— Нещо не следвам мисълта ти — обади се Хорейшо.

— Има предвид учени, лаборанти, охрана и други такива — поясни Мишел.

— Включително чистачи — добави Шон. — В резултат се сдобих с конкретна информация: един от пазачите забелязал униформен чистач с количка, който се е навъртал около Барака номер три някъде след един часа през нощта. — Двамата втренчено го погледнаха и той побърза да добави: — Нима не виждате връзката? Количката е средството, чрез което са били изнесени мокрите кърпи, хавлии и вакуум помпата от банята на Райвест!

— И то най-доброто средство — обади се след кратък размисъл Мишел. — Добро попадение, Шон.

— Значи Райвест е бил убит от някой от фирмата за почистване? — тихо попита Хорейшо.

— По-скоро от човек, облечен с тяхна униформа — отвърна Шон. — Направих си труда да проверя в пералнята, но не открих никакви хавлии и кърпи.

— В такъв случай говорим за убиец от женски пол — тръсна глава Хорейшо. — Искам да кажа, че това е по-логично, отколкото мъж да се преоблича в женски дрехи.

— Не е била жена — поклати глава Шон. — Пазачът беше категоричен, че е видял мъж. Направих справка при шефа на фирмата за почистване. Оказа се, че в нея работят почти толкова мъже, колкото и жени. Мисля, че обратното е по-вероятно — жена да обуе панталони, за да прилича на мъж.

— Значи трябва да проверим кой е бил дежурен през онази нощ — намеси се Мишел.

— И да, и не — отвърна Шон. — Разбира се, че ще проверим списъка на дежурствата, но според мен убийството е дело на външен човек, облечен като чистач. Кой ще задава въпроси на човек в униформа на чистач и с пропуск на шията?

— Възможно е и друго — добави Мишел. — Работата да е свършил човек от Бабидж Таун, облечен като чистач.

— Което би било още по-обезпокоително — въздъхна Шон и тръгна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да проверя дали нашият гений Чамп Полиън действително се е намирал в Барака номер две в нощта на убийството, или се е забавлявал с по-друга дейност — например да бута количката с веществените доказателства, след като е удавил Райвест.

Шон не успя да намери жив свидетел за присъствието на Чамп в Барака № 2 по времето на убийството. Това автоматично върна името на учения в списъка на заподозрените за убийството на Лен Райвест. Телефонът на Шон иззвъня, докато пътуваше към къщичката на Алиша.

— Получихме съобщение от собствениците на Бабидж Таун — осведоми го Джоун.

— Кои са те?

— Не знам.

— Как тогава реши, че съобщението е от тях?

— Използваха предварително уточнените пароли и начин за връзка. След убийството на Райвест те променят становището си за присъствието ни в Бабидж Таун. Но ако все пак демонстрираш някакъв напредък…

— Джоун! — нетърпеливо я прекъсна Шон. — Скъсвам си задника, за да направя точно това! Едва ли си виждала по-високи каменни стени от тези, които ни заобикалят тук! На всичкото отгоре още не знаем кой ни плаща!

— Все пак си открил нещо, така ли?

Той се поколеба само за миг, след което я информира за германските военнопленници.

— Нима мислиш, че това има нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг? — засече го тя.

— Възможно е. Много ще ми помогнеш, ако успееш да изровиш отнякъде списък с имената на германските военнопленници, които са били затворени в Кемп Пиъри по време на войната. Надявам се, че след като успя да уточниш маршрута му в Англия, ще можеш да направиш същото и за Германия. Аз от своя страна ще се опитам да надникна в задграничния му паспорт, разбира се, ако успея да го измъкна от ФБР.

— Ще видя какво мога да направя. Имаш ли идея къде по-точно е бил в Германия?

— Никаква.

— Чух, че си поискал средства за екипировка.

— Има такова нещо.

— Но не си дал никакви подробности.

— Нищо необикновено, повярвай ми.

— В такъв случай можеш да ми кажеш за какво става въпрос.

— Джоун, ако не искате да отпуснете средствата, просто ми кажи. Открил съм на добра цена нещата, които ми трябват. Част от тях могат да се вземат и под наем.

— Не оспорвам разходите.

— В такъв случай за какво става въпрос?

— Имам чувството, че криеш някаква информация от мен.

— Когато имам конкретни резултати, ти ще си първата, която ще ги научи.

— Какво е положението с твоята откачена партньорка?

— Какво имаш предвид, по дяволите? — вцепени се от изненада той.

— Аз също си имам източници — лаконично отвърна Джоун.

— Тя е добре.

— Сигурна съм. Но ако приемеш един приятелски съвет, не разчитай на една психически неуравновесена личност да ти пази гърба в кризисна ситуация.

— Гърбът ми си е окей.

— На мен ли го казваш? — иронично подхвърли тя. — Убедена съм, че това се отнася и за някои други части на тялото ти. Но ако говорим сериозно, трябва да повторя, че човек никога не трябва да оставя живота си в ръцете на приятели. Трима души вече намериха смъртта си, Шон. Никак не ми се ще четвъртият да си ти!

Линията прекъсна, а Шон се прокле за обзелите го съмнения в стабилността на Мишел. Какво щеше стане, ако тя изпаднеше в криза точно когато са на територията на секретната база? Нямаше ли да доведе до смъртта и на двамата?

На другата сутрин Мишел тръгна да търси Виджи, но момиченцето беше изчезнало. Алиша работеше, а охраната само за миг бе изпуснала детето от погледа си. Мишел си спомни за разговора им от предишния ден и хукна по пътеката към реката.

Стигна да пристана за по-малко от пет минути и веднага забеляза, че един от каяците липсва. Обърна се и трескаво огледа реката. Водата беше разпенена от наближаващата буря, течението беше значително по-силно. Тресна гръмотевица, в ноздрите я блъсна озонът на настъпващия дъжд.

После до ушите й долетя писък, от който цялата настръхна.

— Помощ! Помощ!

Мишел изтегли двуместен каяк от стапела до вратата на хангара, хвърли вътре гребло и навито на ролка въже и го понесе към пристана. Миг по-късно беше във водата и с мощни загребвания се насочи към средата на реката.

— Помощ!

В далечината й се мярна червено петънце. След няколко бързи загребвания Мишел се приближи и успя да зърне преобърнатата лодка на Виджи. Детето се беше вкопчило в нея, но силното течение я влачеше надолу. Мишел удвои усилията си и каякът полетя напред. От месеци не беше гребала и доста бързо остана без дъх. Възстанови се светкавично, за броени секунди. Небето над отсрещния бряг се разцепи от ослепителна светкавица, последвана от оглушителен тътен. Земята сякаш се разтърси.

Писъците на Виджи се чуваха вече съвсем наблизо. Заковала очи в нея, Мишел остави физическите усилия на мускулите си. Пет минути по-късно, след поредица ослепителни светкавици и оглушителни гръмотевици, тя се изравни с преобърнатия каяк. Протегна греблото по посока на детето в момента, в който от небето рукна истински порой. Тежките дъждовни капки буквално жилеха лицето й.

Виджи отказа да се залови за протегнатото гребло и упорито стискаше ръба на преобърнатата лодка.

— Тук съм, Виджи — подвикна с престорено спокойствие Мишел. — Всичко ще бъде наред, чуваш ли?

— Ще се удавя! — отвърна с треперещ глас Виджи. — Не нося спасителна жилетка!

— Няма да се удавиш! Пусни лодката с едната си ръка и хвани греблото!

— Не мога!

— Можеш, Виджи!

Над главите им блесна гръмотевица. Толкова близо, че космите по тила на Мишел се изправиха от могъщия електрически заряд.

— Хвани греблото, Виджи! — изкрещя тя. — Веднага!

Виджи не помръдна, но течението свърши работата вместо нея. Тласъкът на водата откъсна пръстите й от преобърнатия каяк, тя нададе силен писък и потъна.

Мишел уви въжето около глезена си и завърза другия му край за халката на носа.

— Помощ! — изпищя Виджи, изскочила за миг на повърхността.

Мишел се гмурна. Водата беше мътна и тя започна да търси тялото на детето повече пипнешком, отколкото с помощта на зрението си. В крайна сметка успя да я хване, сграбчи я за косата и я повлече нагоре. Миг по-късно главите им изскочиха над водата. Виджи кашляше и плюеше задавено.