Тази вечер беше претъпкано. Кабините със специална атмосфера в другия край на бара бяха заети до една — ниско налягане, високо налягане, висока концентрация на хлор, водна среда. Някои от посетителите приличаха на неясни силуети сред замъглената атмосфера в тях.

Мястото лесно можеше да бъде сбъркано, с който и да е от пристанищните барове на Сяндра Кей. И все пак си оставаше част от Рилай. Заведението привличаше като магнит жители на Върха, които никога не биха стъпили в затънтено място като Сяндра Кей. Много от тези висши същества не изглеждаха кой знае колко по-различни от местните. Повечето от цивилизациите на Върха бяха бивши колонии на по-долните нива. Но лентите по главите им, които Равна забеляза, не бяха просто украшения. Уредите за мозъчна връзка не работеха много ефективно в Средно ниво, но въпреки това повечето от посетителите не се разделяха с тях. Равна се устреми към група свързани помежду си трикраки същества, заобиколени от превозните си средства. Нека Фам Нувен пообщува със създания, които се колебаят на ръба между човешката природа и други форми на живот. Но той сграбчи ръката й и я затегли обратно.

— Нека се поразходим малко наоколо. — После огледа внимателно залата сякаш търсеше познато лице. — Ще ми се най-напред да открием други хора.

Без съмнение, когато се появяваха празнини в образованието на Фам Нувен, те винаги бяха значителни. Равна се насили да не се разсмее.

— Други хора ли? Ти май забрави, че сме в Рилай, Фам.

— Ами тукашните ти приятели, за които ми разказа — Ейгравън, Сарале?

Равна само поклати глава. За кратко варваринът изглеждаше съвсем объркан и беззащитен. От раждането си досега той бе срещнал само три раси с произход, различен от човешкия. Затова сега се чувстваше изгубен сред гъмжилото от причудливи създания. Тя обаче не си позволи да покаже, че му съчувства. Нейното съжаление можеше да нарани събеседника й много повече, отколкото някое избухване или нравоучителна беседа.

Временното смущение на Фам отмина бързо и той отново се усмихваше.

— Ами това е по-добро от обикновено приключение!

Двамата се отдалечиха от бара и подминаха кабините със специална атмосфера.

— Всевишни, това страшно ще се хареса на нашите от Кюенг Хо!

Наоколо нямаше нито едно човешко същество и въпреки това според Равна „В компанията на странниците“ беше най-уютното местенце за срещи. Повечето от клиентите на Организацията обикновено контактуваха помежду си единствено чрез Мрежата. Тя почувства как самотата и тъгата по дома отново се надигат в нея.

Внезапно на втория етаж един флаг с отличителни знаци привлече погледа й — беше виждала нещо подобно и на Сяндра Кей. Тя повлече Фам Нувен и пое по дървените стълби нагоре.

На фона на общата шумотевица се открояваше пронизително възбудено цвъртене. Не беше трисквелайн, но въпреки това тя схвана смисъла на казаното! В името на всички Сили, говореха самнорск!

— Обзалагам се, че тези са хомо сапиенс! Насам, лейди!

Тя проследи гласа до масата с флага.

— Може ли да седнем до вас? — попита, наслаждавайки се на вкуса от родния език.

— Моля, заповядайте!

Пискливото същество, което говореше, приличаше на окичено дръвце, посадено в количка с шест колела. Превозното средство с размери 150/120 сантиметра беше богато нашарено с цветни ивици и украсено с пискюли. Отгоре му имаше преметнат шарф със същите отличителни знаци като на флага. Съществото беше от Големите ездачи. Те държаха търговията в почти цялото Средно ниво, включително и на Сяндра Кей. Високият писклив глас на Големия ездач извираше сякаш от цялото му тяло, но въпреки това, когато говореше на самнорск, звучеше мило и родно. Равна отдавна не бе чувала тази реч. Макар да познаваше добре умствените особености на ездачите, тя почувства тръпка, сякаш се бе натъкнала на стар съученик в непознат и далечен град.

— Казвам се… — звукът напомняше неразбираемо шумолене на листа, — но ще ви е по-лесно да ме наричате Синя раковина. Колко е приятно да видиш познато лице, ха-ха-ха.

Синя раковина произнасяше смеха по същия начин, както изговаряше и останалите думи. Фам Нувен седна плътно до Равна, но понеже не разбираше и дума самнорск, не можа да схване колко знаменателна бе за останалите тази щастлива среща. Ездачът премина на трисквелайн и представи четиримата си сътрапезници — още един ездач и трима хуманоиди, които очевидно предпочитаха да стоят в прикритието на сенките. Нито един от хуманоидите не говореше самнорск.

Ездачите бяха едновременно собственици и екипаж на малък междузвезден кораб — „Единак II“. Хуманоидите пък бяха атестатори, които трябваше да потвърдят годността на част от последния им товар.

— С колегата сме в тоя бизнес почти двеста години. И двамата изпитваме най-топли чувства към вашата раса, милейди. Първият ни курс беше между Сяндра Кей и Форст Ътгреп. Вашите хора са добри клиенти и ние почти не сме имали проблеми с тях.

Той отблъсна количката си назад, а после отново я върна до масата — нещо като еквивалент на лек поклон.

Не всички обаче бяха толкова мили и любезни. Изведнъж един от хуманоидите се намеси в разговора. Звуците бяха почти като човешки глас, макар да нямаха никакъв смисъл. Мина известно време, преди личният преводач да предаде казаното на разбираем език.

— Синя раковина каза, че сте хомо сапиенс. Тогава нека ви е ясно, че в наше лице имате врагове. Ние фалирахме, а сега сме заседнали тук по вина на създаденото от вашата раса пагубно творение — Страумлинското отклонение.

Думите не бяха оцветени от никаква емоция, но Равна забеляза напрегнатата поза на съществото. Пръстите му нервно стискаха стъкленицата с питието. Беше напълно безсмислено да му се обяснява, че нейната родина Сяндра Кей се намира на хиляди светлинни години от Страум.

— От тяхното владение ли идвате? — обърна се към ездача тя.

Синя раковина не отговори веднага. Това беше характерно за тяхната раса. В момента вероятно се опитваше да си спомни коя е тя и за какво са приказвали преди малко.

— А, да, да. Моля да простите враждебността на моите атестатори. Основният ни товар беше предназначен за секретните отдели за кодиране и дешифровка към Мрежата. Продавачът е Отделът за охрана на търговията в Сяндра Кей, а стоката трябваше да бъде доставена в Главната колония за сертификати. Съвсем обичайна поръчка. Ние караме една трета от товара, а независими износители отговаряха за останалата част…

На долния етаж се надигна врява. Явно някой пушеше трева, чийто дим се оказа доста силен дори за пречиствателните системи. Равна само веднъж пое дълбоко въздух, но и това беше достатъчно да й се замъгли погледа. Веществото беше извадило от строя няколко от редовните посетители долу. Сега управата съветваше нарушителя. Синя раковина внезапно издаде рязък звук. После отблъсна скродера си от масата и го затъркаля към парапета.

— Мразя да ме сварват неподготвен. Някои хора действат толкова рязко и прибързано…

Когато врявата позаглъхна, той отново се върна.

— Та докъде бях стигнал? — Замълча за миг, докато се консултираше с персоналното си запаметяващо устройство, вградено в скродера. — А, да, да. Ако всичко беше потръгнало добре, щяхме да станем доста богати. За нещастие спряхме на Страум да стоварим една поръчка. — Той се завъртя на задните си четири колела. — Няма начин да сме били засегнати. Страум е на повече от сто светлинни години от своята лаборатория в Трансцендентното. Освен това…

Един от атестаторите го прекъсна с високо ломотене. Преводачът заговори миг по-късно:

— Така си е, няма начин да сме били засегнати. Не забелязахме никакви заплашителни действия срещу нас. Уредите на кораба също не отчетоха опасност. Въпреки това обаче сега навсякъде са плъзнали слухове. Потребителите на Мрежата твърдят, че Страумлинските владения били жертва на Отклонение. Немислимо! Така или иначе, слуховете стигнаха чак до нашите клиенти! Товарът ни вече не бил благонадежден! Сега ни наемат от дъжд на вятър да пренесем по някоя и друга стока…