— Взривете по-малкия погреб за барут — изсъска Стийл след отдалечаващия се Шрек.

Складът беше почти празен, но експлозията можеше да убеди звездните хора по-добре от каквито и да е думи за надвисналата опасност.

След напускането на неговите съветници, Стийл постоя още малко до парапета, мълчалив и треперещ. Досега не му се беше случвало да бъде толкова близо до пълния провал. От бойниците се сипеше дъжд от стрели. Проклятие! Те се оказаха извън обсега на арбалетите.

Долу в двора на крепостта Шрек взриви малкия погреб. Експлозията се получи съвсем задоволителна — много по-шумна, отколкото разрушителна; една от вътрешните кули стана на пух и прах. В двора се посипаха камъни, а някои дребни парчета отхвръкнаха дори до бойницата, където стоеше Стийл.

Гласът на Равна редеше нещо на самнорск, но говорът й беше твърде бърз за Стийл. В момента всички негови планове, надежди и кроежи висяха на косъм. Дойде време да заложи целия си план на един-единствен зар. Лордът приближи плътно ухото на едното си рамо до предавателя и каза:

— Съжалявам, но нещата тук долу започнаха да се развиват много бързо. Дърворезбарите са използвали пушека за прикритие и сега ни изненадаха. Възможно ли е да избиете всички на хълма, колкото се може по-бързо?

Дали буболечките можеха да виждат през дима. Ето в това се състоеше големият риск.

Отговори му гласът на стрелеца:

— Ще се опитам. Гледай сега!

В същия миг обаче се чу и трети глас, едва доловим и твърде тънък дори за човешките говорни възможности:

— Ще ни трябват още петдесет секунди, сър Стийл. Имаме проблем при маневрирането за връщане в обратна посока.

О, небеса. Съсредоточете се тогава върху управлението на апарата си и избиването на дърворезбарите. Не е нужно много-много да се заглеждате в жертвите си.

Дърворезбарите почти бяха извлекли човешкото същество обратно под прикритието на пушека, а една от глутниците го прикриваше с телата си. Когато пришълците долетят отново над бойното поле, щяха да заварят голямо струпване на глутници и едва ли ще забележат двукракото сред тях.

Две от частите на Стийл забелязаха как летателния апарат се спуска през облака дим. Пришълците очевидно не виждаха ясно точно срещу какво стрелят. От търбуха на апарата отново проблесна блед лъч, който покоси бойците на дърворезбарите по хълма.

Преди Синя раковина да започне маневрата за връщане, Фам се привърза здраво към мястото си. Не можеше да се каже, че се движат с много висока скорост — въздушното течение не беше повече от трийсет метра в секунда. Затова пък совалката се тресеше и клатушкаше неудържимо. В един момент се оказа, че единствено стойката на пушката задържа Фам да не изхвръкне навън. Само след четиридесет часа при тях ще пристигне нещото, което сееше смърт из вселената. А той си губеше времето да стреля по някакви кучета!

При това не можеше да види ясно хълма, за да се прицели както трябва. Плачливият глас на Стийл още звучеше в ушите му. Равна обаче не беше уверена, че от „Единак II“ ще успеят да проникнат през гъстия облак дим. Със сигурност ще се справим по-добре без автоматични системи, вместо да разчитаме на тия дяволски машинарии. Добре поне, че лъчевата му пушка беше на ръчно управление.

Фам обгърна дулото с едната си ръка, докато с другата натискаше спусъка. Лъчът не можеше да порази бронирани машини и техника, но затова пък успешно ослепяваше живите същества, беше способен да подпали коса, козина и кожа, а обсегът му стигаше до десетина метра.

— Петнайсет секунди, сър Фам — прозвуча в ухото му гласът на Синя раковина.

Този път се спуснаха още по-ниско. Почти навсякъде под тях земята беше овъглена от пожара. Само тук-там се виждаше оголена скала, но в урвите се беше запазил дори неразтопен сняг. Често се мяркаха купчини мъртви кучешки тела и останки от оръдия.

— Пред нас има голяма група от тези същества, сър Фам. При това са доста близо до замъка.

Фам се провеси навън и погледна в указаната посока. Кучешката тълпа беше на около четиристотин метра напред. Тичаха успоредно на крепостните стени, придържайки се надалеч от летящите отгоре стрели.

Фам подаде дулото на пушката извън совалката, прицели се и натисна спусъка. Сигурно под горния сух слой земя имаше запазена доста влага, защото при досега на лъча тя изригна като струя гореща пара. Но това май бе и единственият ефект от изстрела. Щяха да минат няколко секунди, преди отново да се окаже в добра позиция за стрелба срещу глутниците.

Старите съмнения отново го налегнаха. И все пак, кой беше научил нападателите да зареждат оръдията? Явно те също бяха изобретили топове, при това сами и в цивилизация, която очевидно не познава огнестрелното оръжие.

Потвърждаваше се подозрението на Фам, че Стийл е класически пример за средновековен манипулатор. Беше го надушил още от хиляда светлинни години разстояние. По всичко личеше, че в момента те вършат мръсната работа на това подло създание. Хайде стига! По-късно ще се разправяш със Стийл.

При следващото спускане Фам отново стреля по кучетата. Тоя път удари няколко от тях. Предвидливо насочи лъча малко по-напред от тях, към каменната стена на замъка. Може пък да не измрат всичките. Той протегна глава в образувалия се след изстрела облак пара и се опита да види какво става. Напред, доста далече от основната група, тичаше една глутница от четири части и… човешка фигура, тъничка и с черна коса, която подскачаше и махаше с ръце.

Фам едва не сплеска цевта на пушката, когато я отклони рязко към корпуса на совалката. Отразеният лъч едва не подпали веждите му.

— Синя раковина, свали ни долу! Незабавно спусни совалката долу!

— … недоразумение. Тя е била лъгана.

Равна се опита да долови скрития смисъл в думите на Стийл, съдейки по тона му. Неговият самнорск беше доста лош, а гласът му продължаваше да е по детски жаловит. Само че след случилото се току-що неговата история май щеше да се окаже дългоопашата лъжа. Той или беше най-безочливият лъжец във Вселената, или пък наистина казваше истината.

— Момичето сигурно е било ранено и в безсъзнание, а после дърворезбарите са му наговорили куп лъжи. Това обяснява много неща, Равна. Кралицата на дърворезбарите не би се решила да атакува без помощта на човешкото същество. Ако я нямаше Джоана, сега всичко да е мирно и тихо. — Фам разговаряше с Равна по нейния персонален канал за връзка. — Тя едва не ми извади очите, когато й намекнах, че може би греши в преценката си за Стийл и кралицата на дърворезбарите. Пък и глутницата, която я придружава, е доста по-убедителна от Стийл.

Равна въпросително погледна през командния пулт към Зелено стебло. Фам не знаеше, че тя е при нея. Хич не й се мислеше какво би последвало, ако разбере. Зелено стебло беше като остров на здравия разум сред този океан от лудост. Освен това познаваше несравнимо по-добре „Единак II“ от нея самата.

Докато Равна се колебаеше, Стийл заговори отново.

— Ето на, нищо лошо не е станало, дори сякаш тръгна по-добре. Излиза, че има още едно оцеляло човешко същество. Как е възможно да се съмнявате в нас? Вижте Джефри — той всичко разбира. Ние се постарахме да направим най-доброто за децата в…

Последва квичене, а после (може би нечий чужд) глас каза: „В летаргичен сън“.

— Ние отново трябва да говорим с момчето, Стийл. Сега той наистина е най-доброто доказателство за вашите добри намерения.

— Само изчакайте няколко минути, Равна. Нали разбирате — той е и моя гаранция, че няма да ми скроите някой номер. Вече знам каква сила притежавате вие, пришълците. Мен… ме е страх от вас. Ние трябва да… — Отново последва квичене и съскане. — … Трябва да се освободим от взаимните страхове един към друг.

— Добре, ще помисля върху това. А сега искам да поговоря с Джефри.