Внезапно човешкото тяло пред нея се покри с дрехи. При други обстоятелства Равна би се усмихнала. Калирът Грондър беше избрал някакъв абсурден костюм, взет като че ли от ерата на Нийора. Тялото беше окичено с меч и пистолет с куршуми… Спящият принц от Епохата на принцесите.

— Представям ти човека — тържествено произнесе Грондър.

Рилай е съвсем обикновено име за област. Нещо като Нова земя или Новград например. То се появява всеки път, когато хората се преселват от едно място на друго, колонизират нови земи или пък се включват в комуникационна система.

Но в настоящата ера едно от значенията на Рилай доминираше над всички останали. От двайсетте хиляди светлинни години галактическата шир Рилай разполага с 30% територия от Отвъдното, включително много звездни системи в самия му край, където космическите кораби могат да изминат едва една светлинна година на ден. Няколко съдържащи метали слънчеви системи имаха същото благоприятно разположение и се явяваха негови конкуренти. Но докато останалите цивилизации постепенно загубиха интерес или предпочетоха да колонизират в Трансцендентното, а други бяха унищожени от апокалипсис, то Организацията „Вриними“ оцеля. След петдесет хиляди години в състава й още имаше няколко от расите, които я създадоха. Нито една обаче не беше запазила лидерското си място, макар принципите и политиката да оставаха непроменени. Установени закони и стабилност — сега Рилай беше основният посредник сред Магеланите и едно от малкото места, които предоставяха всякакъв вид връзка с Отвъдното в галактиката Скулптор.

На Сяндра Кей върху бляскавата репутация на Рилай нямаше нито петънце. По време на двегодишния си стаж Равна разбра, че реалността далеч надхвърля предположенията й. Рилай се намираше в Средното ниво. Единствената дейност на Организацията бяха предавателните функции и осигуряване на достъп до архивите. За сметка на това тя внасяше най-съвършеното биологично и технологично оборудване от Върха на Отвъдното. Доковете на Рилай бяха скъпо удоволствие, което можеха да си позволят единствено големите богаташи. Простираха се на хиляди километри площ — кейове, хангари за ремонт, центрове за прекачване, паркове и спортни площадки. Дори на Сяндра Кей имаше по-просторни места. Но Доковете не бяха в орбита. Те плуваха на хиляда километра над повърхността върху най-голямата агравитационна конструкция, която Равна някога беше виждала. Годишната заплата на един академик от Сяндра Кей би стигнала за един квадратен метър агравитационна материя. А тук имаше милиони хектари, поддържащи в пространството милиарди тонове товари. Само подмяната на износената материя изискваше по-голям търговски оборот с Върха на Отвъдното, отколкото можеха да осъществят няколко звездни системи, взети заедно.

„А сега аз имам собствен кабинет на това място.“ Да си на пряко подчинение при калира Грондър си имаше и своите предимства. Равна се изопна в стола си и се загледа в централното море. На височината на Доковете налягането още беше три четвърти от земното притегляне, фонтани от въздух поддържаха годна за живот атмосфера над централната платформа. Предния ден тя беше наела лодка, за да прекоси водния басейн с кристалночисто дъно. Беше наистина необикновено преживяване — под кила преминаваха облаци, а над главата й се простираше небе в индиговосиньо, изпъстрено със звезди. Тази сутрин предпочете да повърви край брега. Дори на трийсет метра от водата във въздуха се усещаше вкуса на сол. В далечината се открояваха бели върхове.

Погледът й попадна на една фигура, която с мъка си проправяше път по брега към нея. Само преди няколко седмици и в най-смелите си фантазии тя не можеше да си представи подобна среща. Само преди няколко седмици тя все още беше потънала в архивите, подготвяйки специализацията си, щастлива, че има достъп до една от най-големите база данни на Мрежата. Сега… сега сякаш беше изминала пълен кръг и се бе върнала назад в детството, при мечтите за приключения. Проблемът беше, че понякога се чувстваше като подлец и негодник. Фам Нувен беше живо същество, а не стока за продан.

Тя се изправи и тръгна да посрещне червенокосия си посетител.

Този път той не носеше меча и пистолета от чудноватата екипировка, избрана от Грондър. Въпреки това дрехите му бяха обшити със сърма и накичени с панделки и дантели като от епохата на древните героични походи. Ленивата му походка издаваше самоувереност. След срещата си с Грондър тя беше прегледала антропологията на Старата земя. Там често се срещаха червена коса и издължени очи, макар и рядко събрани в един екземпляр. Със сигурност обаче опушената му кожа би била нещо необичайно дори сред обитателите на Земята. Човекът насреща й, както и тя самата, беше продукт на извънземната еволюция.

Той спря на една ръка разстояние и й хвърли крива усмивка.

— Ти май си човешко същество. Да не си Равна Бергсъндот?

Тя се усмихна и кимна в отговор.

— Г-н Фам Нувен?

— Точно така. Вижда се, че и двамата сме много досетливи.

Той се промъкна край нея и потъна в сянката на кабинета. Костелив орех.

Тя го последва като се двоумеше откъде да подхване. Човек само си въобразява, че не би имал проблеми с други от неговата раса. Но разговорът потръгна удивително гладко. Бяха изтекли повече от трийсет дни от възкресението на Фам Нувен. Времето мина предимно в зубрене на езика. Той се оказа удивително схватлив — вече употребяваше трисквелайнския търговски сленг като местните хора. Безспорно умът му беше като бръснач.

Равна беше заминала от Сяндра Кей преди две години, оставаше й още една година стаж. Досега се справяше доста добре. Вече имаше близки приятели — Ейгравън, Сарале. Но разговорът с новодошлия отново й припомни нейната самота. В някои отношения той беше по-чужд на Рилай от което и да е друго същество. Понякога й се приискваше да го сграбчи и да изтрие с целувка самодоволната му усмивка.

Грондър Вринимикалир й беше казал истината за Фам Нувен. Възкръсналият беше във възторг от плановете на Организацията за неговото бъдеще. Това означаваше, че теоретически тя може да продължи заниманията си с чиста съвест. Но на практика…

— Г-н Нувен, моето задължение е да ви подготвя за живота в новия свят. Зная, че сте бил подложен на доста интензивно обучение през последните дни, но все пак има известни граници при възприемане на цялата информация.

Червенокосият се ухили.

— Викай ми Фам. Права си, че се чувствам като претъпкана чанта. В сънищата ми гъмжи от хиляди тънки гласчета. Научих много неща, без да мога да ги изпробвам на практика. Още по-лошо — бях като мишена за всички тези преподаватели. Ако Вриними целят да ме прецакат, избрали са отличен похват — да ми вземат акъла. Ето защо се уча да ползвам местната библиотека без чужда помощ. Затова и настоявах да открият някой като теб. — Той забеляза изненадата върху лицето й. — Я! Ама ти не знаеше ли? Нали разбираш, общуването с реално същество ми дава шанс да разбера неща, които не са планирани предварително. Освен това винаги съм бил добър познавач на човешката природа. Виждам през теб сякаш си прозрачна.

Усмивката му ясно показваше, че си дава сметка колко е нахален. Равна вдигна очи към зелените корони на дърветата край брега. Като че ли този ахмак си заслужава онова, в което се беше забъркал.

— Значи имаш голям опит при общуването си с хора?

— Като се имат предвид ограниченията в Изостаналата зона, все пак имам опит, Равна. Наистина доста съм видял. Знам, че не ми личи, но съм на шестдесет и седем години субективно време. Много съм благодарен на вашата Организация за изкусното размразяване.

Той повдигна несъществуващата си шапка и я размаха с поклон пред краката й.

— Последното ми пътуване беше преди повече от хиляда години обективно време. Бях военен програмист на Кюенг Хо… — очите му внезапно се разшириха и той пророни нещо неразбираемо. За миг изглеждаше беззащитен и уязвим.