— Виждаш ли, нещастието на Страум внезапно те превърна в един от най-ценните служители на Организацията.
— Не… Не разбирам.
— Равна, слуховете в Дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ имат основание. Страумляните са имали лаборатория в Първо ниво на Трансцендентното. Позволили са си да си играят с формулите от някакъв древен архив и са успели да създадат Сила. По всичко личи, че тя е Отклонение от втора степен.
Мрежата отчиташе Отклонение от втора степен веднъж на един век. Подобна Сила можеше да има нормална „продължителност“ до десет години. Но явленията от тази категория бяха изключително унищожителни и за този период можеха да нанесат непоправими поражения. Бедният Страум!
— Както и сама се досещаш, в момента пред нас се отварят възможности за огромни печалби, но и за големи загуби. Ако бедствието се разшири, ние ще загубим много от потребителите на Мрежата. От друга страна пък всеки, свързан по някакъв начин със Страумлинските владения, дава мило и драго да разбере какво се е случило там. А това би повишило трафика на информация с няколко процента.
Грондър каза всичко това много по-хладнокръвно, отколкото на нея би й се харесало. Но в края на краищата поне достатъчно ясно очерта истинската причина за разговора им. На практика шансовете за печалба бяха пряко свързани със смекчаването на щетите от Отклонението. Ако не се беше вдълбочила чак толкова в работата си с архивите, тя и сама можеше да се досети. И въпреки това все пак_ беше мислила_ по въпроса.
— Има дори още по-привлекателни перспективи от тези. От историческа гледна точка подобни отклонения винаги са представлявали интерес за останалите Сили. Те ще искат достъп до Мрежата, а и… информация за създаващата се раса.
Гласът й заглъхна, когато тя най-сетне осъзна повода за срещата им. Челюстите на Грондър щракнаха в знак на съгласие.
— Точно така. Ние от Рилай сме в изгодна позиция и можем да осигуряваме новини за тези от Трансцендентното. Освен това разполагаме със собствено човешко същество. През последните три дни получихме десетки запитвания от цивилизации, които са на Върха. Някои от тях дори твърдят, че представляват Сила. Този интерес може да означава само увеличение в приходите на Организацията през следващите няколко десетилетия.
Но всичко това би могло да се прочете и в разискванията на Дискусионната група „Бедствия и катастрофи“. Има обаче още нещо, което засега ще те помоля да запазиш в пълна тайна. Преди пет дни в наша територия навлезе емисарски кораб от Трансцендентното. Оттам твърдят, че представляват една от Силите.
Стената зад него внезапно се превърна в екран, на който можеше да се види посетителя. Единственото създание на кораба представляваше неестествена купчина от бодли и крайници. Уредите за измерване показваха, че това чудо е само на пет метра от тях.
Равна почувства как косата на тила й настръхва. Те се намираха в Средното ниво, а това означаваше, че са относително защитени срещу прищевките на Силите. И все пак… знае ли човек. Това нещо изглеждаше доста обезпокояващо.
— Какво иска?
— Информация за Страумлинското отклонение. И още по-точно, то е особено заинтригувано от твоята раса. Предлага много висока цена, ако успее да отведе със себе си живо човешко същество.
Отговорът на Равна беше рязък, почти груб.
— Това не представлява интерес за мен.
Грондър разпери бледите си ръце. Светлината проблясваше върху хитиновата повърхност на пръстите му.
— Предоставя ти се невиждан шанс — „чиракуване при боговете“. Този обещава в замяна да ни прати оракул тук.
— Не! — Равна се надигна от мястото си. Тя беше просто едно човешко същество, изгубено на повече от двайсет хиляди светлинни години от дома. Този факт беше достатъчен да й се свива сърцето, колчем се сетеше за него през първите дни от стажа си тук. После лека-полека завърза приятелства, научи повече за етиката в Организацията, започна да се доверява на съществата около нея почти като на хората от Сяндра Кей. Но… в Мрежата съществуваше само един-единствен оракул, който беше почти на десет години, а и на него можеше да се вярва само с едно наум. Тази Сила изкушаваше Организацията „Вриними“ като й предлагаше наистина безценно съкровище.
Прищракването на челюстите на Грондър издаваше неговото объркване. Той й махна с ръка да остане на мястото си.
— Това беше само предложение. Никога не сме принуждавали подчинените си да правят нещо против волята си. Ако се съгласиш да работиш като наш местен експерт…
Равна кимна с глава.
— Добре. Честно казано, не съм и очаквал да приемеш предложението. Ние разполагаме с нещо като доброволец, но той се нуждае от предварителен инструктаж.
— Човек?! Тук?
Равна си беше открила постоянно действаща страница в локалната директория за контакти с други човешки същества. През последните две години беше установила връзка с трима души, но те само преминаваха през този район.
— От колко време тя — или той — е тук?
Изражението на Грондър беше нещо средно между усмивка и откровен кикот.
— Малко повече от век, макар че установихме присъствието му едва преди няколко дни.
Картината пред тях се промени. Равна разпозна „мазето“ на Рилай — гробището за изоставени кораби и стари части, което се намираше само на хиляда светлинни секунди от архивите.
— Успяхме да получим доста материал от един минаващ транзитно кораб, натоварен с неща, които са се надявали да купим или пък да разпродадем на търг.
Екранът се изпълни от уголемения образ на разнебитен кораб с дължина около двеста метра и източена като вретено конструкция. Двигателите му за свръхзвукова скорост приличаха на кочани, обраснали по корпуса.
— Лекотоварен кораб? — попита Равна.
Грондър отрицателно изщрака.
— Не — драга. Тя е на поне три хиляди години. Повечето време е изкарала в дебрите на Изостаналата зона, а десет хиляди години е била в Безпаметните дълбини.
Сега, когато бяха още по-близо, тя можеше да забележи, че целият корпус е покрит от малки дупчици — резултат от вековното действие на разяждащата ерозия. Макар и автоматично управлявана, експедиция като тази беше голяма рядкост. Нямаше никакъв шанс тези, които са я програмирали, да доживеят завръщането на кораба. Понякога преди завръщането му изчезваше дори расата, която го е създала. Замислилите подобна мисия трябва да са били малко смахнати. А тези, които щяха да възстановят кораба, ги чакаше добра печалба.
— Тази драга идва от много далеч, дори и да не е била изпратена с такава цел. Не е успяла да извлече нищо забележително от Безпаметните дълбини, но нищо чудно от това. Там всичко изчезва безследно. Разпродадохме повечето от товара незабавно. Останалото беше подробно описано и забравено… Докато не се случи това със Страум.
Звездното небе изчезна и на негово място се появи нещо подобно на урок по анатомия — напосоки струпани крайници и части от тяло. Много приличаха на човешки.
— В една от слънчевите системи някъде в самия край на Изостаналата зона, драгата е открила блуждаещ кораб. Развалината не е притежавала свръхзвукова тяга и по всичко е личало, че дизайнът е местен. Тази слънчева система е необитаема, затова предположихме, че на кораба е станала авария или пък екипажът е бил поразен от Дълбините. В противен случай щяха да се превърнат в ледени частици, пръснати из безкрая.
Трагедия в самия край на Изостаналата зона, при това преди хиляди години. Равна насила откъсна очи от тази касапница.
— И вие се каните да продадете това на посетителя?
— Даже нещо още по-добро. Като се поровихме по-внимателно в товара, открихме съществена грешка в описа. Едно от телата е почти непокътнато. Каквото му липсваше, го взехме от останалите трупове. Е, доста скъпо ни излезе, но затова пък сега разполагаме с живо човешко същество.
Образът отново примигна и Равна притаи дъх. Анимацията показваше как пръснатите човешки части постепенно се събират и образуват едно цяло. Тялото беше напълно завършено и единствено стомахът беше малко разкъсан. После и неговите краища се събраха и зараснаха… Това не беше „тя“. Той се носеше из въздуха, непокътнат и съвсем гол, сякаш заспал. Нямаше и капка съмнение за принадлежността му към човешкия род. Но всички хора, населяващи Отвъдното, водеха началото си от Нийора. А този човек не притежаваше нито една от техните наследствени черти. Кожата му беше опушеносива, а не кафява. Косата му беше ръждива — цвят, който тя беше виждала само в пра-нийорските хроники. Костите на лицето видимо се различаваха от тези на съвременните хора. Но незначителните разлики не бяха по-шокиращи от коренно различната конструкция на нейните колеги.
