— Нещата всъщност се развиват доста добре… Поне според мен. Нали видя, че когато пристигнахме, кокалените крака взеха проби от всички оферти на Синя раковина. Бас ловя, че вече знаят точно какво караме и какво можем да им предложим. Щом още се пазарят, значи наистина притежаваме нещо, което ги интересува.

— Така ли мислиш?

— Обзалагам се, че е точно така. Едва ли Свети Риндел си чеше езика толкова време само заради удоволствието от самия разговор.

— Проклятие, много е възможно обаче да не караме нищо, което да ни послужи за размяна. Това не е търговски курс и корабът ни изобщо не е зареден.

Синя раковина и Зелено стебло бяха разтоварили всички стоки, за които прецениха, че няма да са необходими при пътуването. Това включваше всички сензорни устройства и компютърна техника, предназначена за Дъното на Отвъдното. Сега обаче можеше да се окаже, че те са жизнено необходими за продължението на мисията. Защото се нуждаеха от поправка на двигателите на каквато и да е цена.

Фам се изкиска.

— Наистина притежаваме нещо, което Свети Риндел много силно желае. В противен случай не би си хабил приказките. Послушай само как се опитва да ни притисне до стената със „спешните поръчки на останалите си клиенти“! Тоя Свети Риндел има похватите на същински измамник от нашата раса!

Внезапно откъм микрофоните на ездачите се дочу мелодия, която много наподобяваше човешко пеене. Равна насочи камерите на Зелено стебло в посоката, откъдето идваше звука. Върху „пода“ на гората откъм далечната страна на помещението се бяха появили три непознати създания.

— Та те са прекрасни. Същински пеперуди! — възкликна Равна.

— А?!

— Искам да кажа, че много приличат на пеперуди. Нали ги знаеш — насекоми с големи пъстроцветни крила.

Новодошлите наистина приличаха на огромни пеперуди. Темата им бяха на хуманоиди с височина около метър и петдесет. Кафява мъхеста козина ги покриваше от глава до пети. Крилата им започваха от плешките на гърба. Разтворени, те достигаха почти два метра ширина. Окраската им беше в пастелно синьо и бледо жълто, а някои имаха по-сложни орнаменти от останалите. Нямаше съмнение, че са създадени изкуствено или пък са резултат от намеса в генната структура. С това телосложение шаха да бъдат смазани на която и да е планета с нормална гравитация. Но тук, където не съществуваше земно притегляне… Трите същества се задържаха при входа няколко секунди, а огромните им очи с кротък поглед внимателно изучаваха ездачите. После размахаха крила с премерена грациозност и се издигнаха до върховете на дърветата. Картината приличаше на кадър от детско рисувано филмче. Имаха симпатични кръгли като копчета нослета, а очите им бяха толкова мили и доверчиви, та всеки аниматор на детски филми би завидял на умението на техния създател. Гласовете им наподобяваха на детско пеене.

Свети Риндел и хората му боязливо се размърдаха по местата си. Най-високият от посетителите запя, като в същото време продължаваше леко да вее с крила. След миг Равна осъзна, че говори съвсем правилен трисквелайн с помощта на предната част на главата си, както явно говореше и на родния си език.

— Привет, Свети Риндел! Корабите ни вече чакат на доковете за поправка. Платихме си честно и почтено, при това много бързаме. Затова трябва незабавно да започнеш работа!

Преводачът от трисквелайн, който стоеше близо до Свети Риндел, побърза да предаде казаното на своя водач.

Равна застана плътно зад Фам пред монитора, който показваше срещата.

— Излиза, че работилниците на нашия приятел май наистина са претоварени от работа.

— А-ха…

Свети Риндел се понамести нервно на мястото си върху клона. Малките му ръчички нервно пощипваха зелени иглички от дървото, докато отговаряше.

— Уважаеми клиенти, ние предложихте цена за нашите услуги, която не беше одобрена единодушно. Сроковете, в които настоявате да приключим, са неизпълними за нас.

Меката мъхната пеперуда издаде писклив звук, който можеше да мине за радостно бебешко гукане. Смисълът на думите обаче беше съвсем различен:

— Времената се промениха, създания от Риндел! Вие трябва да разберете едно — няма да допуснем осуетяване на нашите планове. Ти, водачо, знаеш, че флотата ни е тръгнала на свещен поход! Всеки пропилян час е в твоя вреда. Помисли само за силата, срещу която ще трябва да се изправиш, ако се разбере, че си ни отказал съдействие! Ще пострадаш, дори ако възникне и най-малкото подозрение, че не желаеш да работиш за нас!

Във въздуха проблеснаха сини и жълти дъги и пеперудата обърна гръб на присъстващите. Нейните тъмни очи с кротък поглед се приковаха в ездачите.

— И тия ли посадени в гърнета растения са твои клиенти? Откажи им обслужване! Докато не си тръгнем, за теб не съществуват други клиенти!

Равна си пое дълбоко въздух. Не личеше трите крилати създания да са въоръжени, но тя изведнъж се разтревожи за безопасността на своите приятели.

— Какво ли знаеш ти — обади се Фам. — Ако това са пеперуди, то те имат железен юмрук.

На ездачите им трябваше по-малко от половин час, за да се върнат обратно на кораба. Но на Фам Нувен се стори, че е минало много повече, макар да се опитваше да не го показва пред Равна. Явно и двамата прикриваха истинските си чувства един от друг — той беше наясно, че тя все още го смята за лесно раним и психически неустойчив след случилото се на Рилай.

Камерите на ездачите обаче не показаха повече някоя от пеперудите убийци. Най-сетне външният капак на кораба изскърца и Синя раковина и Зелено стебло отново се появиха в кабината.

— Досега бях убеден, че тия кокалени крака само си придават важност и се правят на много заети — започна от вратата Синя раковина. По всичко личеше, че и той като Фам няма търпение да обсъди до най-малката подробност случилото се по време на срещата.

— И аз си мислех същото. Честно да си призная, още подозирам, че тия пеперуди са част от инсценировката. Всичко изглеждаше твърде мелодраматично.

Синя раковина раздвижи клонки и Фам се досети, че това за ездача трябва да е потръпване от ужас.

— Не бих се обзаложил за това, сър Фам. Това бяха апраханти. Само като ги погледнеш и те обзема ужас — не мислите ли така? Те се срещат много рядко в днешно време, но сред звездните търговци се носят най-различни истории за тях. Макар че поведението им беше доста пресилено дори за едни апраханти… Тяхната Хегемония е в упадък от няколко века насам. — Той изшумоля нещо по посока на командното табло и върху екраните се появиха най-близките ремонтни кейове. Синя раковина продължи да пърха с листа, но този път към Зелено стебло. — Тези кораби тук са от един и същи тип. Дизайнът им е от Върха на Отвъдното, също като нашия, но много по-… военен.

Зелено стебло се приближи още повече към екрана.

— Тук има поне двайсетина от тях. Чудя се как така всички изведнъж са се повредили и защо толкова спешно се нуждаят от поправка.

Военни?! Фам започна изпитателно да оглежда корабите пред себе си. Вече се беше научил да различава основните отлики между съдовете от Отвъдното. Тези очевидно имаха възможност да поемат много голям товар. Пък и сензорните им устройства бяха много по-съвършени от тези на обикновените кораби. Хм.

— Излиза, че тия пеперуди са доста несговорчиви типове, така ли? Как ви се стори, Свети Риндел и компания — много ли се стреснаха?

Ездачите изведнъж млъкнаха. Фам не можа да разбере дали задълбочено обмислят отговора или пък едновременно изпуснаха нишката на разговора. Той извърна очи към Равна.

— Ами какво е положението с локалната мрежа? Иска ми се да се поразровя за някои данни.

Още преди да довърши, тя вече беше задействала необходимата програма.

— До този момент нямахме връзка. Не можахме дори да прочетем Новините.

За причината Фам можеше и сам да се досети. „Локалната мрежа“ се състоеше от единствения свръхмощен компютър, с който разполагаше Мирна почивка, свързан в комуникационна мрежа за обслужване на местните жители. Тя беше най-сложното нещо, което Фам беше виждал някога, но въпреки това не надхвърляше ограничените възможности на Изостаналата зона. А Фам знаеше какво са способни да сторят вандалите с подобна система. Кюенг Хо веднъж си бяха имали работа с подобна долна и непочтена цивилизация и после трябваше да преинсталират цялата си компютърна система. Затова не беше никак чудно, че Свети Риндел не им позволява достъп до локалната мрежа. По обясними причини, докато се намираха в пристанището се налагаше антените на „Единак II“ да бъдат изключени. Ето защо нямаха директна връзка с Мрежата.