Разбери, аз наистина страшно съжалявам, че не мога да помогна. Дори всичко да се окаже някаква глупава грешка, аз пак бих желал да видя онези деца вън от опасност. Ти обаче наистина не бива да се притесняваш от Заразата. Тя вече почти достигна предела си. Дори да намериш начин да я унищожиш, това няма да помогне на бедните създания, погълнати от нея. — Той се засмя, но смехът му бе някак пресилен и твърде висок. — Е, сега наистина трябва да вървя. Древния ми заръча да оправя още няколко недоразумения този следобед. Той никак не беше доволен от срещата на четири очи с теб, но аз настоях. Нали разбираш, приумици на емисаря, който в момента не е включен на постоянна връзка. Двамата с теб… Аз и ти преживяхме чудесни мигове. Затова си мислех, че ще е хубаво пак да си поговорим. Изобщо нямах намерение да те вбесявам.
Фам включи агравитатора си и полетя над пясъчния бряг. Докато се издигаше нагоре, махна с ръка за сбогом. Вперила очи в него, Равна помаха в отговор. Силуетът му постепенно се стопи в далечината, докато накрая излезе от атмосферата на Доковете, превключи на космическа мощност и се превърна в блед ореол.
Равна гледа след него, докато не се изгуби сред оживения трафик върху теменуженото небе. Проклятие, проклятие, проклятие.
Зад гърба й се разнесе скърцането на колела върху пясъка. Синя раковина и Зелено стебло се връщаха от плажа. По повърхността на скродерите им още лъщеше влага, която превръщаше всяка от шарените ленти в пъстроцветна дъга. Равна тръгна насреща им. Как сега да им кажа, че не могат да се надяват на никаква помощ?!
Когато някой такъв като Фам Нувен действаше от името на Силите, те изглеждаха съвсем различни от онова, което Равна си бе представяла за тях в училището на Сяндра Кей. А тя си въобразяваше, че може да обърне нещата в своя полза само с един разговор! Ама че наивност! Едва сега постепенно започваше да се досеща за истинската същност на Древния, прикрита зад маската на неговия емисар. Това създание можеше да си играе с човешките души така, както някой компютърен програмист разплиташе сложна загадка; Силата бе толкова по-висша от Равна, че единствено непреодолимите различия помежду им спасяваха човешкото създание от нейната мощ.
Бъди доволна и на това, малка пеперудке. Засега само краищата на крилцата ти са опърлени от огъня.
Шестнадесет
Следващите няколко седмици минаха изненадващо добре. Въпреки провала с Фам Нувен, Синя раковина и Зелено стебло не се поколебаха да участват в спасителната мисия. Организацията „Вриними“ дори отпусна допълнително оборудване. Всеки ден Равна предприемаше видео-екскурзия до хангара, където подготвяха кораба. „Единак II“ нямаше да разполага със съоръжения от Трансцендентното, но когато приготовленията завършеха, щеше да представлява нещо наистина изключително. Подновеният кораб щеше да стане устойчив срещу неблагоприятните условия на далечните системи. Имаше двигатели за ултрасветлинна скорост, но формата на корпуса беше класическа за междузвездните кораби от по-неразвитите системи. Макар и пригодени за пътуване в дълбините, попадналите там звездолети се движеха почти слепешката, при това в опасна близост до Изостаналата зона. В онези райони релефът не бе постоянен, нито можеше да се определи от разстояние. Още по-трудно бе да се направи карта. На всичко отгоре промените там идваха без никакъв преход. Не бе изключено дълбинният кораб да заседне в Изостаналата зона за цяла светлинна година, понякога дори за две. Тогава на екипажа оставаше единствено да се надява, че апаратурата няма да го предаде, и да се възползва от системите за летаргичен сън. Съществуваше и рискът, когато се върнат в цивилизацията, да се окаже, че са безнадеждно изостанали от нейното развитие. Но все пак да се върнат живи никак не беше малко.
Равна насочи камерите към дюзите, разположени нагъсто по корпуса. Бяха по-широки от тези на повечето кораби, пристигащи в Рилай. Не бяха най-сполучливият модел за Средно ниво или пък за Върха на Отвъдното, но пък се управляваха от адаптирани към извънредните условия (разбирай Дъното на Отвъдното) компютри. Така корабът щеше да се движи толкова бързо, колкото и всички останали съдове на това ниво.
Грондър й позволи почти през цялото си работно време да се занимава с подготовката на експедицията. След няколко дена Равна си даде сметка, че това не е само жест на добра воля. Тя наистина беше най-подходящият служител за тази работа. Познаваше човешката природа и владееше до най-големи тънкости боравенето с архивите. А и Джефри Олсъндот се нуждаеше от някой, който всеки ден да подхранва надеждата му за избавление. Всичко, което й разказваше момчето, представляваше поверителна информация от изключително значение за тях. Дори операцията да се развиеше според предварителните планове, дори Отклонението изобщо да не надушеше какво се готви, спасителната експедиция пак щеше да е много трудна и рискована. По всичко личеше, че момчето и неговият кораб се намират на бойно поле, където се води кървава война. За да бъдат измъкнати от там, се изискваха бързи решения и тяхното прецизно изпълнение. Спасителите се нуждаеха от актуализирана база данни и предварително начертана стратегия. За съжаление условията на Дъното не позволяваха да се работи с такава точност, а и възможностите да се ползва архива оттам бяха твърде ограничени. От експертната преценка на Равна зависеше кои материали от архива да се прехвърлят в корабната памет.
Тя имаше постоянна връзка с Грондър на локално ниво, а често дори и в реално време. Той също държеше мисията да бъде подготвена максимално добре.
— Не се притеснявай, Равна. Ще отделим голяма част от R00, за да работи само в услуга на експедицията. Ти ще си техният посредник в Рилай, при това ще имаш постоянен контакт с нашите най-добри стратези. Ако… не се появи нещо извънредно, ще можеш спокойно да направляваш спасителната мисия.
Само преди четири седмици Равна не би се осмелила да поиска нещо повече, но сега…
— Сър, имам по-добра идея. Изпратете ме заедно с ездачите.
Всички части от челюстта на Грондър изтракаха едновременно. Тя беше виждала и преди израз на толкова голямо учудване у някои като Ейгравън, но не и при улегналия и хладнокръвен Грондър. Няколко минути той не можа да пророни нито дума.
— Не. Имаме нужда от тебе тук. Ти си най-компетентният и здравомислещ наш експерт по въпросите на човечеството.
Дискусионните групи, занимаващи се със Страумлинското отклонение, бълваха по сто хиляди съобщения на ден и близо една десета от тях съдържаха информация, касаеща хората. Хиляди представляваха просто предъвкани стари идеи, други си бяха чисти глупости, трети — откровени лъжи. Системите на отдел „Маркетинг“ доста добре се справяха с пресяването на плявата и още в началото отстраняваха нелепите и глупави съобщения. Но когато трябваше да се претегли значимостта на съобщения, касаещи човешката природа, тогава Равна беше без конкуренти. Съставянето на анализите и изследователската работа в архива върху човешките цивилизации поглъщаше повечето й време. Всичко това щеше да замре, ако тръгнеше заедно с ездачите.
През следващите няколко дни обаче Равна продължи да тормози своя шеф с настояването да замине към Дъното. Който и да стои начело на експедицията, щеше да се нуждае от изчерпателна информация за човешкия род и по-конкретно за човешките деца. Най-вероятно Джефри Олсъндот никога не бе срещал представител от расата на ездачите. Но дори този аргумент не промени мнението на Грондър. Затова пък някои събития, които не бяха така пряко свързани с експедицията, успяха да го сторят.
Седмица след седмица скоростта, с която Заразата се разпространяваше, намаля. Това трябваше да се очаква, т.е. съвпадаше със становището на Древния, изразено чрез Фам Нувен — всяко Отклонение имаше ограничен предел, до който можеше да расте. Унизителната паника постепенно изчезна от информационния трафик на Върха. Слуховете и потокът бегълци, идващи откъм погълнатите части, почти секнаха. Поразените участъци се обезлюдиха — приличаха повече на тихи гробища, отколкото на доскоро оживени светове, поразени внезапно от смъртоносна гибел. Участниците в дискусионните групи, които се занимаваха със Заразата, продължаваха да дърдорят за катастрофа, но процентът празни приказки в техните съобщения растеше от ден на ден. Вече не се случваше нищо ново, което да бъде обсъждано и анализирано. През следващите десет години се очакваше да нарасне физическата смъртност в района на Заразата. После щеше да започне нова вълна от колонизиране, като преди това опустелите райони бъдат грижливо проучени и разчистени от развалини, останки от раси и заложени информационни капани. Всичко това обаче предстоеше. Засега връхлетялата ги Зараза все още върлуваше съвсем близо до Рилай.
