Животът в университета Херт на Сяндра Кей би трябвало да я задоволи напълно. Всичко потръгна по мед и масло и сигурно щеше да продължи така до края на дните й, но нещата внезапно се обърнаха с главата надолу през последната година от следването. Тогава обявиха конкурса за стажанти на „Вриними“. Наградата беше тригодишна изследователска работа в архива на системата Рилай. Ако я спечелеше, това й даваше шанс за цял живот. Щеше да се върне, натрупала повече опит, от който и да е местен академик.

И така, Равна Бергсъндот се озова на повече от двадесет хиляди светлинни години от дома, при това с достъп до центъра на мрежа, свързваща милиони светове.

Слънцето беше залязло преди час, когато Равна се упъти през Градския парк към резиденцията на Грондър Вринимикалир. Посещенията й на планетата, откакто беше пристигнала в системата Рилай, се брояха на пръсти. Повечето от работата й беше свързана със самия архив, отстоящ на хиляди светлинни часове. По това време тук беше ранна есен, макар здрачът да бе променил окраската на дърветата в различни оттенъци на сивото. Там, където се намираше Равна — на сто метра височина — студеният въздух щипеше кожата и предвещаваше настъпването на мразовити дни. Под краката си тя можеше да зърне пламъците на огньове, запалени от излезлите на пикник хора. Докато наблюдаваше спускането на здрача, Равна за миг успя да си представи, че е на нейната родна планета. Погледнеше ли обаче небето, осъзнаваше, че е много далеч от дома — на двайсет хиляди светлинни години, където галактическият въртоп се бе разпрострял чак до зенита.

Сред здрача блещукаше слаба светлинка, която едва ли щеше да стане по-ярка тази нощ. Ниско върху западния хоризонт личеше група вътрешносистемни фабрики, които светеха по-ярко от която и да е луна. След около половин час щяха да изгреят и Доковете. Тяхната светлина не беше ярка като тази на фабриките, но заедно можеха да затъмнят, която и да е от по-далечните звезди.

Равна смени скоростта на своя агравитатор и се спусна по-ниско. Уханието на есенна мъгла и димът от огньовете станаха още по-осезаеми. Внезапно навсякъде около нея зазвуча калирски смях — неволно бе попаднала сред играчи на въздушна топка. Тя шеговито разпери ръце в разкаяние и се измъкна настрани от групата.

Разходката из парка наближаваше своя край — вече се виждаше нейната крайна цел. Резиденцията на калира Грондър беше нещо необичайно за пейзажа в парка и внушителната й сграда се забелязваше отдалеч. Беше още от времето, когато Организацията се бе присъединила към Рилай. Погледната само от осемдесет метра височина, сградата представляваше масивен силует върху фона на вечерното небе. Когато заискриха светлините от фабриките, по нейните гладки стени започнаха да се провиждат и маслени краски. Грондър беше шеф на шефа на нейния шеф. За две години беше говорила с него точно три пъти.

Нямаше вече за кога да отлага. Едновременно притеснена и изпълнена с любопитство, Равна полетя още по-ниско и се остави електронния водач да я преведе през трите платформи към входа на сградата.

Грондър Вринимикалир я посрещна с обичайната за Организацията любезност — стандартен начин на общуване, който служеше на няколко раси от системата. Приемната беше обзаведена с мебелировка, която можеше да се ползва едновременно от хората и от „Вриними“. Бяха поднесени освежителни напитки, последвани от куртоазните въпроси относно работата й в архива.

— Престоят ми тук си има и добрите, и лошите страни — отвърна откровено тя. — От една страна научих много полезни неща. Беше ми показано всичко, което трябва да усвои един стажант. Боя се обаче, че в новия отдел ще имам нужда от допълнителна система от кодове и много по-разширен достъп до информация.

Всичко това вече беше отбелязано в нейните рапорти и старият можеше да го научи само с едно натискане на клавиша.

Грондър внезапно прокара ръка по пъстрата си обвивка.

— Да, това разочарование можеше да се очаква. Ейгравън и Дърчи (това бяха шефът на Равна и неговият началник) са особено доволни от твоя напредък. Ти наистина постигна добро ниво на образование, при това доста бързо. Убеден съм, че в Организацията има място и за човешки същества.

— Благодаря, сър — изчерви се Равна. Мнението на Грондър не излезе от обичайния официален тон, но означаваше много за нея. Казаното със сигурност предвещаваше пристигането и на други човешки същества дори още преди да е приключил нейният стаж. Значи това е била истинската причина за тази среща?

Тя се опита да не гледа втренчено събеседника си. До този момент беше успяла да привикне с вида на основната раса от Вриними. От разстояние калирите приличаха на хуманоиди, но отблизо разликата беше очевидна. Расата бе възникнала от същества, подобни на насекоми. Еволюцията бе заздравила вътрешните им органи и променила действието на техните системи. Външната обвивка обаче наподобяваше нещо средно между повърхността на червей и прозрачните хитинови люспи на насекомите.

На първи поглед Грондър не беше от най-впечатляващите представители на своята раса. Но дори когато посегнеше да оправи дрехата си или просто потриваше очи, в движенията му се усещаше удивителна прецизност. Ейгравън твърдеше, че той е много, много стар.

Грондър внезапно смени темата, сякаш просто натисна друг бутон.

— Известно ли ти е за… промените в Страумлинските владения?

— Имате предвид рухването на Страум ли? Да, известно ми е. „Макар да се учудвам, че ти се интересуваш от това“, продължи наум Равна. Страумлинските владения бяха наистина значима част от човешката цивилизация, но в информационния трафик на Рилай представляваха само една нищожно малка частица.

— Моля да приемеш моите съболезнования.

Независимо от жизнерадостните послания, идващи откъм Страум, на всички беше ясно, че там върлува някакво бедствие. Почти всяка раса, докоснала се някога до Трансцендентното, най-често ставаше свръхинтелигентна, превръщаше се в Сила. Сега обаче страумляните бяха създали или пробудили Сила, която носеше смърт и унищожение. Съдбата им бе по-ужасяваща дори от най-мрачните прогнози на бащата на Равна. Тази зла прокоба превземаше всичко, що някога са били Страумлинските владения.

Грондър продължи подхванатия разговор.

— Тези новини повлияха ли по някакъв начин върху работата ти?

Любопитството я завладяваше все повече и повече. Тя беше готова да се закълне, че събеседникът й постепенно доближаваше главното в разговора. Да не би пък именно това да беше главното? Случилото се на Страум бе ужасно нещастие, особено за човешките същества. Но все пак нейният дом се намираше на Сяндра Кей. Страумлинските владения бяха колония на нейната родна планета, но тя нямаше роднини там. „На косъм бях да се озова там, ако не бяха майка и татко.“ На практика когато Страумлинският център отпадна от Мрежата, близо четиридесет часа Сяндра Кей нямаше връзка с външния свят. Това доста я беше притеснило, защото контактът с всеки район трябваше да е пряк и непрекъснат. Комуникацията най-накрая беше възстановена. Лине и родителите й бяха добре. Поражението на Страум беше събитието на века за жителите на Сяндра Кей, но въпреки това нещастието си оставаше твърде отдалечено от тях.

— Така, така — челюстите му се размърдаха по подобие на човешкото кимване. Главата му се наклони така, че към нея бяха обърнати само очите по периферията. Ама той май се колебаеше! Равна отвърна мълчаливо на погледа му. Калирът Грондър очевидно беше най-странният от администраторите на Организацията. Той беше единственият, чиято резиденция се намираше на повърхността. Официално отговаряше за архивите. В действителност обаче ръководеше търговията на Вриними (разбирай разузнаването). Носеха се слухове, че е бил дори на Върха на Отвъдното. Ейгравън даже твърдеше, че шефът му има изкуствена имунна система.