— И вие имате въоръжени хора — изтъкна Шон.

— Ако зависеше от мен, нямаше да ги има — заяви Чамп. — Но аз не съм собственик, а само управител на Бабидж Таун. Тези неща ги решават други.

— А защо ви е необходима охрана?

— Заради естеството на работата ни. Част от нашите разработки са с огромен търговски потенциал. В известен смисъл се надпреварваме с времето. Много хора по света искат да ни изпреварят. — Ръката му направи широк жест. — Затова се нуждаем от охрана навсякъде.

— Появиха ли се вече представителите на ЦРУ?

— Знае ли човек? Искам да кажа, че шпионите рядко чукат на вратата да ти кажат: „Здрасти, ние сме от ЦРУ. Казвай каквото знаеш, иначе ще ти видим сметката.“ — Чамп измъкна от джоба си някаква стъклена тръбичка.

— От лабораторията ли идвате? — полюбопитства Шон.

— Защо питате? — подозрително го изгледа онзи.

— Заради стъкълцето, което държите. Прилича ми на голяма пипета — от онези, с които си слагаме капки в очите, но вие положително сте му дали някакво научно наименование.

— Това стъкълце може би ще се окаже най-голямото откритие в историята на човечеството, което ще остави далеч след себе си телефона на Бел и електрическата крушка на Едисон — тържествено обяви Чамп.

— Какво е то, по дяволите? — стреснато го погледна Шон.

— Вероятно най-бързият неконвенционален компютър в историята на човечеството, стига да го накараме да работи оптимално — равнодушно отвърна Чамп. — Разбира се, това не е работен модел, а само концептуален прототип. Но да се върнем на събитията, които се случиха тук. Напоследък през Бабидж Таун преминаха доста хора. Включително местната полиция, представена от някакъв тип с опърпана каубойска шапка, който нарича себе си Мъркъл Хейс, както и неколцина мастити представители на вече споменатото ФБР. — Той постави стъклената тръбичка на масата и заби поглед в Шон. — Знаете ли какво си мисля?

— Какво?

— Мисля си, че тук е в ход някаква гигантска конспирация, която няма нищо общо с ЦРУ. Те прекалено много бият на очи. Според мен тя е дело на военнопромишления комплекс, за който ни предупреди президентът Айзенхауер, преди да напусне поста си.

Шон направи безуспешен опит да прикрие скептицизма си.

— По какъв начин свързвате всичко това с тялото на Мънк Тюринг, открито на територията на Кемп Пиъри? — попита той.

— Свързвам го с факта, че в съседство с Кемп Пиъри е разположен оръжейният арсенал на флота. А преди време и самият Кемп Пиъри е бил собственост на флота.

— Разработките ви имат ли някакво военно приложение?

— Страхувам се, че не мога да ви отговоря.

— Но вие не работите по държавни поръчки, нали?

— Това тук да ви изглежда държавен институт? — остро попита Чамп.

— Не знам… — Шон и измести поглед към екипа на вратата. — Карате или кунг-фу?

— Таекуондо — отвърна с лека усмивка Чамп. — Започнах да тренирам още в гимназията по настояване на баща ми.

— Той е бил любител на бойните изкуства, така ли?

— Не, накара ме да тренирам таекуондо, за да мога да се защитавам от другите момчета. Вероятно ще се шокирате, ако ви призная, че като момче бях голям смотаняк, мистър Кинг. А тийнейджърите адски мразят смотаняците. Особено ги мразят онези, чиято вратна обиколка е значително по-голяма от мозъка им. — Чамп хвърли поглед на часовника и вдигна купчина документи от бюрото.

Отбелязвайки този факт, Шон побърза да каже:

— Нуждая се от подробностите по случая. Ако ви е омръзнало да ги повтаряте, мога да ги обсъдя и с Лен Райвест — човека, когото ми посочиха за евентуални контакти.

В същия момент в стаята влезе ниска набита жена с посивяла коса и табла в ръце.

— Ще помолиш ли Лен Райвест да дойде при нас, Дорис? — каза Чамп.

Шон изчака жената да напусне стаята и се извърна към Чамп.

— Докато чакаме, бихте могли да ми разкажете нещичко за Бабидж Таун. Разбира се, като пропуснете поверителните неща. Що за място е това? Шофьорът не успя да ми обясни за какво става въпрос.

Ученият не изглеждаше очарован.

— Малко история, Чамп, нищо повече — настоя Шон.

— Чували ли сте за Чарлс Бабидж?

— Не.

— Той има голям принос за създаването на съвременния компютър, особено ако вземем предвид факта, че е роден през 1791 година. Изобретил е скоростомера. Като любител на статистиката е създал уникални таблици за изчисляване на смъртността, които застрахователните компании използват и до днес. А когато изпращате писма, вие използвате единни пощенски тарифи, разработени също от Бабидж.

Но лично за мен най-голямото постижение на Чарлс Бабидж е разшифроването на многоазбучния шифър на Виженер, който е бил загадка в продължение на близо три столетия.

— Многоазбучен шифър?

— Точно така — кимна Чамп. — Блез дьо Виженер е френски дипломат, създал въпросния шифър през шестнайсети век. Бил известен като многоазбучен, защото използва букви от различни азбуки. Именно в това се съдържа неговата гениалност. Но в продължение на две столетия не го използвали, защото го смятали за прекалено сложен. На всичкото отгоре не подлежал на честотен анализ. Знаете ли какво представлява честотният анализ?

— Звучи ми познато — колебливо отвърна Шон.

— Честотният анализ е Свещеният Граал на ранните криптоаналитици. Изобретен е през девети век. Честотният анализ регистрира честотата на поява на буквите в даден текст. В английския език това е буквата Е, следвана от Т и А. Именно тук се крие ключът към дешифрирането, което днес е лишено от всякаква лингвистична романтика и е свързано единствено с дължината на секретни числови ключове, анализирани с помощта на мощни компютри.

Преди хиляда години субституционният шифър бил смятан за непробиваем. Мюсюлманите обаче успели да го разбият напълно и така осигурили голямо предимство на дешифровчиците пред шифровчиците. Това положение се запазило в продължение на векове.

Шон нетърпеливо се размърда на стола и Чамп веднага го забеляза.

— Моля за извинение, мистър Кинг — промърмори той. — Но ако проявите още малко търпение, ще разберете за какво става въпрос.

— Не, не, наистина ми е интересно — отвърна Шон, с мъка сподавяйки прозявката си.

— Добре. В традиционната си форма честотният анализ е напълно безпомощен пред чудовището на Виженер, защото то наистина е изградено по уникално остроумен начин. Но старият Чарли Бабидж успял да забие ножа право в цифровото му сърце без помощта на компютър или изчислителна машина.

— Как? — попита Шон.

— Атакувал го по оригинален и абсолютно неочакван начин, който се превърнал в модел за следващите поколения криптоаналитици. Но за уникалното си постижение той не получил никакво признание, защото не си направил труда да публикува своето откритие.

— Как тогава става известно то?

— Благодарение на неколцина учени, които проучили записките му през двайсети век и установили, че той е първооткривателят. Най-сетне стигаме до същността на въпроса. Нарекох мястото „Бабидж Таун“ в знак на уважение към един човек с невероятен ум, но с ограничени способности в областта на самоизтъкването. Веднага искам да добавя, че ние ще вдигнем шум до небесата в момента, в който постигнем целите си. — Чамп се усмихна. — Разбира се, първо ще ги защитим със съответните патенти, което ще ни направи приказно богати след практическото приложение на нашите изобретения.

— Тоест ще получите парче от тортата?

— Иначе не бих стоял тук. Но работата продължава да ме вдъхновява дори когато не печеля нито цент от нея.

— Кой е собственикът на Бабидж Таун?

Вратата се отвори и в кабинета влезе нисък щирокоплещест мъж малко над четирийсет, облечен в тъмен костюм и с вратовръзка с неопределен цвят. Посивялата му коса беше пригладена с гел, сините му очи огледаха внимателно Чамп и Шон.

— Лен, запознай се с Шон Кинг — изправи се Чамп Полиън, след което прибра стъклената тръбичка, прототип на компютър, и напусна стаята. Едва тогава Шон си даде сметка, че този човек беше говорил много, но на практика не му бе казал нищо.