Синя раковина направи драматична пауза. Фам се замисли какво точно бяха предложили на обитателите на Мирна почивка в замяна на техните услуги. За Бога, нека само не е двигателят за придвижване в дълбините!

— Добре де, предавам се. Какво толкова ценно притежаваме?

— Огнени решетки! Ха, ха.

— Какво?! — Фам помнеше това от списъка със странни наименования, който ездачите бяха изготвили. — Какви са тия „огнени решетки“?

Синя раковина пъхна едно клонче във вътрешността на скродера си, измъкна от там нещо черно с неравна повърхност и го подаде на Фам. Представляваше парче с неправилна форма с размери петнайсет на четиридесет сантиметра, което при допир приличаше на гума. Въпреки размера си обаче, сигурно не тежеше повече от няколко грама. Приличаше на добре оформена… сгурия. Любопитството на Фам растеше от минута на минута.

— И за какво може да послужи това?

Синя раковина развълнувано разтресе листа. След малко Зелено стебло срамежливо се обади:

— Има най-различни теории относно неговата употреба. Това е чист въглерод, фракционен полимер. Той е нещо обичайно за търговията в Трансцендентното. Ние смятаме, че там го използват за опаковане на някои по-деликатни материали.

— Най-същественото сега е — избръмча гласът на Синя раковина, — че някои раси от Средно ниво извънредно много го ценят! Защо ли? Пак повтарям — ние нямаме ни най-малка представа каква е причината за това. Предполагаме обаче, че хората на Свети Риндел не са крайният купувач. Кокалестите крака са твърде разумни, за да използват решетките. И така, ние разполагаме с цели триста парчета от тези прекрасни неща. А това е предостатъчно, за да премахне като с магическа пръчка страховете на Свети Риндел пред апрахантите.

Докато Фам утешаваше Равна, Свети Риндел беше предложил план за действие. Ремонтът на „Единак II“ в доковете, където се намираха и корабите на апрахантите, би било чисто самоубийство. Освен това водачът на тяхната флота беше заповядал „Единак II“ да напусне пристанището. Свети Риндел обаче държеше и едно малко пристанище недалеч от мястото, където се намираха. Отиването им там би било напълно оправдано, защото само на няколкостотин километра от него съществуваше колония на ездачите в Мирна почивка. Беше уговорено да се срещнат с кокалените крака, за да предадат стоката и да уточнят последни подробности около ремонта. Поправката щеше да им струва двеста и седемнайсет огнени решетки. Ако всичко се подредеше по план, Свети Риндел обещал да поправи дори агравитатора им. След падането на Рилай такова предложение не беше за изпускане. Хи, старият Синя раковина никога нямаше да изтърве възможността за едно добро пазарене.

„Единак II“ се освободи от котвите, които го придържаха към кея и внимателно се насочи към по-далечните пръстени. Движеха се почти на пръсти. Фам не откъсваше очи от пристанището и следеше дори за най-малкото раздвижване в него. Съдовете на апрахантите обаче стояха неподвижно и нищо не показваше, че се канят да им пресекат пътя. От тях долитаха само случайни радиосигнали. Никой не се опита да тръгне по следите им. Малкият „Единак II“ и неговият екипаж от „посадени в гърнета растения“ бяха твърде незначителни за вниманието на великите воини.

— И така, кога трябва да доставим огнените решетки?

— При приключване на ремонта. Не можем да тръгнем, докато Свети Риндел или неговият клиент не се уверят, че доставката ни е напълно редовна.

Фам започна да барабани с пръсти по командното табло. Тази ситуация предизвикваше лавина от спомени. Някои от тях караха косата му да настръхва.

— Значи ще си получат стоката, докато ние сме още в центъра на Мирна почивка? Това никак не ми харесва.

— Вижте, сър Фам, вашият опит в търговията е натрупан предимно в Изостаналата зона, където сделките са били разделени една от друга от цели десетилетия или дори векове. Безкрайно ви уважавам за това, повече отколкото бих могъл да изразя, но вие имате известни професионални деформации. Тук, в Отвъдното, размяната е много важен елемент от сделката. Ние не знаем какво подтиква Свети Риндел към тази сделка, но ни е известно, че ремонтното му пристанище работи най-малко от четиридесет години. Напълно е възможно да се опита да играе твърдо, но ако е избил или измамил мнозина от своите клиенти, обществото на търговците щеше да е научило за това досега. В такъв случай малката му работилница да е останала без никаква работа.

— А-ха.

Нямаше никакъв смисъл да спори с тях точно в този момент. Дори Фам усещаше, че обстоятелствата сега бяха много по-различни от предишните сделки. Над Риндел, пък и над всички в Мирна почивка, беше надвиснала опасността от Унищожителите, а откъм Сяндра Кей идваха все по-ужасяващи новини. В такъв случай имаше опасност домакините им да изгубят целия си кураж, щом получат огнените решетки. Време беше да вземе някои предпазни мерки.

И Фам се понесе към работилницата на кораба.

Равна се появи отново при командния пулт, тъкмо когато Синя раковина и Зелено стебло приготвяха огнените решетки, необходими за размяната. Тя се придвижваше колебливо, отблъсквайки се непохватно от едно място до друго. Под очите й имаше тъмни кръгове. Равна отвърна неуверено на прегръдката на Фам, но все пак не го пусна веднага.

— Искам да ви помогна. Какво трябва да направя?

Ездачите оставиха решетките и се дотъркаляха при нея.

Синя раковина внимателно протегна клонче към ръката й.

— Засега за вас няма никаква задача, лейди Равна. Всичко вече е готово. Ще се върнем след по-малко от час и най-после ще можем да се махнем от това място.

Все пак я оставиха отново да им нагласи камерите и да провери добре ли е опакована стоката. Фам се примъкна близо до нея, когато тя започна да изпробва колко здраво са вързани решетките. Усуканите въглеродни блокчета изглеждаха още по-странно заедно. Плътно подредени, те пасваха съвършено едно към друго. Широкият близо метър пакет приличаше на триизмерен трион, направен от въглен. Заедно с празния сак от резервни части, в който ги бяха сложили, те не тежаха повече от половин килограм. Хм, хм. В такъв случай излизаше, че тия залъгалки наистина горят като адски огньове. Фам се зарече, че щом се озоват на безопасно разстояние в космоса, ще изпробва как действат стотината парчета, които оставаха на борда.

Ездачите отново напуснаха кораба, а на Фам и Равна не оставаше друго, освен да следят събитията чрез техните камери.

Резервното пристанище всъщност не се намираше на територия, населявана от расата на кокалените крака. Вътрешността на купола, в който се озоваха сега ездачите, беше много по-различна от онази, която видяха при първото им излизане. Този път нямаше никаква гледка към откритото пространство извън купола. Тесният проход, по който се движеха, криволичеше между неравни стени, покрити с тъмни дупки. Навсякъде из въздуха се носеха насекоми и често закриваха обективите на камерите. Всичко наоколо изглеждаше на Фам твърде опасно и несигурно. По нищо не личеше коя е основната раса, която живее тук. Освен ако това не бяха белезникавите червеи, които подаваха безформените си глави от околните дупки. От микрофоните върху пулта долетя гласът на Синя раковина, който обясняваше, че те вероятно са най-древните обитатели на Мирна почивка. След изминалите милиони години и стотиците трансцендентни емигранти, останките от древната раса сигурно все още притежаваха разум, но въпреки това бяха най-странното нещо от чудесата, възникнали някога в Изостаналата зона. Те все повече се затваряха сред своите себеподобни, изключително предпазливо контактуваха с външния свят и бяха потънали в грижи, които оставаха неразбираеми за напредналите светове. Именно тези създания най-много копнееха да притежават огнените решетки.

Фам се стараеше да не изпуска нищо от поглед. Ездачите трябваше да изминат близо четири километра от пристанището до мястото, където стоката им щеше да бъде „окачествена“. Докато приятелите му се придвижваха, Фам забеляза два външни изхода и не установи нищо заплашително или със съмнителен характер. Но откъде ли би могъл да знае кое е „заплашително“ тук, помисли си унило той. Оставаше му да разчита единствено на данните от корабните системи. По външната окръжност на пръстена се движеше само един голям сферичен сателит. Всичко в ултрасветлинния трафик изглеждаше спокойно, а и в новините от локалната мрежа нямаше нищо тревожно.