която беше възникнал. Но дали щеше да има смелостта или по-скоро безумството, за да действа?

Мишел реши да комбинира дежурството при Виджи със смел тактически ход. Навън все още беше светло и тя поиска разрешение от Алиша да заведе детето на разходка до реката. Тъй като Виджи не умееше да плува добре, тя й нахлузи спасителна жилетка и я качи в един от състезателните каяци. Преди да навлязат навътре, Виджи получи кратък урок как трябва да действа с греблото, а самата Мишел седна отзад.

Детето се оказа схватливо и само след няколко движения започна да гребе под правилния ъгъл с изненадваща за крехката си фигура сила.

— Страшно е приятно — подвикна тя с развети от вятъра коси.

— И на мен много ми харесва — усмихна се в отговор Мишел. Две загребвания й бяха достатъчни, за да влезе във форма. След стотици хиляди километри във водата мускулите явно запаметяват съответните движения завинаги.

Не след дълго се озоваха отвъд завоя на Йорк, в непосредствена близост до Кемп Пиъри. Мишел престана да гребе и каза на Виджи да направи същото. Лодката бавно се понесе по течението. Тя се облегна назад и хвърли небрежен поглед към проблясващата метална ограда на тайнственото съоръжение. Охрана не се виждаше, но шестото чувство й подсказваше, че вече са обект на наблюдение.

— Това е Кемп Пиъри — внезапно се обади Виджи. — Там умря Мънк.

— Ти знаеш за Кемп Пиъри? — учуди се Мишел. — Мънк ли ти е разказвал за него? — Виджи мълчаливо кимна. — Какво ти е разказвал?

— Разни работи.

— Кодове и кръв?

Виджи втренчено я погледна.

— Ти си говорила с онзи човек!

— Да, с Хорейшо Барнс. Той ми е приятел.

Почти прехапа устни при последните думи.

— Аз не го харесвам.

— Е, някои хора остават с погрешни впечатления от него. Значи кодове и кръв, а? Звучи доста интересно. Ти харесваш ли кодовете?