Една минута. Две. Фам не продължаваше започнатото изречение.

— Не се тревожи, Фам, просто ти трябва време.

— Да, така е. — Той се отдръпна, за да вижда лицето й. — Но поне в едно съм сигурен — Древния имаше причина да го направи. Двамата с теб в никакъв случай не сме тръгнали да гоним вятъра. Там на Дъното в страумлинския кораб наистина има нещо, което според Древния би могло да промени хода на събитията. — Той леко прокара ръка по лицето й, а в усмивката му имаше повече мъка, отколкото радост. — Нима не разбираш, Равна? Ако наистина си права, значи днес аз бях най-близо до човешкия си първообраз. Иначе целият съм пълен с товара на Древния, с неговите Божии останки. Повечето от тях сигурно никога няма да осъзная напълно. Но ако пък всичко действаше нормално, най-вероятно бих експлодирал. Сега просто съм Неговия самонасочващ се механизъм, роботът Му на Дъното на Отвъдното.

Не! Ала тя не можа да удържи потръпването си.

— Може и така да е. Но въпреки всичко ти си оставаш човешко същество, ние имаме обща цел и аз… няма да те оставя да си отидеш.

След два дни четиримата се събраха при командния пулт на „Единак II“. Този път всички участваха в разговора.

— Трябва да решим точно кои формули да им изпратим, за да може да се спаси кралството на Тайния остров…

— … при това да са по силите на „господин Стийл“, за да ги изпълни в срок от сто дни — допълни Синя раковина. Той също беше прекарал по-голямата част от времето си в библиотеката на кораба, изучавайки програмите за технологическо развитие.

— Аз продължавам да мисля, че пушките и радиостанциите са най-доброто решение — намеси се Фам.

— Ти какво мислиш, Синя раковина? — попита Равна. — Дали ще могат бързо да направят радио като се има предвид, че започват от нищото?

На Нийора радиовръзките се бяха появили почти едновременно с полетите в орбита — цял век след началото на Ренесанса.

— Напълно е възможно, лейди Равна. Има много прости способи, които са били установени едва след идването на високите технологии. Например квантовите торисонови антени могат лесно да бъдат заменени от смес на сребро с кобалтова стомана, стига да се спази правилната пропорция. За съжаление за нейното получаване са необходими твърде много теоретични познания и умения за решаването на някои големи диференциални уравнения. Има много обитатели на Изостаналата зона, които изобщо не са открили принципа на радиото.

— Дотук добре — каза Фам. — Остава проблемът с превода. Джефри сигурно е чувал и преди за кобалт, но как би могъл да обясни какво е това на някой, който изобщо няма такава дума в езика си? Ако не научим повече за техния свят, ние дори не бихме могли да им опишем как да намерят кобалтова руда.

— Това със сигурност ще забави процеса — призна Синя раковина. — Но програмата се е погрижила и за такива усложнения. Господин Стийл явно не е чужд на идеята за експериментиране. За да разбере какво е кобалтът, ние ще му изпратим описанието на три експеримента, базирани върху изследването на близки до кобалта руди, заедно с подходящи химически тестове.

— Това обаче не е така просто — включи се Зелено стебло. — Някои от химическите тестове изискват специални условия. Освен това е необходимо извършване на експерименти, чрез които да се установи токсичността. А ние знаем много по-малко за света на тези глутници, отколкото е необходимо за избора на подходяща програма.

Фам се усмихна.

— Надявам се тези същества да притежават необходимото чувство за благодарност; никога досега не бях чувал за квантови торисонови антени. Току-виж тези глутници получили някакво оръжие за масово изтребление и тогава край с Кюенг Хо.

Въпреки всички усложнения, подаръкът все пак можеше да бъде изпратен. Оставаше въпросът дали съоръженията ще са готови навреме, за да бъде опазен Джефри до пристигането на кораба. Четиримата отново и отново преравяха програмите в библиотеката. Наистина, колко малко знаеха за тези глутници!

Равна не можеше да се примири с мисълта, че каквото и да правеха те четиримата, спасението на Джефри до голяма степен зависеше от милостта на съдбата. Накрая тя взе най-добрата програма, която бяха способни да издирят, преведе я на самнорск и я изпрати.

Стийл от край време беше почитател на военната архитектура. Но сега можеше да добави нова глава в книгата си, посветена на тази тема — как да се построи замък, защитен дори от нападения по въздуха. Вестта за летящия кораб се разнесе из целия континент. Още преди да изтече следващото лято наоколо сигурно щеше да гъмжи от чужди армии, които се опитват да му отнемат небесния дар или поне да го разрушат. Имаше нещо друго обаче, което представляваше още по-голяма заплаха — звездните хора. Те щяха да пристигнат скоро и той трябваше да е готов.

Стийл надзираваше работата на строежа почти всекидневно. По продължението на южната част от оградата вече полагаха каменната облицовка. Като го гледаше от скалите на Тайния остров новото му леговище изглеждаше почти завършено… „Трябваше да е завършено от доста време насам“, изръмжа една от частите му. Май вече беше крайно време да се премести оттатък. Безопасността на Тайния остров от ден на ден се изпаряваше като дим. Хълмът със звездния кораб вече стана истинския център на Движението и това не бе само пропаганден ход. Загадката, която посолствата на Фленсер в чужбина наричаха „Оракулът от звездния хълм“, надхвърляше и най-дръзките мечти. Всеки, който успееше да се добере до този оракул, щеше да владее света. Уменията на Стийл вече бяха без значение. Ето защо той рециклира или просто екзекутира няколко прислужника, които си бяха позволили да се сприятелят с Амдиджефри.

Лорд Стийл се събра в плътна група и се спусна от стената по току-що изсечените каменни стъпала. Вътрешният двор се простираше върху дванайсет акра, но още не беше покрит с калдъръм. Лапите му измръзнаха от студената кал, но той остана доволен, че поне снегът се топеше в купчини, струпани далеч от строителните площадки. Пролетта вече беше в разгара си и слънцето светеше ярко в студения въздух. Виждаше се на няколко мили разстояние — над Тайния остров, чак до пътя към Океана и надолу по брега с фиордите.

Стийл извървя набързо последните метри до височинката, където се издигаше корабът. Наблюдава известно време как подреждаха одяланите камъни в дупката и ги съединяваха с хоросан, после даде знак на слугите с него и продължи напред. Рововете за новата стена продължаваха чак до върха, където се издигаше оградата на звездния кораб. Това беше най-сложната част от целия строеж, но тя щеше да превърне замъка в чудесен капан. Още малко информация, получена чрез Амдиджефри, и той щеше да знае точно как да завърши започнатото.

Вратата в оградата към кораба беше отворена и пред нея рамо до рамо стоеше една от глутниците на охраната. Именно тя първа чу шума, само миг преди той да достигне до Стийл. Пазачът разкъса редицата си, за да огледа наоколо. Разнесоха се високи, едва доловими за слуха писъци. После се чу и зовът за атака. Слугите се втурнаха по стълбите надолу и обкръжиха строежа. Стийл и охраната му ги следваха по петите.

Лордът се закова на място край изкопа в най-отдалечения край на крепостта. Сега вече беше ясно каква е причината за тази врява. Три глутници от слугите разпитваха говорителя на един от строителите. Бяха го отделили настрани и го налагаха с палките си. От такова разстояние мислите му се чуваха толкова ясно, колкото и неговите писъци. Останалите от него се измъкваха от изкопа, разделяха се на първоначалните по-малобройни глутници и нападаха стражата с кирките. Как се беше стигнало изобщо до тази кървава разправа? Стийл можеше да се досети. В тази част на строежа бяха разположени най-секретните части от лабиринта с тайни проходи и коридори. Той беше замислил дори по-сложна система, която да използва срещу двукраките. Естествено, след завършването на това крило от замъка всички, участвали в строежа му, щяха да бъдат разчленени. Макар и доста тъпи, строителите най-вероятно се бяха досетили какво ги чака.