Тази вечер разбра още нещо: беше способна да ги нарани, дори без да ги докосва. Е, поне някои от тях. Дори само омразата й бе достатъчна, за да извади от равновесие Надутия клоун.

Джоана се върна в топлата и опушена стая и хлопна вратата след себе си. След всичко, което се случи, би трябвало да ликува.

Джакерамафан не каза на никого какво го сполетя при Двукракото. Но така или иначе пазачът на Вендейшъс стана свидетел на случилото се. Макар и да не говореше добре самнорск, той сигурно схвана какво се разиграваше пред него. Рано или късно останалите също щяха да научат.

Книжовника прекара дълги часове, надвесен над останките от своя ръкопис, опитвайки се да възстанови чертежите по памет. Трябваше да мине време, преди да се реши отново да отиде в лабораторията с Компютъра. Знаеше, че околните го мислят за нахалник, но въпреки това трябваше да мобилизира целия си кураж преди да отиде при Джоана. Той беше уверен, че неговите идеи са гениални, но досега все се натъкваше на хора без въображение, които се опитваха да го убедят в противното.

Книжовника имаше всички основания да се мисли за късметлия. Неговата глутница бе получена чрез разцепването на една по-голяма на две малки части. Това се случи в Рангатир, в източната част на Републиката. Баща му беше богат търговец и Джакерамафан наследи някои от неговите черти, но му липсваше най-важната — търпението, необходимо за затъпяващо еднообразните действия на търговеца. Неговата глутница-близнак можеше да се нарече по-скоро ограничена и не проявяваше склонност към учение. По онова време семейното предприятие се разрастваше и първите години брат му не се лакомеше за неговия дял от богатството. Още отначало Книжовника показа, че е избрал пътя на учения. Изчете всичко — естествена история, биографии на велики личности, способи за култивиране и усъвършенстване на глутниците. Накрая се оказа, че притежава най-голямата библиотека в Рангатир — повече от сто книги.

Най-накрая брат му откупи и неговия дял от семейното предприятие, а Джакерамафан замина за столицата. Оказа се, че това е било за добро. Тогава Книжовника вече наброяваше шестчленна глутница и искаше да види, колкото се може повече от заобикалящия го свят. Освен това в столичната библиотека имаше пет хиляди тома, в които лежаха събрани опитът и историята на цял свят! Записките на Джакерамафан върху прочетеното се разраснаха до размерите на малка библиотека. Но въпреки това университетските учени все нямаха време да го изслушат. Книжовника осъзна, че в свят, движен от дела, а не от идеи, най-напред трябва да привлече вниманието върху себе си. Едва тогава неговите гениални прозрения щяха да получат полагащото им се внимание. Ето защо, без някой да го е вербувал за подобна дейност, той реши да шпионира. Парламентаристите щяха да му целуват лапите от благодарност, когато им поднесеше на тепсия най-подробна информация за мистерията на Тайния остров.

Идеята да стане шпионин на частна практика му хрумна преди година и оттогава той неотклонно работеше по нея. Онова, което се случи през това време — летящата къща, Джоана и нейния Компютър — надхвърляше дори най-смелите му мечти.

Но когато Джоана с лека ръка хвърли целогодишния му труд в огъня, той покрусен се размисли. Дали пък не вбеси извънземната гостенка, защото се опита да защити Перегрин? Или причината се криеше в неговите идеи — явно не бяха толкова добри, особено сравнени с човешките открития.

Тази мисъл доста го потисна. Въпреки това той успя криво-ляво да възстанови чертежите и дори нахвърли някои нови идеи.

Перегрин обаче внезапно прекъсна неговите занимания и го убеди да слязат в града.

Двамата се скитаха из пазара вече час, когато Книжовника бе озарен от внезапно хрумване. Той рязко разтърси глави и свърна между сергиите по една от страничните улички. Перегрин тръгна след него.

— Навалицата ли те измори? — попита той.

— Току-що ми хрумна нещо — отговори Книжовника. Уличката стъпаловидно се изкачваше нагоре по склона, а после на няколко места пресичаше главната.

Джакерамафан намали ход и най-после увеличи разстоянието между частите си, та да не се препъва в собствените си крака. Накрая той се обърна към Перегрин.

— Не се ли питаш защо фленсериерите още не са нападнали града? Ние двамата с теб нанесохме на владетеля от Тайния остров удар, какъвто няма в цялата им история досега. В нашите ръце е ключът към тяхното пълно изтребление — Джоана и компютърът.

Перегрин се поколеба.

— Хм, предполагам, че армията им още не е готова за обсада. Ако имаха възможност, те отдавна да са нападнали дърворезбарите.

— Сигурно биха го направили, ако наистина си струва. А тъкмо сега им се отваря сгоден случай. — Той сериозно погледна Перегрин. — Не е това обаче. Мисля, че има друга причина… Те владеят летящата къща, но не знаят как да я използват. Затова Джоана им трябва жива. Желаят нейното оцеляване също толкова силно, колкото и да избият всички нас.

Перегрин издаде рязък звук.

— Ако Стийл не беше толкова жаден за кръв и убийства, сега можеше да се ползва от помощта на извънземните.

— Така си е. Фленсериерите сигурно също вече си дават сметка за това. Залагам си главата, че те винаги са имали шпиони в този град, но сега са повече от когато и да било. Видя ли глутниците от Източната метрополия?

Източната метрополия наистина приличаше на развъдник за фленсериери. Още преди появата на Движението там живееше суров народ, който редовно унищожаваше слабите и недъгави кутрета, лишени от необходимите качества за бъдещи силни глутници.

— Само една от тях — тази, дето говореше със занаятчията.

— Точно така. Кой знае още колко дегизирани глутници са придошли насам. Живота си залагам, че се канят да отвлекат Джоана. Ако знаеха какво замисляме заедно с нея, досега сигурно да са я убили. Нима не разбираш — трябва час по-скоро да предупредим кралицата и Вендейшъс! Налага се те да мобилизират хората си и да следят за шпиони.

Перегрин стоеше закован на място, явно потресен от предложението на Книжовника. Най-накрая успя да промълви:

— Мисля, че има нещо, което трябва да знаеш… Но то е тайна, която не бива да издаваш за нищо на света.

— Кълна се, че ще бъда гроб, Перегрин! Аз не съм от онези, дето дрънкат нагоре-надолу!

— И така, ти се натъкна на нещо, което не би трябвало да се разгласява. Нали ти е известно, че Вендейшъс отговаря за охраната на кралицата?

— Разбира се. — Това бе едно от задълженията на лорд шамбелана. — Като се знае колко чужденци щъкат из града, бих казал, че той добре си върши работата.

— А още по-точно — справя се блестящо със своите задължения. Трябва да знаеш, че Вендейшъс има агенти в най-висшите кръгове на Тайния остров. Неговият човек е втори по влияние след лорд Стийл.

Книжовника усети как очите му ще изхвръкнат от орбитите.

— Нали си даваш сметка какво означава това. Чрез Вендейшъс кралицата е известена за всичко, което се обсъжда на тайния съвет. Ако внимателно подаваме лъжлива информация, бихме могли да разиграваме доста умело фленсериерите. Освен Джоана това е второто ни голямо предимство пред тях.

— Аз… — Аз нямах дори представа за това. — В такъв случай излиза, че недоглеждането на пазачите ни е само за заблуда, така ли?

— Не е точно така. Тукашните стражи би трябвало да изглеждат умни и истински професионалисти, но в същото време да проявяват умерена разсеяност. Така Движението няма да бърза с войната, а ще разчита на своите шпиони. — Той се усмихна. — Обзалагам се, че Вендейшъс ще се стъписа пред твоята критика.

Книжовника криво се усмихна. Той беше едновременно поласкан и стреснат. Значи Вендейшъс с чиста съвест можеше да бъде наречен най-великият шпионин на всички времена. И въпреки това Джакерамафан четеше лорд шамбелана като разтворена книга.

През останалия път до замъка Книжовника не пророни нито дума, но мислите му се надпреварваха като луди. Излиза, че Перегрин е имал право — тайната, която му довери, беше съдбоносна. Разговорите дори между стари приятели понякога можеха да бъдат спестени. Точно така! Той ще предложи услугите си на Вендейшъс. Това можеше да го остави в сянка, но именно там би могъл да допринесе най-много за делото. Тогава сигурно и Джоана най-сетне щеше да забележи колко й е необходим той.