— Вярваме, че Древната е образец от Модел 73. Те рядко са злонамерени, пък и знаем първоосновата, от която са възникнали в Трансцендентното. И все пак Древната в момента причинява значителни затруднения. За тези двайсет дни тя успя да окупира огромен процент от информационните секции в Рилай, а апетитът й постоянно нараства. Откакто пристигна нейният кораб, тя успя да проникне във всички отделения на архива и дори в локалните мрежи. Предложихме да й изпратим необходимата информация с космическия кораб, разбира се в размер, който няма да застраши нашата база данни, но тя отказа. Днешният следобед беше най-ужасният. Близо пет процента от капацитета на Рилай са блокирани, за да бъде обслужвана Древната. На всичко отгоре това създание изпраща по мрежата почти толкова информация, колкото и получава.

Мисълта, която й хрумна, беше доста налудничава, но все пак…

— Нали си плаща за услугите? Щом Древната може да си позволи нашите високи такси, защо да се безпокоим тогава?

— Равна, ние разчитаме нашата Организация да се радва на дълъг живот и благоденствие даже след като Древната отдавна е изчезнала. А тя не може да ни предложи нищо по-ценно от нашето собствено благополучие.

Равна кимна. Всъщност съществуваха определени „магически“ системи, които бяха приложими и в условията на Средното ниво, но беше доста съмнително, че ще действат дълго. Този случай беше търговски казус, а не просто упражнение по Приложна теология.

— Древната е способна да предложи по-висока цена, от която и да е оферта от Средно ниво. Но ако осигурим всички услуги, за които настоява, ще се окажем неефективни за останалите си клиенти. А на тях ще разчитаме и в бъдеще.

Изображението на Грондър беше заменено от справка за достъпа до архива. Гласът на Грондър продължи да се чува иззад диаграмите.

— Един от основните ни предаватели в момента е зает изцяло да обслужва тази Сила… Честно казано, обаче, не можем да си позволим това да продължи повече от няколко дни. Накрая загубите ще надхвърлят печалбата.

Лицето на Грондър отново се появи на екрана.

— Предполагам вече ти е ясно, че сделката за варварина в момента ни е последна грижа. Тези двайсет дни ни донесоха приход, който надхвърля печалбата от последните две години. Поръчките са много повече, отколкото бихме могли да изпълним, а доходът — много над възможностите ни за усвояване. Застрашени сме от собствения си успех. — Той направи иронична гримаса.

Поговориха още няколко минути за Фам Нувен, а после Грондър се изключи. След разговора Равна тръгна да се разходи покрай брега. Слънцето беше слязло съвсем ниско над хоризонта, а пясъкът приятно топлеше стъпалата й. Доковете правеха кръг по орбитата на планетата на всеки двайсет часа, отклонявайки се всеки път на 40 градуса северна ширина.

Равна приближи ивицата, където се разбиваха вълните. Там пясъкът беше гладък и мокър. Синьото небе над заснежените върхове бързо помрачня до индигово, а после стана черно. Плаващите във въздуха агравитатори отнасяха към Доковете поредните космически кораби. Всичко това беше толкова невероятно, ненужно и безсмислено скъпо. След двегодишно пребиваване на Вриними тя най-сетне започваше да схваща каква е целта на всичко това. Организацията държеше всички в Отвъдното да са наясно, че може да осигури и поддържа какъвто и да е вид комуникационна връзка или пък да предостави на клиентите си почти неограничен достъп до данните в архива. Освен това умишлено подклаждаше подозренията, че притежава загадъчни дарове от Трансцендентното, които биха били доста опасни за нейните врагове.

По всичко личеше, че Грондър е изправен пред нелек проблем — как да каже по-меко на една от Силите да му се разкара от главата. А единственото, за което трябваше да се тревожи Равна Бергсъндот, бе някакъв прекомерно самоуверен глупак, който не можеше да устои на самоунищожителните си пориви за нови авантюри. Тя се обърна назад и пое покрай водата. Всяка трета вълна на прибоя обливаше глезените й.

Равна въздъхна дълбоко — нямаше съмнение, Фам Нувен беше истински глупак… Но какъв величав глупак! Тя винаги си беше давала сметка, че не съществува никаква разлика между умствените възможности на жителите в Отвъдното и тези на примитивните раси от Изостаналата зона. Повечето системи работеха по-добре в Отвъдното; комуникациите със свръхсветлинна скорост бяха напълно възможни, но единствено в Трансцендентното можеше да се създаде свръхчовешки разум от по-висш клас. Ето защо не бе необичайно, че дори варваринът Фам Нувен притежаваше значителни умствени способности. Той успя да възприеме трисквелайн много бързо и с невероятна лекота. Равна вече не се съмняваше, че е и умел шкипер, както сам твърдеше. А да си търговец в Изостаналата зона, да рискуваш, пътувайки векове сред звездите в неизвестна посока, където можеш да изгубиш всяка връзка с цивилизацията или да се натъкнеш на враждебно настроени чужденци… За това се искаше смелост, каквато обикновените хора не притежаваха. Тя можеше да разбере нетърпението му да попадне в Трансцендентното. Това бе поредното предизвикателство, изпречило се на пътя му. Той имаше на разположение двайсетина дни, за да се опита да проумее една изцяло непозната за него вселена. За това време обаче не би могъл да стигне до извода, че правилата се променят, когато играчите са нещо повече от обикновени хора.

Е, на варварина му оставаха още няколко дни да се перчи на воля. През това време щеше да промени мнението му на всяка цена. А след като разговаря с Грондър вече не изпитваше никаква вина заради онова, което се канеше да направи.

Външният отдел заемаше една трета от Доковете. Той започваше още в периферията, лишена от атмосфера, където всъщност се помещаваха корабите и стигаше чак до централната част и главното море. Организацията „Вриними“ беше успяла да внуши на много раси, че това е чудото на Средното ниво. Затова освен търговския трафик тук имаше и много туристи — някои от най-богатите същества в Отвъдното.

Фам Нувен получи пълен достъп до всички забавления, които предлагаше Външния отдел. Равна го разведе из най-поразителните забележителности и му показа как се извършват в гравитационните подскоци над Доковете. Варваринът обаче беше по-впечатлен от оскъдното пространство, в което бяха разположени офисите, а не от мащабите на Доковете.

— Виждал съм и по-грандиозни съоръжения в Изостаналата зона — отсече накрая той.

„Но не и такова, което свободно преодолява гравитацията на планетата. Подобно нещо със сигурност не си виждал.“

С настъпването на вечерта Фам Нувен видимо смекчи тона. Коментарите му станаха по-разумни и по-малко заядливи. Прояви желание да види как живеят търговците от Отвъдното и Равна му показа борсите и търговския локал. Накрая, малко след полунощ се озоваха във „В компанията на странниците“. Това не беше територия на Организацията, но бе едно от любимите места на Равна — частен вертеп, който привличаше търговци от всички нива на Отвъдното. Тя беше любопитна как ще реагира Фам Нувен при вида на заведението. Мястото беше декорирано като зала за срещи от Изостаналата зона. Над основния бар висеше триметров макет на допотопен кораб. Към всяко от сепаретата водеха наподобяващи писти пътеки, осветени с примигващи синьо-зелени лампички. Те хвърляха мъждива светлина около клиентите, които седяха вътре.

За Равна стените и подовете бяха направени от грубо одялани дебели дъски. Хора като Ейгравън пък виждаха каменни стени и тесни тунели — нещо от рода на мрачните катакомби, които расата му построи на колонизираните от нея територии. Измамата обаче беше само оптическа. Върху психиката на посетителите не се влияеше чрез някакви газове или други химически средства. При това миражът бе сред най-съвършените постижения на Средното ниво.

Равна и Фам тръгнаха между причудливо разположените маси. Собствениците не бяха сполучили така добре с възпроизвеждането на звуци, колкото със съвършената визуална илюзия. Музиката бе приглушена и се променяше около всяка маса. Ароматите в сепаретата също се различаваха, но май бяха малко по-силни от необходимото. Отговорниците за поддържането на вътрешната атмосфера наблягаха предимно на безопасността — за тях беше по-важно клиентите да останат здрави, отколкото да си прекарат приятно.